Асена Сербезова е водеща българска фармацевтка, преподавател, здравен мениджър и психолог. Министър на здравеопазването в 99-ото правителство на България. Одитор към международни одиторски компании в областта на клиничните изпитвания и производството и разпространението на лекарства. Автор е на книгите "Отвъд диагнозата/ Един различен поглед към здравето" и "Четвърт приказки за Клара и Кристо" (издателство "Сиела").
Откъс от книгата "Четвърт приказки за Клара и Кристо" (издателство "Сиела").
Американската писателка Елизабет Стоун казва, че решението да имаш дете, означава да решиш завинаги сърцето ти да се разхожда извън тялото ти. Ана успешно го направила два пъти, с риск да загуби живота си, а и после се опитала още два пъти, но само увредила здравето си. Била на възраст, в която това вече не било така лесно. Желанието ѝ да „разкъса“ сърцето си на няколко пъти и да го остави да се разхожда по света, било посилно от инстинкта ѝ за самосъхранение, егото и страховете ѝ. Тя усетила, че появата на Клара и Кристо наближава, още преди зачатието им във физическия свят.
Всъщност, след като завършила университета, тя имала съвсем други планове за живота си – решила да не се обвързва поне до 30-ата си годишнина и да не ражда поне до 35 г. Започнала добре платена работа в престижна научноизследователска компания. Година преди това, осъзнавайки, че децата им са вече пораснали и изискват повече лично пространство, родителите ѝ продали голям апартамент в идеалния център на столицата и купили три помалки апартамента в южните квартали. Така Ана, брат ѝ и родителите ѝ имали вече самостоятелни жилища. 24 - годишна, тя започнала да прави ремонт на своето, за да се премести да живее там и да започне най-сетне самостоятелния живот, за който толкова много жадувала.
Вероятно сте прочели десетки мистични истории за това как душите избират родителите си. В много древни култури (гръцка, индийска, африканска и др.) има вярвания, че децата избират родителите си много преди да бъдат заченати на Земята. Древните смятали, че душата има изграден план, който следва, и слиза на Земята, за да учи своите уроци. Родителите и семейството ни са основата на живота на всеки от нас и имат огромно влияние върху това как точно ще се развием и как ще правим изборите в живота си. Всичко това е тясно свързано уроците, които усвоява конкретната душа.
Казват, че след като детето избере майката, то осъществява връзка с нея и започва да присъства под формата на енергия, очаквайки зачатието. Не знам дали вярвате в тази концепция, но аз съм свидетел как Ана усети тази връзка два пъти преди зачеването на Клара и на Кристо.
Когато Клара била на около две години и половина, тя погледнала майка си в коридора на апартамента им и ясно изрекла, че преди две хиляди години ѝ била майка. За Ана нямало никакво съмнение, че това е така, защото на тази възраст Клара не гледала телевизионни предавания, от които би могла да усвои такава идея, нито можела да я прочете някъде, а детегледачката ѝ била жена от малко село край София, която едва ли споделяла идеята за прераждането. По това време Клара и на детска градина още не ходела.
Многобройни са историите за деца, които си спомнят за предишни животи. В много от тях детайлите от живота на „преродения“, които децата описват, са толкова конкретни, че изглежда невъзможно да са измислица, а и често тези детайли се потвърждават след проучване на фактите. Психологът Ерлендър Харалдсън проучил 30 деца в Ливан, които постоянно разказвали спомени от отминал живот, и сравнил резултатите с тези на 30 други, случайни деца. Харалдсън искал да провери дали деца, които се асоциират толкова силно с друг човек, като преродилия се в тях, са психологически подобни на хора с раздвоение на личността. Установил, че тези деца са по-склонни да мечтаят, интелигентни са и се справят по-добре от съучениците си в училище, но нямат никакви клинични данни за раздвоение на личността.
Ана не знаела за изследванията на проф. Харалдсън, но приела спокойно това, което ѝ казала дъщеря ѝ, не го подложила нито за миг на съмнение. Но и до ден днешен не може да си обясни защо не задала на дъщеря си уточняващи въпроси. Просто ѝ казала, че се надява да е била добра дъщеря на Клара. И че в този живот се надява момиченцето да ѝ се отблагодари със същото... Днес Клара едва ли си спомня за разговора в коридора, но Ана не спряла да мисли за него. Никога не укорила децата си в странности, нито искала да ги оформя по калъп. Не ги сравнявала с други деца, а уважавала тяхната индивидуалност. За нея децата били космически създания, пред които се прекланяла.
Разбира се, това не ѝ пречело да има изисквания съм тях, докато растели.
Някои казват, че възпитанието на децата започва още с раждането им. Възпитанието трябва да е балансирано, за да може детето да има възможност за грешки, от които придобива опит и се учи. Твърде строгото възпитание не позволява детето да се учи от неуспехите. Именно в този капан попаднала и Ана, когато в своите 20 години осъзнала, че има прекалено малък житейски опит, що се отнася до комуникация и отношения с противоположния пол. Не мога да твърдя, че родителите ѝ я познавали добре, а това според нея било необходимо за изграждане на добри отношения родители–деца. Тя била типичен представител на поколението Х: нейните родители я учели какво да прави, а не как да мисли. По-късно и тя попадала в този капан, когато общувала с Клара и Кристо.
