Кралица Луизе (1776 - 1810) е съпругата на крал Фридрих Вилхелм III Пруски. Тя е останала в историята най-вече с това, че се превръща в германски национален символ, като ръководи държавните дела в тежко за Прусия време (понеже нейният съпруг е бил твърде нерешителен като политик и държавник), противопоставяйки се на Наполеон Бонапарт. Тя се справя изключително успешно с тази задача, а това води до прокарването на важни за страната реформи с нейна активна подкрепа от държавници като фон Харденберг и Райхсфрайхер фон Щайн, и по-късно, вече след смъртта й, до повторния възход на Прусия като велика сила и обединението на Германия.
Ранни години
Бащата на Луизе е херцог Карл цу Мекленбург, потомствен принц, който поема задължението да администрира Хановерското курфюрство като губернатор от името на шурея си, кралят на Англия Джордж Трети. През 1768 година Карл Лудвиг се жени за 16-годишната принцеса Фридерике фон Хесен Дармщат. Бракът представлява типично свързване на династични интереси на висшата аристокрация, като от него се раждат 10 деца, от които оцеляват 5. Два дни след раждането на шестото дете обаче Фридерике умира едва на 29-годишна възраст. Луизе, принцеса фон Мекленбург-Шревиц, тогава е 6-годишна.
Нейният баща се оженва повторно и то за по-малката сестра на починалата си съпруга, но след 15 месеца лелята на Луизе също умира, отново след раждане. Впоследствие Луизе бива изпратена заедно със сестрите си при баба им в Дармщат, която се погрижва за по-нататъшното възпитание на децата. В нейния дом малките принцеси се срещат с много хора, напр. с Катарина Елизабет Гьоте, майката на прословутия писател, поет и учен.
През 1793 година, малко преди 18-я си рожден ден, принцесата се запознава във Франкфурт с пруския крал Фридрих Вилхелм II, нейният бъдещ свекър. От запознанството се ражда брачен съюз. Съвсем скоро след тази среща, на 14 март 1793 година Луизе среща своя бъдещ съпруг, а именно 22-годишния кронпринц на кралство Прусия Фридрих Вилхелм III . Само след 5 дни той й прави предложение за брак и един месец по-късно в Дармщадт е отпразнуван техният официален годеж. По същото време сестра й Фридерике е сгодена за по-малкия брат на Фридрих Вилхелм, принц Луис или Фридрих Лудвиг Карл Пруски. По Коледа на същата година в Берлин се състои двойна сватба.
Именно този ден ще доведе нейната изключителна популярност сред берлинското и изобщо пруското население. При влизането в Берлин към Комитета за посрещане принадлежи и едно малко момиченце, което поздравява сестрите с едно стихотворение. Луизе повдига детето и го целува. Поради това по-късно тя е упреквана, че това поведение не съотвества на нейното високо положение, но тя посреща обвинението хладнокръвно и недоумявайки.
И така, на 24 декември декември 1793 г. се извършва бракосъчетанието на Луизе и кронпринца, а два дни по-късно сестра й се омъжва за принц Луис. През 1796 г. обаче той умира, след като е заболял от дифтерия.
За кронпринцесата, започва тъй да се каже двойственост. По отношение на съпруга си, който в частната сфера отхвърля всеки вид формалност, тя може да остане така, както е живяла като принцеса в Дармщадт – безгрижна, весела и близка до народа. Отивайки в кралския двор обаче, тя е длъжна да спазва правилата, конвенциите и етикета. Това, което се оказва по-трудно е поведението на сестра й Фридерике, която вече е млада вдовица. Заради нейния скандален начин на живот, тя се превръща в персона нон грата за двора.
Качване на трона
На 16 ноември 1797 г. умира свекърът на Луизе Фридрих Вилхелм II. На трона го наследява 27-годишният Фридрих Вилхелм III. Престонаследникът е бил считан от обществеността за срамежлив, неспособен да се изразява добре и като човек, който обичал бързите решения. Също така е бил и изключително нерешителен и се е смятало, че е зле подготвен да управлява кралство, натоварено с много проблеми и то в трудни времена. Луизе е на 21 години, когато става кралица. Двамата имат 10 деца: сред тях са кронпринцът Фридрих-Вилхелм (1795-1861), т.е бъдещият пруски крал Фридрих-Вилхелм IV, управлявал от 1840 до 1861 година, следван от принц Вилхелм (1797-1888) или бъдещият крал на Прусия от 1861 г. и пръв германски император от 1871 г. до кончината си на преклонна възраст; и принцеса Шарлота (1798-1860), която през 1817 г. се омъжва за Николай Павлович, син на руския император Павел I и от 1825 г. император под името Николай Първи, техен първороден син е Александър II.
