Асена Сербезова е водеща българска фармацевтка, преподавател, здравен мениджър и психолог. Министър на здравеопазването в 99-ото правителство на България. Одитор към международни одиторски компании в областта на клиничните изпитвания и производството и разпространението на лекарства. Автор е на книгите "Отвъд диагнозата/ Един различен поглед към здравето" и "Четвърт приказки за Клара и Кристо" (издателство "Сиела").

Когато няма диагноза, а не се чувстваме здрави

Откъс от книгата "Отвъд диагнозата/ Един различен поглед към здравето"

Една от най-големите заблуди, в които попадаме, е да приемаме като здраве отсъствието на болест. Понякога уж нищо ни няма, а не се чувстваме здрави. Вероятно понякога вие или ваши познати сте казвали: „Не се чувствам добре, но не знам какво ми е“. Ала по-лошото е, че в някои случаи и лекарите не могат да открият какво ви е. Просто защото дори и да имате някакви клинични изяви, не могат да ги свържат с конкретно заболяване. В резултат на това някои губят вяра в медицината, като не се замислят, че тя разчита на конкретика на симптомите и точна диагностика, и чак оттам нататък започва да изгражда лечебната стратегия. Но често такива състояния се характеризират с липсата и на двете условия.

Тогава сме в третото състояние (първото е здраве, второто е болест) – състояние, когато резервите за нормалното функциониране на тялото са към изчерпване. Характерно е за „критичните“ възрастови периоди като пубертет, преди и след раждане, менопауза, старческа възраст, за хора с десинхроноза след прием на наркотици, никотин, алкохол, хранителни разстройства, ниска физическа активност и наднормено тегло. Но също така и за привидно здрави хора, които споделят, че се уморяват лесно и губят желание за живот. В това състояние тялото изразходва енергия не за творческа и градивна работа, а за запазване на живота. Често хората, а също и лекарите погрешно определят това състояние като здраве.

Дори на интуитивно и подсъзнателно ниво хората да усетят, че не са в добро здраве, ако изследванията им са добри, лекарите често ги отпращат обратно с думите, че нищо им няма, че се притесняват излишно, или направо им слагат етикета на хипохондрията. Истината е, че така пропускаме ценно време да повлияем на болестните процеси, които само ние усещаме и дори не можем да ги обясним на медиците. Понякога навлизаме в такова състояние поради загуба на смисъл и посока в живота, и сме особено рискови в такива моменти за развитие на психосоматични заболявания. Възможно е да си въобразим, че имаме заболяване, което в крайна сметка да се прояви, или пък дори да си пожелаем да се разболеем.

Някои наричат това трето състояние субоптимално здраве. При него са налице някои нарушения във физиологичните характеристики, но без патологични отклонения. Обикновено повечето лекари не препоръчват лечение в такива случаи или предписват симптоматично лечение, без да се задълбочават какво вероятно се случва на заден план. Може да се отчита хронична умора, нарушения в съня, храносмилателни нарушения, нервност, гадене, лошо настроение и др., за което обикновено се назначават лекарства, които понякога може да задълбочат съществуващите проблеми. Или просто се констатира липса на енергия или значителното ѝ намаляване. Смята се, че за да се определи едно състояние като „субоптимално здраве“, симптомите трябва да са налице поне в продължение на три месеца.

Въпреки че то не е само по себе си болест, много проучвания показват, че субоптималното здраве може да предшества развитието на заболявания като диабет тип 2 и много хронични заболявания, включително сърдечносъдови. Именно в този момент имаме шанс да им повлияем, преди да са се изявили клиничните симптоми. Тези превантивни мерки обаче трябва да са таргетирани и персонализирани (индивидуални за всеки). На този етап такива заболявания, казват учените, са напълно предотвратими. Това е периодът, в който, ако не се вземат адекватни и индивидуализирани мерки, скоро се появяват и клиничните изяви на съответното заболяване.

Хората в това състояние често не се нуждаят от специфично клинично лечение, а от прилагането на мерки, които да отложат или предотвратят появата на болестта. Смята се, че само 23% от хората в субоптимално здраве търсят медицинска помощ, а почти 80% от тези, които са я потърсили, имат подобрение в състоянието сиоще през първите 6 месеца.