Има една история за жена, която, малко след като родила, отишла при Учителя да го попита как да възпитава детето си. Той обаче я отпратил, като ѝ казал, че много е закъсняла. За мнозина възпитанието на детето започва от възпитанието на родителите.
Свети Паисий Светогорец проповядвал, че когато бременната жена се моли и живее духовно, детето в утробата ѝ се освещава. Някои наричат такива деца „осветени“ и вярват, че именно те подпомагат развитието на обществото. Такива били Клара и Кристо и не знам дали поради това те били много спокойни деца. Но си спомням, че Ана ми е разказвала как, когато и двамата, едва навлезли в третия си месец, започнали да спят по цяла нощ непробудно. А Кристо дори нямал бебешки колики, което, казват, е нетипично за момче. Децата дори не сънували кошмари и не се будели с плач през нощта. Редките изключения от това правило били поради болест.
Освен деца Ана получила и нови двама учители в тяхно лице, още куп отговорности, но и много повече радост и удовлетворение в живота. Идването на Клара и Кристо било подготвено, а тя осъзнато ги поканила и приела в живота си. Нито за миг не ги усетила като тежест, ангажимент или ограничение за професионалното ѝ развитие, което след всяко раждане дори поемало в нова посока. Тримата растели и израствали заедно, понякога сякаш в съзаклятие, и винаги с много разбиране и подкрепа от страна на Ана (въпреки че и тя си имала своите трудни моменти).
В отглеждането на децата си и общувайки с много хора в професионалното си битие, Ана осъзнала колко е важно да комуникираме качествено с околния свят и най-вече с хората, и какви съществени пропуски имаме всички ние в този процес. Нишките между хората понякога можели да бъдат тънки и ефирни или пък дебели като корабни въжета, които нищо във времето не можело да разклати. Някои били сякаш гладки, а други – с възли, снаждани и прекроявани във времето.
Понякога било достатъчно само леко да подръпне някоя нишка и човекът от другата страна веднага разбирал, че тя има нужда от комуникация с него. Друг път, колкото и да люлеела своя край на дебелото въже, в другият му край намирала само мълчание. Ана станала свидетел на това как нишките между хората започват да се изграждат още преди раждането и колко често родителите подценяват съществената си роля в това. Мнозина около нея, отглеждащи децата си, смятали, че те са малки и не „заслужават“ обяснения и уроци по добра комуникация.
Родителите често не осъзнават, че те самите са личен пример за децата и имат централна роля в изграждането на ценности. Когато Ана открито предупредила съпруга си, че „всички негови действия внимателно се наблюдават“ от Клара и Кристо и че той участва във възпитанието им и с личния си пример, била шокирана от отговора му, че „тази мисъл го потиска“. Често личният пример, който Григор давал, не бил адекватен на това, което говорел с цел да научи децата си. В резултат започнал постепенно да руши авторитета си в детските очи. Разбира се, този процес се случвал в тишина и останал незабелязан за него, тъй като Клара и Кристо го обичали, а Ана след неколкократни безуспешни опити се отказала да доказва смисъла на гледната си точка.
Ана направила нелекия избор да не се от врем и да се опитва „да изправя“ отношенията между тях тримата, а да ги остави сами да ги изградят така, както могат. Ана и Григор стояли на два различни бряга по отношение на разбирането за възпитанието на Клара и Кристо. Но Ана решила да се постарае поне реката помежду им да не бъде бурна, мътна и коварна, което не било толкова трудно, защото Григор обичал децата си. Тя запазила достойнството на съпруга си и не уронила неговия авторитет пред децата. И почти двайсет години след това била удивена как атмосферата в дома им е била възприета по различен начин от Клара и Кристо.
Клара, гледайки назад във времето, споделила с майка си, че осъзнала липсата на пълноценен контакт с баща си още когато била на 9 години. И до ден днешен, когато разговарям с Клара, тя ми казва, че когато иска да сподели нещо с Григор, той уж я насърчава да го направи, а след като тя заговори, бяга в неговия си свят и сякаш не я слуша. Кристо като че ли не обръщал толкова внимание на „липсващия“ баща в ранните си детски години и години по-късно определил семейната си среда като „подкрепяща“.
Това само убедило Ана, че е взела правилното решение да не „превъзпитава“ Григор и да го остави сам да поеме отговорност за последствията от поведението си като родител.
Макар понякога да се изкушавала да му казва някои неща насаме, тя никога не го правела в присъствието на децата. Оказало се обаче, че децата от поколението Z виждат и чуват много повече, отколкото тя си мислела. И години след това, когато обявила на Клара решението си да се разведе с Григор, Ана чула не въпроса „Защо?“, а откровението, което Клара таяла толкова години: „Това се очакваше...“. Когато учудената от реакцията на дъщеря си Ана попитала: „Защо мислиш така, та ние дори не сме се карали пред вас?“, безпогрешността на преценката ѝ на Клара я сразила: „Заради нещата, които баща ми не правеше за теб“.
