sanusetsalvus.com

Събота, Юли 20 2019

България

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Таня Боргоджийска, българите в Австрия Сн7 Личен архив на Таня Боргоджийска

4 години след белодробната трансплантация във Виена

Таня Боргоджийска със завладяваща изповед за своя живот, за мечтите си и приятелствата.

Казвам се Таня и сега съм на 30 години. От 4 години съм с трансплантиран бял дроб.

Родена съм на 5 април 1989 година и още при раждането ми докторите откриват, че имам порок на сърцето. Нямала съм и годинка, когато са ме оперирали. След операцията въпреки,че трябваше да се пазя повече, бях като всички други деца. Всяка година ходех на контролни прегледи в столицата.

Винаги съм се задъхвала и изморявала по лесно от останалите, но истинските проблеми започнаха, когато влязох в пубертета. Тогава започнах да усещам, че се изморявам и задъхвам много по-бързо от обикновенно. Започнах да чувствам болки в гърдите, задух, световъртеж, устните, ноктите на пръстите и кожата ми придобиха лилав оттенък заради липсата на кислород.

( Таня преди операцията по присаждане на нов бял дроб)

При всеки контролен преглед,на който ходих се оплаквах и споделях симптомите, които имам с докторите, но отговорът от тяхна страна беше един и също - " здрава си, нищо ти няма". Не пиех и никакви лекарства. Това продължи, докато станах на 18 години и те ми казаха да си намеря друг кардиолог, защото те били детска кардиология. Като съвет към семейството ми, лекарите препоръчаха да се консултирам с психолог, защото всички тези оплаквания от моя страна били на психична основа.

За щастие, баща ми не ги послуша и така съвсем случайно попаднах на докторката, която спаси живота ми. Тя се казва Незабравка Чилингирова кардиолог е и работи в УМБАЛ Св. Екатерина в София. Тя е от лекарите, на които това е тяхното призвание в живота. До последният си дъх ще съм й благодарна за всичко, което направи за мен, за човечността с която се отнесе към мен и семейството ми, за приятелството й.

Д-р Незабравка Чилингирова е първият лекар в живота ми, при който ходех с удоволствие, защото не смятах, че отивам на преглед, а на гости на стар приятел. Още при първият преглед при нея, тя ми постави диагнозата, въпреки, че за да се докаже това заболяване на 100%, трябваше да ми бъде направено специално изследване. На нея не й беше нужно това изследване. Диагнозата, която ми постави бе-белодробна артериална хипертония (БАХ).

Това е рядко заболяване на белият дроб, което е нелечимо и прогресиращо. Ако се постави диагнозата навреме и се започне лечение с правилните лекарства, състоянието на пациента се запазва стабилно.

Когато ми постави диагнозата, почувствах облекчение, облекчение,че не съм луда,а наистина имам проблем. Тя ми изписа лекарства, после други, сменяше ги постоянно или прибавяше нови към тях, защото не ми действаха.

Прегледите ми ставаха все по-чести: и от веднъж годишно ходех на 6 месеца, на 3 месеца..., но нищо не ми помагаше. И така докато през 2010 г. на поредният контролен преглед, тя ми каза, че ако искам да живея ми е нужна белодробна трансплантация. Бях само на 21 години, а ми казваха, че мога да умра. Бях в шок, не знаех какво да кажа ,а единствената мисъл в главата ми беше: „И такива операции ли правят?”

Така, през декември 2010 г. вече бях включена в Българската листа на чакащите за белодробна трансплантация. Проблемът беше,че в България подобни трансплантации все още не се правят. След ходене по мъките 4 години, през 2014 г. бях включена в Европейската листа на чакащите.

(С Момчил Димитров, успешно трансплантиран във Виена)

Трансплантацията щеше да се извърши в Университетската болница (AKH) във Виена, от екипа на проф. Валтер Клепетко.

Останах във Виена заедно с леля си, докато чакам за донор. Бяхме отседнали в дома на Снежана Керн, която се превърна в мое второ семейство. Жена с огромно сърце, която и до днес помага и на мен и на другите български пациенти. Вечно ще съм й благодарна за помощта и подкрепата, с която ме дарява.

Моето чудо се случи на 31.07.2015 г. Тогава получих своят шанс за моя втори нов живот. Възстановявах се една година след това. Разликата между тогава и сега е космическа. Единственото, което ми напомня за болестта са лекарствата, които трябва да вземам до края на живота си. Налага се на няколко месеца да ходя на контролни прегледи във Виена, защото е България все още нямаме обучени специалисти, които да ни наблюдават.

(Със Стефан Тамбуев, председател на Сдружението на пациентите с дихателни заболявания)

Преди трансплантацията имах само една мечта и тя беше да оздравея, а днес съм изпълнена с много нови мечти. Имам планове за бъдещето си, а преди не смеех да го правя. Девизът ми е "Бъдещето принадлежи на онези, които вярват в красотата на мечтите си"! Това е цитат на Елеонор Рузвелт.

Обичам да чета книги, влюбена съм в корейската култура, музика,филми. Слушам К-поп (от англ. Korean pop или K-pop), а любимци са ми BTS.

Обожавам пътешествията, а също и разходките из природата с приятели. Вече втора година работя и се издържам сама. Мечтая скоро да посетя Добровник (от където всъщност е и моя донор) и Южна Корея.

Благодарна съм на всички добри хора, които ми помогнаха, на приятелите ми, които бяха до мен, на лекарите с големи сърца, които ми дадоха втори шанс за живот, на семейството ми, на което никак не му беше лесно, на моята мама Снежи (Снежана Керн). Обичам ги много и се радвам, че са част от моя живот.