През 1789 година избухва Великата френска революция, а от 1792 година последват войни с другите европейски сили. През 1795 г. старият пруски крал издейства сключването на Базелския мир, който представлява края на алианса на Прусия с други държави в Първата коалиционна война. Областите на страната южно от река Рейн са загубени, като Северна Германия е обявена за неутрална. За няколко години Прусия остава извън войната.
Но на наследника на Фридрих Вилхелм II не му провървява повече, защото Наполеон Първи засилва натиска върху кралството. В 1802 година се стига до среща между Фридрих Вилхелм III и кралица Луизе и руския император Александър I. Целта на замисляния съюз е да стресне Наполеон. През 1805 година цар Александър отсяда при кралската двойка, за да спечели пруския крал като съюзник в коалицията, която са образували Русия и Австрия срещу френския император. Фридрих Вилхелм обаче прави това, което най-обича да върши, а именно протака. През декември 1805 година се провежда т.н. Битка на тримата императори или Битката при Аустерлиц, Наполеон извоюва победа срещу русите, като тя означава край на мирните, тихи и спокойни години за Прусия.
Неутралитетът на страната приключва през юли 1806 година., когато в Париж е сключен Договорът за Рейнския съюз (същата година престава да съществува хилядолетната Свещена римска империя на германската нация) и владетелят на Френската империя разпростира обсега си на влияние и върху германските земи. Тъй като Фридрих Вилхелм III отново протака, минават няколко месеца докато Прусия обяви война на Франция – не без натиск от страна на кралица Луизе.
Срещата с Наполеон
Конфликтът не продължава дълго. Френските войски спечелват Битката при Йена и Ауерщадт и на 27 октомври Наполеон триумфално влиза като победител във Берлин в качеството си на император на французите. Кралската двойка вече е избягала пред настъпващата френска войска като кралицата взима децата и стига до Кьонигсберг, днешния Калининград. Но Наполеон напредва и Луизе, която междувременно е заболяла от тиф, отново предприема бягство. С нея за Мемел заминава и Фридрих Вилхелм III.
Накрая те постигат целта си. Цар Александър гарантира подкрепата си за изпадналата в тежко положение кралска двойка, но през юни 1807 година и неговите войски заедно с последните остатъци от пруската армия претърпяват поражение като междувременно руският император сключва сепаративен мир с французите в Тилзит. Тъй като съществува опасност Наполеон да се отнесе безмилостно с победената Прусия, се стига до прочутата среща между него и пруската кралица, която е помолена от мъжа си да се заеме с тази тежка задача. И тъй, Луизе придружава мъжа си в Тилзит.
На 6 юли 1807 година в Тилзит се състои срещата на кралица Луизе и Наполеон Бонапарт. Вероятно тя е очаквала да срещне чудовище, обаче французинът показва най-добрата си страна. Ако и той да е общувал с кралицата, изпълнен с респект, тя влиза в ролята на молител. Като се има предвид обаче, че преди това императорът се е бил изказал отрицателно за нея и прехвърлял върху нея вината за избухването на войната, разговорът в Тилзит се оказва доста успешен, макар че Наполеон реално не прави никакви отстъпки и отговорите му са неопределени. Запазен е отоворът на Луизе на въпроса на французина, как така Прусия е била толкова непредвидлива, за да го нападне: ,,Славата на Фридрих Велики ни заблуди за нашите средства“( Der Ruhm Friedrichs des Großen hat uns über unsere Mittel getäuscht). Разговорът на четири очи между императорът и кралицата трае час.
На 9 юли 1807 година е сключен Тилзитският мир, като условията за Прусия са тежки. Големи части от територията й са загубени, френските окупационни войски трябва да бъдат снабдявани, но въпреки всичко Прусия е запазена като държава и международно правен субект. Вероятно и поради това, че цар Александър се е застъпил за Прусия, понеже за него е било по-добре да има един вид буфер между Русия и Френската империя.
