Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
-
Октомври 13, 20260
-
Октомври 11, 20260
-
Октомври 11, 20260
-
Май 08, 20260
-
Май 07, 20260
-
Април 23, 20260
-
Юли 30, 20260
-
Юли 30, 20260
-
Септември 22, 20250
-
Октомври 29, 20200
-
Октомври 08, 20200
-
Септември 08, 20200
-
Февруари 13, 20240
-
Февруари 08, 20240
-
Януари 30, 20240
-
Юни 14, 20230
-
Април 19, 20230
-
Март 08, 20230
-
Август 21, 20260
-
Август 21, 20260
-
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Българският културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена ще представи първото издание от поредицата „Ден на архитектурата“.
Едно ФБ есе на Явора Стоилова, оперна певица, поетеса
Всеки, който се разхожда из Виена, ще забележи множество паметници. Но не всички са изваяни от камък или отлети в калъп.
Вместо визитка:
Мариета Ридл от Линц е номинирана за „Българка на годината“ 2024 от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Повече от 20 години Мариета Ридл работи всеотдайно за българската общност в Австрия – основава Българско неделно училище „Орфей“.
Благодарение на нейната упорита работа обучението по български език като майчин е въведено в австрийските училища в Линц (1–8 клас). Тя е организатор на десетки културни и обществени инициативи.
Мариета Ридл работи активно в обществения и политически живот на Австрия като експерт в комисии по образование и интеграция, референт към Горна Австрия, а от 2022 г. ръководи икономическия отдел за водни ресурси в областното правителство.
Номинацията ѝ е признание за над две десетилетия всеотдайна работа за българската общност и запазване на националната идентичност зад граница.
Въпросите от нашия сайт www.sanusetsalvus.com бяха зададени преди обявяването на номинацията на Мариета Ридл.

Г-жо Ридл, не може да не Ви попитаме как дойдохте в Австрия?И зашо избрахте да живеете в Линц, а не във Виена напр.?
- Дойдох в Австрия през март 1997. Преди това бях студентка 3 години в Нюрнберг, но след това се прехвърлих в Австрия.
Избрах Линц, защото само тук в Кеплер университета имаше специалността социална икономика, която аз непременно исках да следвам, тъй като е комбинация от икономика, политика, социология и философия.
Още при първото ми идване в Линц намерих много прилики между Линц и Пловдив и много бързо се почувствах като у дома си.
Какво е за Вас българското училище Орфей в Линц?
- Българското училище Орфей е плода на един дългогодишен труд в името на доброто дело за запазване на българският език зад граница.
За мен училището е моята частица България тук в Австрия и същевременно е и моето хоби, за което съм пожертвала много дни и часове от свободното ми време.
С какво се гордеете?
- Всяка минута положени усилия са си стрували, и че от една малка родителска инициатива и идея, се роди една голяма организация и общност, която жъне успехи вече повече от 20 години.
Преди пет години създадохме и филиала на училището в Кремс-Долна Австрия (на сн.) и се разраснахме значително.

Учителският колектив на Орфей също се умножи и разполагаме със значителен брой преподаватели в двата филиала.
Друго което искам да допълня, че освен освен изучаването на български език и литература. история и география, в училище Орфей, се предлагат допълнителни занимания по рисуване, музика и народни танци.
От 5 години имаме и танцова група за възрасни (напреднали и начинаещи), която репетира всяка събота от 10:30ч-12:30ч също в сградата на Wissensturm.
От ядрото на тази група се създаде и танцовата формация "ТропаЛинци", която за втора поредна година участва във фестивала на мегдана на другата България.

Какво е за вас първата българска библиотека към училището?
- Първата българска библиотека не само към училището, но и изобщо в Линц бе изградена с много усилия и дарения от страна на доц. Димитър Дунков, който е и нашият пръв преподавател, българист и историк в училище "Орфей".
Библиотеката се помещава в така наречената кула на знанието в Линц (Wissensturm), където от години се провеждат и нашите занятия.
Тя разполага не само с книги, но и ДВД-та и учебни материали, и може да се ползва безплатно от всеки, който си направи карта към народното читалище.
Разкажете ни повече за една поредица от срещи, които сте планирали и осъществявате в училището, свързани отново доц. Димитър Дунков за алцековите българи и за българските следи в района на Линц.
- От средата на март до краят на юни тази учебна година планирахме и осъществихме поредица от исторически беседи, филмова презентация и екскурзия по следите на алцековите българи от Алпите до Апенините, като участвахме с този проект по програмата на МОН "Неразказаните истории на българите".
Живот и здраве планираме и през новата учебна година подобни мероприятия.
Какви са предизвикателствата в момента пред българските училище зад граница, и респективно - на тези в Австрия, и оше по-конкретно пред Вашето?
- Предизвикателствата са много, като се започне от наемането на подходящи помещения с адекватен наем, намирането на квалифициран персонал и се стигне до покриването на финансовите предизвикателства. Това важи до голяма степен и за австрийските училища.
Относно нашето училище, тъй като броят на учениците ни всяка година нараства, имаме нужда от повече зали и часове, но за момента се разпростираме до толкова, колкото позволяват субсидиите от МОН, а те както предполагам знаете от много години насам не са индексирани с инфлацията. Така че допълнителните разходи, които имаме трябва да покриваме с наши средства, което води съответно и до повишаване на таксата на училището.
Какво да посетим, когато сме в Линц, какво да видим, например забележителности, които не са включени в туристическите справочници, или са малко познати?
- Освен туристическите атракции, аз бих препоръчала да се посети църквата Санкт Магдалена, която се намира в един от най-зелените и красиви квартали на Линц и от чийто двор има уникална Панорама на целият град. Там може да се направи и разходка в гората по пътеката, по която едно време е имало влак с впрегнати коне, който е пътуваш по маршрута Линц-Будвайз. Нарича се Pferdeeisenbahn, а пътеката Pferdeeinsenbahnpromenade.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
Тя пребори 50 участника, а журито беше съставено от опитни градинари, цветари и флористи, начело с популярния тв журналист и водещ Karl Ploberger.
Тази статия - малък пътеводител из столицата на Словакия е на Иван Кръстев, писател и травъл блогър.
