Сред най-големите учени в славистиката и българистиката изпъква името на Норберт Рандов. С право го считат за най-добрия българист.

Норберт Рандов е роден през 1929 година в Нойщрелиц в днешната федерална провинция Мекленбург-Предна Померания. Следва славистика в Рощок и Берлин. През 1954 -1955 година е аспирант в София.

Започва забележителна кариера на учен в Хумболтовия университет, която е прекъсната по политически причини. През 1962 година ЩАЗИ го арестува за подпомагане бягството на граждани на ГДР на Запад, между другото, за притежаване на романа на Борис Пастернак ,,Доктор Живаго", определен като "антисъветски памфлет", обвинява го в антисъветска клевета и е осъден на три години затвор.

След излизането от затвора Рандов не може да продължи кариерата си и се захваща със сериозна преводаческа дейност. Това е неговата страст като превежда предимно от български език. Освен това той пребивава в България по покана на българските научни институти и Софийския университет "Св.Кл.Охридски". За българите ученият е един от най-дейните и талантливи преводачи, успял превъзходно да предаде трудните старобългарски литературни паметници.

Рандов не се вписва в официалната схема и търси преди всичко автори като Атанас Далчев, Николай Кунчев, Александър Геров. През 1967 година се запознава с бъдещата си жена. Любопитно е, че тя е от Западен Берлин, живее от другата страна на Стената, поради което двамата не могат да се виждат често, но от връзката им се ражда син, когото кръщават Климент, на старобългарския просветител. И в България си правят срещи. Така и личният му живот го свързва със страната ни.

От 1978 година като стипендиант на Българската академия на науките Норберт Рандов почти всяка година пребивава в България за няколко месеца за научни изследвания и студии. След промените се връща като гост професор в Хумболтовия университет в Берлин.

Най-важното дело за нас е превода на ,,История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, ,,Под игото“ на Иван Вазов, ,,Житие и страдание грешнаго Софрония“ на Софроний Врачански, стихотворенията на Атанас Далчев, Пейо Яворов, ,,Български разкази от 20 век“.

Норберт Рандов, по думите на Мителдойче Цайтунг, става истинска легенда в България. Ценят го силно и в Беларус. Той успява по някакъв начин да вникне в душата на българина, да се потопи в българския живот. Не е песимист за бъдещето ни.

За приятелството му към България свидетелстват и думите от интервюто му за вестник "Литературен форум":
Позната ли е българската литература в Германия? Кои имена изскачат при споменаването на "българска литература"?
- В Източна Германия след Втората световна война до падането на Берлинската стена са излезли повече от 250 български книги. И то, мога да кажа, най-важните. Например – "Под игото" (на снимката) и Паисиевата "История", "Записки по българските въстания", Алеко Константинов, "Фрагментите" на Далчев, Яворов… И така - най-важните български книги са издадени. Те не са всичко, има още какво да се иска, има още какво да се каже...

(,,Под игото“ от Иван Вазов с превод на Норберт Рандов, Берлин, 1967 г.)

Над какво работите в момента?
- В момента работя над една антология за млада македонска поезия, защото като българист не мога да не се интересувам от Македония. Защото Македония е била част от България, а македонската култура е била част от българската култура. Това ме интересува сега – какво става там, каква поезия има... Искам само едно име да кажа – Вера Чайковска. Ако трябва да говоря за българската поезия – в момента работя над преводите на Кристин Димитрова. Предстои да излезе двуезичен том на Бойко Ламбовски, готови за печат са два тома произведения на Елин Пелин и още Йовков и "Чифликът край границата". Има какво да излезе. Това, което липсва, са финанси.

За този месец, който прекарахте в България, успяхте ли да се потопите в този балкански хаос, балкански колорит?

- Да. От 50 години се занимавам с тази страна, с нейната култура. Имам много приятели, повечето от които са починали, но аз се надявам да се появят нови връзки с млади хора, с млади поети...

Големият учен българист и приятел на България си отива през 2013 година, оставяйки незаличима следа в своята сфера.

Източници:
Wolfgang Knape - Norbert Randow: Freund Bulgariens und Liebhaber der Poesie.

Mitteldeutsche Zeitung: https://www.mz.de/varia/norbert-randow-freund-bulgariens-und-liebhaber-der-poesie-3028096
За лудницата и колелото на историята С Норберт Рандов разговаря Оля Стоянова:

https://www.slovo.bg/old/litforum/125/norbert.htm
Norbert Randow Agora Verlag: http://www.agora-verlag.de/druck_p.php?personid=99

Почина Норберт Рандов – „българинът от Северна Германия”. 
https://lira.bg/archives/53447

 
,,Български разкази от 20 век“ от Норберт Рандов, 1996 г. (на сн.)