sanusetsalvus.com

Понеделник, Юли 24 2017

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

betreuer , Българите в Австрия ,

Какво е да си личен асистент в Австрия?(част 4)

Този път историята е на Невена Тонева от Плевен,която работи тази професия в алпийската република от 3 години.

И така! Всеки има своята история,за да започне работа като социален асистент.

Като всички, и аз тръгнах по принуда, но имаше и голяма доза желание.

По принцип съм човек, който се раздава, което доста често ми играе лоша шега. И така, във вече почти 3- годишната си практика съм попадала на различни ситуации.

Трудностите в голяма част от тях са свързани с некоректни отношения от посреднически агенции или работодатели. Ще разкажа последния си случай.

От юни миналата година до скоро работех за голяма и достатъчно известна организация.

През този период ми предлагаха само трудни, а понякога и невъзможни случаи, които са извън компетенцията на един социален асистент.

Но последното беше убийствено.Още в началното интервю с организацията заявих, че не мога да вдигам тежко, защото имам проблем с кръста (това се записва винаги в досието на асистента). Впоследствие,

поради лични причини молех за по-лек случай, ала такъв така и не получих.

Но да се върнем отново на последното работно място. Беше семейство в което бабата беше претърпяла инсулт, с парализирана лява страна, което налагаше трансфер поне 5 пъти дневно.

Самата тя тежеше над 85 кг. и можете да си представите без помощни средства как се случва това. Помолих фирмата да ме смени поради тежестта и проблемите в кръста и рамото. Отговориха че, не е възможно толкова бързо да ме сменят.

На 7-мия ден кръста ми се схвана и не можех да вървя. Писах до централата и разбира се, скоростно намериха заместник.Заради силните болки посетих лекаря, трябваше да ми бият инжекция в кръста и т.н.

За този ден в който практически не можех да вдигам бабата, дядото реши, че ще ми плати половината дневна ставка. А за пътните разходи получих сума, почти наполовина. Ала „най- интересното” в случая е че,

координаторът за този район ме беше помолил настоятелно да отида в това семейство, което навежда на мисълта че, доста колеги преди това не са успяли да се справят.

Какво трябваше да направя? Да се карам, да си хабя нервите, или да се прибера в къщи, малко да се позакрепя и отново да потегля. Писмото, което написах до въпросния координатор, остана като глас в пустиня. Ето с такива неща се сблъскваме ние, които сме избрали да се занимаваме с тази трудна и невероятно отговорна професия!