Симптомите на „третото състояние“ често се подценяват, а мнозина дори не са чували за тях.

Според Световната здравна организация незаразните болести, известни още като хронични болести, причиняват смъртта на 41 милиони души по света всяка година. 15 милиона от тях са в активна възраст – между 30 и 69-годишна възраст! Само сърдечносъдовите заболявания убиват годишно около 17 милиона жители на планетата.

Някои определят субоптималното здраве като субклиничен етап от хронично заболяване, като включително то може да бъде и онкологично заболяване, инсулт и метаболитни болести. В този период изключително голямо значение добиват навиците на хората и тяхното поведение, които в това състояние имат потенциала да ни оздравят или разболеят.

Проблемът „субоптимално здраве“ изобщо не е малък и изолиран. Но обикновено не е приоритет в медицинските среди в ежедневен план, а много от хората го подценяват по ред причини. Може би не говорим за третото състояние, понеже не е добре дефинирано, няма шаблон, в който да го сложим, и не е разпознато като специфично медицинско състояние.

Смята се, че повече от 65% от китайското население са класифицирани като пребиваващи в това състояние. Много хора избират да подценяват състоянията си на субоптимално здраве, тъй като реално нямат поставена диагноза. Същевременно обаче симптомите, които изпитват, влошават качеството им на живот, отразяват се негативно на работата им, както и на социалните им контакти. Не пренебрегвайте това състояние въпреки липсата на диагноза.

Бидейки в „третото състояние“, понякога може да сме на една крачка от оптималното за нас здраве, или обратно – на една крачка от болестта. Често пъти дори не усещаме тази последна крачка към болестта, особено подкрепяни от уверенията на лекуващите ни, че „нищо ни няма“. Много често това състояние е прелюдия към стартиране на автоимунни процеси и заболявания.

Не подценявайте силата на мислите си в това състояние. Важно е да предприемете мерки, още на този етап, за да не допуснете развитието на болест. Консултирайте се с лекар и психолог, променете начина си на хранене, режима на работа/почивка/сън, потърсете вашите духовни практики, които ще ви помогнат да разберете защо сте попаднали в това състояние и как да преминете успешно през него. Намерете лекар, който ще ви обърне внимание, ще установи
какво стои зад вашето „трето състояние“ и ще ви даде персонализиран съвет.

Водете здравословен начин на живот – хранете се балансирано, упражнявайте редовно физическа активност и я редувайте с адекватна почивка и сън. Добре е да се практикуват техники за намаляване на стреса, като медитация, упражнения по дълбоко дишане или йога. Погрижете се за вашето ментално здраве: ангажирайте се в дейности, които ви носят радост и удовлетворение – например хобита или време, прекарано с любимите хора.

Много лекари препоръчват прилагането на холистични методи на този етап, като акупунктура, растителни продукти, ароматерапия, мокситерапия и др. Включете практики за яснота на ума (осъзната медитация) в ежедневието си, за да останетеприсъстващи и фокусирани върху момента. Вероятно на този етап по-полезен за вас би бил контактът с лекар, представител на функционалната медицина или здравен коуч, но все пак трябва да се обърнете към конвенционалната медицина първо, за да се изключи сериозно заболяване.

Когато аз бях в такова състояние, две години изследвания не можаха да покажат причината за субоптималното ми здраве, което към онзи момент се изявяваше с болки в стъпалата, наднормено тегло, хематоурия (кръв в урината), подуване на крайниците и повишени показатели за възпаление в организма. Бяха направени десетки изследвания, които не откриха нищо, сред тях – скенер, ядреномагнитен резонанс, десетки генетични и микробиологични изследвания. Лекари от пет специалности бяха безсилни да поставят диагноза. Казваха, че несъмнено имам „функционални нарушения, за които не могат да установят причината“.

Тъй като редовно имах и хематоурия (наличие на кръв в урината), едно от последните неща, които ми „предложиха“ търсещите причината за това състояние, беше биопсия на бъбреците, която отказах. Отказах, защото лекарите бяха достатъчно честни с мен, за да ме информират, че се съмняват за състояние, което може да се потвърди само с биопсия, но за което няма лечение (вид нефропатия).

