Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Националният поклоннически пешеходен поход е посветен на Св.Иван Рилски- покровител на България.
За поклонническия път „Рилският
-
Октомври 03, 20260 -
Октомври 03, 20260 -
Септември 30, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Експозицията може да бъде посетена от 18 септември 2026 г. до 31 януари 2027 година.
В мащабна изложба, изградена върху интригуващия диалог
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
Мъжете - по-засегнати от жените от онкологични заболявания.
Един от най-популярните кметове на община Виена, който управлява 5 мандата австрийската столица, за първи път открито говори за болестта си.
Нов професионален сайт събира цялата информация на едно място. Запознайте се със сайта още сега: https://onconavigator.info/.
„Защо?"- Ето въпроса, който не спира да обсебва мислите на всеки един от нас. Колко често през целия ми професионален път съм го прочитал в очите на моите болни! Щом диагнозата бъде поставена, в кабинета, на четири очи, между мен и болния изскачат едни и същи думи: "Защо?", " ащо аз?", "Защо сега?", "Защо гърдата или белия дроб?".
Безброй пъти съм се изправял пред този въпрос, сблъсквайки се с отчаянието в погледа на всички тези човешки създания, над чийто живот е надвиснала заплахата на рака или на неговите рецидиви. Отчаяние и обърканост. Като при майката, която не разбираше защо синът ѝ е развил левкемия, като при онемелия от изненада спортист пред диагнозата белодробен рак, макар никога през живота си да не бе пушил, или като при съпрузите, когато стъписани узнаха, че жената има рак на дебелото черво, макар да е вегетарианка. Основанията им може и да са били различни, но всички имаха нещо общо, свързваше ги извечният въпрос „Защо?“.
Търсейки отговор, проф. Давид Хаят – университетски професор и завеждащ едно от най-модерните онкологични отделения в Париж, се стреми да се придържа единствено към научно доказаните факти. И като всеки опитен онколог, да прилага само изпитано ефективни методи на лечение. Но годините минават и въпреки напредъка на съвременната медицина, причините за рака остават загадка. Проф. Хаят вярва, че откриването на истинските причини за болестта е единствената надежда за ефективното ѝ лечение и профилактика. Затова той решава да сподели личното си виждане за важния, но необясним за медицината въпрос – защо възниква ракът.
Съвременната молекулярна биология разкрива как една клетка се превръща в злокачествена, но не и защо тя се изражда и се развива точно определен рак. Известните теории за генетичната обремененост и нездравословния начин на живот също не дават пълно обяснение. Проф. Хаят поема риска да премине отвъд границите на традиционната медицина и предлага отговор, базиран на дългогодишни наблюдения. Според него ракът е следствие от силни негативни емоции и неовладян стрес, които въздействат на клетъчно ниво.
В книгата „Търси се: Истината за рака“ проф. Хаят проследява генезиса на заболяването, като го илюстрира с множество примери от практиката си. Разбираме не само причините за болестта, а и как можем да я избегнем. Оказва се, че спасението е пред очите ни:
„Всеки от нас някой ден се сепва от интуитивното усещане, че емоциите са способни да влияят върху здравето ни. Но не всякога сме в състояние реално да преценим колко голямо е това влияние. Аз твърдя, че нашите емоции действително могат да допринесат за развитието на злокачествено заболяване. Въпросът е да разберем защо и как! Тъкмо това ще ви разкрия в хода на нашето разследване“.
Откъс от книгата Търси се: Истината за рака /издателство" Изток-Запад"/
Многобройните срещи с хора, попаднали под ударите на този бич, многобройните разговори на четири очи в кабинета ми, многобройните часове край леглото на болния в битка със смъртта изковаха у мен мисълта, че не всичко се свежда до вирусите, цигарите или нездравословното хранене. Колко пъти в дългогодишната си кариера съм срещал болни, които са спортували, не са пушили и са били вегетарианци и за огромна тяхна изненада се оказват с диагноза рак!
И колко пъти пациенти са споделяли с мен, че преди да чуят диагнозата, са преживели емоционален срив! За четирийсет години съм изписал ситно десетки бележници, отбелязвайки всички форми на рак, с които се сблъсквам, и свързаната с тях лична история. И макар в това да няма нищо научно, онкологът в мен не може да не си зададе въпроси, да не изгради убеждение от стотиците хиляди случаи, които си приличат по едно – свързани са с шок и стрес.
Спомените за такива срещи са безчет и дори днес продължават да засилват всекидневно убедеността ми, че поне отчасти тази болест е свързана с онова, което се случва в главата и в сърцето ни. Мога да ви разкажа стотици истории за беди, предшестващи появата на рак. Ще се задоволя само с няколко примера.
Съвсем наскоро при мен дойде около 50- годишен мъж с напреднал белодробен рак, макар никога да не е бил пушач. Когато започнахме да обсъждаме историята на заболяването, той сподели, че две години преди това двайсетгодишният му син загинал в катастрофа, а на следващата година загубил и поста си на високопоставен ръководител във фирма за комуникационни технологии. За няколко месеца в белия му дроб се появил рак!
В практиката си съм виждал десетки, дори стотици жени, засегнати от рак на гърдата, които споделят един и същи горчив опит – в годините, предшестващи появата на болестта, са били изоставени от съпрузите им, най-често заради друга жена. А също и висши ръководни кадри, които трудно са се справяли със стреса на работното място и за които ракът се превръщаше едва ли не в нещо като освобождение.
Във всички тези много лични истории времето между болезненото събитие и рака варира от една до десет, дори двайсет години. Възможно е дори при известен брой пациенти развитието му да е започнало под въздействието на конкретен стрес, а после да е спряло, ракът да е останал скрит, невидим заради твърде малкия си размер, на фона на живот, който е станал по-сигурен, емоционално по-приятен, с по-добре контролиран стрес, а после да се събуди по време на фаза на ускорение, свързана с нови проблеми в психологическото обкръжение на болния.
В нито едно изследване върху рака никой никога не е твърдял, че напредването на едно злокачествено заболяване върви по права линия, че е постепенно и равномерно. Нашият живот, емоциите ни, рисковото ни поведение, каквото и да е то, може и със сигурност би трябвало постоянно да играят роля в развитието на рака, както и обратното – в способността на нашия организъм да го задържа. Точно както миналите страдания се настаняват дълбоко, като стара забравена рана, която в действителност никога не заздравява.
Събитията, преживени от пациентите, може да са изиграли роля за отключването на рака или обратно, може да са повлияли върху фазата на стимулиране на болестта, преди тя да се е изявила; сякаш тези събития и болезнените преживявания, до които са довели, в известен смисъл са ѝ оставили свободно поле за действие, за да може тя да се развие необезпокоявано, извън обсега на радарите на имунната система.
Във всички случаи събитията са имали една особеност – били са болезнени за човека, който по-късно е диагностициран с рак. Но щом убедеността е налице, а клиничните изследвания са невъзможни, съществува ли начин, колкото и малко научен да е той, да се открие някъде обективно веществено доказателство, което да потвърди идеята за връзка между психоемоционалното състояние и рака? Отговорът е "Да"!
Шокиращи снимки на пациенти на системи, проядени от рак бели дробове, съсипани зъби, а също и картинки с мъртъвци придружени с директни предупреждения