Години в изгнание и реформи
Кралица Луизе и нейното семейство трябва да заминат в изгнание за Източна Прусия. Първоначално французите не разрешават завръщането им в Берлин. И тук започват първите прогресивни реформи за кралството: освобождаването на селяните от крепостничеството в 1807 година, а в 1808 година се провежда реформата на градовете (Städtereform). Особено важна е последвалата реформа на армията (Heeresreform). Всички модерни промени са свързани както с личността на Луизе, така и с тази на изтъкнатия държавник фон Харденберг. Възниква необходимост държавата да пести, що се отнася до възстановяването на разрушената от войната Източна Прусия. Това засяга и кралския бюджет. Всичко се продава, с изключение на украшенията на кралицата.
Все пак остават средства за едно пътешествие на кралската двойка до Санкт Петербург през зимата на 1808-1809 година. Всъщност, крал Фридрих Вилхелм и кралица Луизе се отзовават на поканата на руския монарх. Райхсфрайхер фон Щайн, застанал начело на реформите в Кьонигсберг, и освен това наложил икономии в кралския дворец, се противопоставя на това пътуване, но безуспешно.
Завръщане в Берлин и смърт
Едва в края на 1809 година Наполеон разрешава на монарха на Прусия и съпругата му да се завърнат в Берлин, като семейството пристига там на 24 декември. Берлинчани посрещат изключително сърдечно кралската двойка. Наистина животът вече не е както преди войната, но Луизе намира за по-поносим животът в Берлин, отколкото в Кьонигсберг. Тя остава активна в политическия живот и съдейства за това фон Харденберг отново да встъпи на държавна служба, тъй като Наполеон се е погрижил за неговото отдалечаване от държавните дела. В крайна сметка съгласието на императора е постигнато.
През октомври 1809 година кралицата ражда последното си дете, принц Алберт. Но през лятото на следващата година здравето й се влошава. Взето е решение за лятно пътуване до Нойщрелиц. Планира се среща с нейното семейство, тъй като баща й живее там, в резиденцията е и нейната баба от Дармщат. Болестта на Луизе обаче се задълбочава. Първоначално лекарите не откриват нищо животозастраващо, само възпаление на езика. Но в средата на юли здравословното й състояние се влошава още. Кралят е извикан спешно от Берлин и на 19 юли 1810 година пристига с двамата си най-възрастни сина в Хоенцириц. Четири часа по-късно кралица Луизе издъхва. Оказва се, че е имала тумор на сърцето (Geschwulst am Herzen). Тъкмо това поражда легендата, че тя е починала от разбито сърце.
Тленните останки на Луизе са пренесени в Берлин и изложени за поклонение в Берлинския градски дворец, като в мероприятието активно участва населението на града. На 30 юли 1810 година последва погребение в Берлинската катедрала, а 5 месеца по-късно тялото на кралицата е положено в специално изготвен мавзолей, тук тя намира своя последен покой. Когато през 1840 година крал Фридрих Вилхелм III умира, той също е погребан там. Мавзолеят се превръща в място за национално поклонение, в едно от най-важните места за почитта към Луизе, която продължава с десетилетия и намира края си едва с ликвидирането на Прусия от Съюзниците в 1945 година.
Около нея има и определена символика: на 19 юли 1870 година, т.е. точно 60 години след смъртта й, племенникът на Наполеон I, Наполеон III, обявява война на Прусия. Преди да тръгне за фронта крал Вилхелм пада на колене пред саркофага на майка си, и този път войната завършва с победа за Прусия. След това на 18 януари 1871 година Вилхелм е коронясан за император във Версай и на връщане отново се отбива на гроба на майка си (на сн.)
Не е без значение и историята, че тъкмо тя е вдъхновила фелдмаршал Гебхард фон Блюхер срещу французите. Според един анекдот, когато през 1814 година той влиза в Париж, произнася фразата: ,,Сега най-после Луизе e отмъстена."(„Jetzt endlich ist Luise gerächt!“). Макар и днес кралицата да не е предмет на митичен култ като императрица Сиси например, тя остава една интересна и важна жена в историята.
За сравнение с императрица Сиси, Луизе участва в политиката и по своето време е била прочута със своята красота и изискани маниери. Тя по свой начин покорява Европа, стои зад пруския крал и може да бъде наречена "забравената кралица" , "Спасителката на Прусия" и дори "Забравената Сиси".