Вместо да продължа изследванията, направих ревизия на начина си на хранене, увеличих съня, доколкото беше възможно (не приемах никакви лекарства във връзка с това), напуснах работата си, която изискваше прекалено много отдаване, и увеличих физическата активност. Фокусирах се върху желанията на сина ми, който правеше първите стъпки към поемането на сериозни отговорности във връзка с бъдещето му развитие, а не върху моите амбиции (за мнозина това звучеше нелогично) и сложих на пауза кариерата.

След година нямаше и помен от симптомите. Открих благотворното за мен поведение и здравословните ми проблеми постепенно изчезнаха (включително хематоурията), сякаш никога не ги е имало. Но как биха реагирали повечето хора, ако лекарят, при когото са отишли за медицински съвет, им каже, че за да се излекуват от субоптималното си здраве, е необходимо да напуснат работата си (или да променят несиметрични отношения в семейството)? Едва ли бихте стъпили повече в неговия кабинет.

Този тип лечение може да дойде само от вашия „вътрешен лекар“, както го наричал Парацелз, понякога с помощта на подходящ психотерапевт, но не и от конвенционалната медицина, на която несъмнено ѝ е отредена друга роля. Малцина са късметлиите, които в лицето на своя лекар срещат съчетание на физическото и духовното лечение.

В състояние на субоптимално здраве е важно да поддържате и здравословни социални връзки с приятели и семейство, както и да инвестирате време в обучение и развитие, което ви интересува. Това може да спомогне за усещането на подкрепа и благополучие. Въпреки че рядко
ще го чуете като съвет от медицинските специалисти, умствената стимулация също може да подпомогне за „отзвучаването“ на това състояние. Пребивавайки в третото състояние, аз започнах да уча психология – едно пътешествие, което ми даде и продължава да ми дава много. Това е момент, в който можете да се върнете към любимо занимание, което сте прекъснали, но за което не сте спрели да мислите.

Тогава, когато субоптималното здраве се случи на мен, аз интуитивно се насочих към храненето и физическата активност, след което започнах активно да се информирам по темата, тъй като лекарите не откриха причина за симптомите и съответно не предложиха и лечение. Обичайно лекарите предлагат лечение от инструментариума, с който работят и който им е познат. Рядкост са все още онези, които имат цялостен подход към дадено заболяване или група от
заболявания, но тяхната армия се увеличава с всеки изминал ден. Това изисква и много търсене от страна на пациентите.

Така установих, че в подобни състояния науката ни съветвада се фокусираме върху следното:
• Физическа активност;
• Хранене;
• Управление на стреса (напуснах работата, която беше
източник на значителен стрес);
• Поемане на отговорност за собственото здраве;
• Изпълнени със смисъл междуличностни взаимоотношения (те намаляват стреса и подобряват менталното
здраве);
• Духовно израстване.

Не подценявайте пагубната роля на стреса и негативните емоции за подронването на вашето здраве. Духовното израстване мобилизира вътрешните ресурси за справяне с житейските ситуации, включително заболяванията. Ставаме по-уравновесени и откриваме цели, пътят към които включва и поемане на повече отговорност към физическото и менталното ни здраве. За да включим този елемент в профилактичния/оздравителния процес, са ни необходими психолози, коучове и психотерапевти. Не бива и няма как да разчитаме на медицинските специалисти, представители на конвенционалната медицина, за този аспект на справянето със субоптималното здраве или с вече проявилата се болест.

Трябва да отбележим и факта, че всяко субоптимално здраве има своите особености и може да е различно при различните хора, както и да е различно в различни етапи от живота на един и същи човек. Затова отново, както при лечението, и тук подходът трябва да е индивидуализиран. Причините за едно такова състояние може да варират от елементарни до комплексни и това, разбира се, определя различните подходи, които е уместно да бъдат предприети. Едно китайско
проучване прави извода, че прекомерната употреба на електронни устройства води до субоптимално здраве.

...