sanusetsalvus.com

Вторник, Юли 25 2017

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

betreuer , Българите в Австрия ,

Става въпрос за една нелепа конструкция: работодателите са клиенти, служителите – предприемачи, а между тях лежат посредническите агенции.

По най-трудният начин тази „чуплива” система се отразява на хората, които упражняват професията социален асистент.

Според някои, трябва изцяло да се премахне съществуващия модел, а според други – това е един модел, който и в бъдеще може да се разширява и развива. Става въпрос за 24-часовата грижа, пише австрийският вестник „Дер Щандард“ (Der Standard).

Това е концепция, която в Австрия е популярна сред по-заможната част от средната класа. Около 25 300 души получават за този начин на обгрижване помощи от държавата. А колко точно е броят на тези, които получават 24-о обгрижване без помощи няма статистика.

А броят на тези, които получават тази субсидия е все още малък, но тенденцията бележи ръст през последните години. Също и притокът на работна ръка от източните страни (заради огромната разлика в заплащането) е непрекъснат, въпреки недостатъчното заплащане (сравнено спрямо вътрешния стандарт в Австрия).

Около 85 хил. души са регистрирали свой собствен бизнес, най-голям процент са жени от Румъния и Словакия (през 2014 г. техният брой е бил наполовина).

И бюрократичната „джунгла” за хората, които работят като социални асистенти е особено трудна да се ориентират в нея: напр. да се уреждат въпроси за осигуровки, данъци и др., но така е трудно и от страна на търсещите услугата социален асистент, т.е не е лесно да се намери нов „член семейство”.

Процъфтяват посредническите услуги. Почти 700 са в тази сфера. Също големите неправителствени организации като Caritas, Hilfswerk, Volkshilfe и Rotes Kreuz са участници на пазара.

Защо някои експерти предлагат радикална промяна в тази сфера? Вече се подчерта, че става въпрос за една нелепепа конструкция, където работодателите са агенции, от другата страна са семействата, които търсят услугата, а предприемачи са както самите агенции, така и социалните асистенти.

Говорим за дневни надници между 30 и 80 евро, обаче наетите жени могат само да си мечтаят за минимално регламентирано заплащане, платен отпуск, 13-а и 14-а заплата, посочва изданието.

Социолозите ни рисуват също една не особено красива картина. Говорим за законна експлоатация на служители от чужбина от женски пол със съучастието на т.нар. „социална„ държава и потребителите на тези услуги.

Опит за регулиране

Има ли в тази си форма 24-часовия модел бъдеще?, пита изданието. Кай Лайхзеринг (Kai Leichsenring), директор на Европейския център за социална политика и социални науки в Австрия не дава категоричен отговор. Екпертът е добре запознат със системата.

По думите му”, все пак Австрия е единствената европейска страна, която поне се опитва да регулира този пазар". И дава за пример Германия, където предимно полякини се водят назначени на работа в агенциите в Полша и се осигуряват там.

Иначе развиването на тази система е още в началото. Въпрос за финансирането след дългогодишни дебати все още е нерешен. Една от причините е защото е налице една по-консервативно разбиране за семейството. Дълго време гратис женската работа по обгрижване на член семейство все повече се възлага на външни изпълнители, но се заплаща недостатъчно.

Все пак се чуват и прагматични решения. Експертката Маргит Херментин (Margit Hermentin) казва, че работешите като социални асистенти жени печелят много повече, отколкото в родните си страни. И преди легализирането през 2006 г. на тези услуги, всичко е било много по-лошо.

Тогава тя самата се е грижела за своята баба, а след това е наела социален асистент, който да се грижи за болната жена, разказва тя. Защото твърде често й се налагало да пътува в чужбина, което било свързано с нейната работа. Социалните асистенти са били „незаконни” по това време и са били толкова изстрадали, колкото и строителните работници, отбелязва изданието.

В наши дни социалните асистенти са като полусамонаети и трябва да се осигуряват. През 2012 г. Маргит Херментин създава своя агенция. „И днес бих го направила”, пояснява тя, и разказва за опитите да подобри качеството, и заедно със Стопанската камара са поставили някои въпроси на правилното място: издаването на сертификати, академии за обучение и др.

Ако всички спазват правилата, ще направим една солидна стъпка напред, но засега сме на километри разстояние от това, смята експертката по женските въпроси Гудрун Бифл (Gudrun Biffl) от Дунавския университет в Кремс.

От 1.5 г.за посредническите фирми важат нови правила: оттогава писмените договори са задължителни между всички участници.Освен това са въведени и основополагащи правила. Според експерти, тези правила обаче са неангажиращи и не допринасят за подобряване на ситуацията.

Тези жени на които агенцията на Маргит Херментин им посредничи дневно вземат между 55 и 120 евро, според тежестта на случая, който поемат. За работа към нея се обръщат и мъже, които търсят работа като социални асистенти, а също и някой австриец. Те обаче получават повече пари. Дневното им възнаграждение зависи от финансовото положение на поръчителя, а също и от неговата воля.

Мнозина просто не дават по-високо възнаграждение, и затова има случаи и за по 30 евро на ден. В други случаи много от социалните асистенти сами си поемат разходите за транспорт. Или пък често им се налага да използват транспорт, организиран от агенцията.

Някои агенции пък прибират месечни такси от двете страни: както от пациентите, така и от самите социални асистенти, или пък начисляват различни разходи.Така или иначе тук липсва някакъв контрол, считат единодушно експерти.

Иначе 5 хил.домашни посещения се провеждат от районните институции.„Нещата се получават добре”, смятат от социалното министерство. Обаче експерти от Зелената партия контрират веднага: „Получават се нещата, защото контролът е проведен след писмено известяване, че ще има проверка”. И затова резултатите са като от книжка с картинки.

„Тази важна задача да се намери не само точния посредник, но и кой социален асистент на кой точно случай подхожда, е оставено на частни агенции и всеки едва ли не може да основе своя агенция. Това е неправилно”, смятат експерти.

Те трябва да бъдат точно описани, сертифицирани и акредитирани, трябва да има каталог с критерии на които да отговарят, както е при детегледачките напр.. И да не съществува като свободен бизнес,а като регламентирана социална услуга и за повече конкуренция в бранша, посочват експерти.

P.S Статията е от 9.7.2017 г. , като заглавието също е на редакцията на австрийския вестник „Дер Щандард“ (Der Standard).