Визитка: Феликс-Максимилиан Богориди-Ливен е роден в Русе през 1973 г., а през 1977 баща му е убит във концлагера Белене. През 1987 г. той бяга от България. Завършил е Московската Духовна академия. Бил е свещеник в Гърция, в Кралския дом на Испания, преподавател във Франция, а понастоящем е свещеник във Фрайбург.
По бащина линия (Богориди-Ливен) той е наследник на Възрожденската (Фанариотска) фамилия Богориди, които стават първи князе на остров Самос, Гърция и на Руската княжеска фамилия Ливен (Светлейши князе).
По майчина линия (Сеферадски евреи) свещеник Феликс-Максимилиан е в роднински връзки с Нобеловият лауреат Елиас Канети.
Автор е на множество книги на богословска тематика, и на 400 статии на различни езици. Владее 8 езика. Председател е на Българско дружество 681 e.V. – Фрайбург.
Монс. Богориди, Вие сте председател на Българското дружество във Фрайбург вече почти година. Какво се промени в живота на дружеството и кои събития бихте откроили като най-важни за общността?
- Най-важното е, че започнахме да бъдем по-единни като общност. В днешно време това никак не е малко. Свещеното Писание ни напомня: „Колко е добро и колко е приятно братя да живеят в единомислие!“ (Пс. 132:1). Именно това единомислие се стремим да изграждаме.
Другото значимо постижение е създаването на традиция за ежегоден Български фолклорен събор. Благодарение на постоянството и огромния труд на д-р Андрей Младенов тази идея не само се осъществи, но вече е утвърдена традиция. Тази година ще проведем Четвъртия български фолклорен събор във Фрайбург, което е повод за гордост за всички нас.
Как живее българската общност във Фрайбург?
- Българската общност живее с радостите, тревогите, надеждите и предизвикателствата на всеки българин, който е избрал да живее далеч от родината. Всички ние носим България в сърцето си, независимо къде се намираме. Както казва апостол Павел: „Радвайте се с радващите се и плачете с плачещите“ (Рим. 12:15). Именно така се опитваме да бъдем общност – да споделяме както добрите моменти, така и трудностите.
Напоследък се забелязват по-ясно двупосочната тенденция – някои се завръщат окончателно в България, а други пристигат в Германия. Може ли да се говори за определена динамика?
- Разбира се. Има хора, които се завръщат в България, има и такива, които тепърва пристигат. Това е естествен процес. Често казвам, че „човек не е дърво, за да пуска корени само на едно място“. Нашият живот е пътешествие и всеки има своя собствен път. В крайна сметка, както ни напомня Писанието: „Нямаме тук постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евр. 13:14).
Разкажете ни повече за предстоящия 4-ти Български фолклорен събор във Фрайбург, който ще се проведе на 28-и юни 2026 г. Какво ще го отличава от предишните издания?
- Тазгодишният събор ще бъде значително по-различен и по-богат от предишните три издания. Гостите ще могат да се насладят на традиционна българска кухня, осигурена от Михаил Михайлов, който е и главен спонсор на събитието.
Поканили сме две изпълнителки на българска народна музика и гайдар, които ще допринесат за автентичната атмосфера. Ще бъде организирана и томбола с награди, предоставени от „Балкан Файнкост Германия“ с управител Радослав Николов.
Предвидили сме и обучителни уроци по български народни танци за всички желаещи. Интересна атракция ще бъдат уроците по свирене на гайда от може би един от най-добрите български гайдари Светослав Жилев. Той самият ще
изпълни някои известни естрадни песни като музикална закачка в края на програмата.
Особено се радваме, че ще участват и представители на украинската общност във Фрайбург. Техният свещеник, отец Володимир, ще извърши празничния водосвет. По този начин съборът се превръща не само в български празник, но и в празник на приятелството между народите.
Как бихте заинтригували немските жители на града и областта да посетят събитието?
- Българската култура е една от най-древните и богати култури в Европа. На нашия събор гостите ще могат да се докоснат до автентична музика, танци, кухня и традиции, които са се съхранили през вековете. Това е възможност не просто да наблюдават, а да участват – да опитат български ястия, да научат стъпки от народните танци и да се запознаят с нашата история и духовност. Вярвам, че културата е най-добрият мост между хората.
Впрочем, монсеньор Богориди, Вие играете ли хоро и обичате ли народните танци?
- Да, харесвам народните танци и песни – не само българските, но и тези на различните народи, с които съм свързан по майчина и бащина линия. Народното творчество пази паметта на един народ. Заедно с д-р Андрей Младенов положихме основите на тези събития още през 2023 година и е радост да виждаме как те се развиват и привличат все повече хора.
Кои народни танци и инструменти обичате най-много?
- Всеки танц и всеки инструмент имат своя собствена красота и характер. Не бих могъл да посоча само един любим. Ръченицата, правото хоро, сиртакито, гайдата, кавалът – всички те носят духа на своя народ. Бог е сътворил света многообразен и именно това разнообразие прави културите толкова красиви.
Какво бихте откроили в личен план през последната година?
- За съжаление, обществената и организационната работа оставя все по-малко време за научни занимания. Въпреки това успях да издам малък труд, посветен на проблема за Теодицеята – въпроса за Божията справедливост в света. В момента работя и върху латински конкорданс на Устава на свети Бенедикт, който се надявам да бъде полезен за изследователите на западната монашеска традиция.
Какво предстои до края на годината в живота на Българското дружество във Фрайбург?
- До края на годината ни предстоят още много инициативи, но най-важната безспорно е откриването на Българското съботно училище през септември. За нас това е стратегическа инвестиция в бъдещето на нашата общност.
Учител ще бъде Никола Нанов – млад и подготвен специалист, завършил преподаване на български език и литература сред малцинствени групи и български деца в чужбина. Надяваме се училището да помогне на децата ни да съхранят българския език, култура и национално самосъзнание. Както е казано в Писанието: „Научи детето отрано в пътя му, и то няма да се отклони от него, когато остарее“ (Притчи 22:6).
В заключение ползвам случая да поканя всички българи, техните семейства и приятели, както и всички жители на Фрайбург и региона, да посетят Четвъртия български фолклорен събор. Нека заедно покажем, че независимо къде живеем, можем да пазим своята култура, вяра и традиции и да ги предаваме на следващите поколения.
Благодаря за отделеното време и за възможността да се обърна към Вашите читатели.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
4ти Български събор във Фрайбург
Дата и място на провеждане
28.06.2026, Opfinger Hütte, Freiburger Strasse, 79 112 Freiburg
