Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Запушването на носа не прилича на нормалното, появява се усещане, че потъвате във вода. При такъв симптом - незабавно звъннете на лекар.
Книгата „Аз съм българка“ (издателство „Сиела“) е написана от Петя Александрова и представя 40 истории на 40 изключителни българки от нашата история. Всички тези жени могат да служат за успешен пример и вдъхновение на днешните момичета, но за повече от тях се знае съвсем малко.
Откъс от книгата „ Аз съм българка”
Анна Пипева, търговка (ок. 1884 – неизв.)
Живяло някога в София момиче на име Анна. То имало дълги кестеняви плитки и мила усмивка. Най-много обичало да се разхожда в неделя с двете си приятелки в Борисовата градина: и трите били с красиви шапки и дантелени ръкавици като истински дами.
Анна завършвала вече училище и се надявала, че баща й Димо Пипев, виден търговец на ликсозни платове и дамска конфекция, ще я прати да следва във Виена. Или в Париж. Там, откъдето идват в магазина му прекрасните копринени дамски нощници, корсети и фусти, украсени с фини бродерии и дантели.
За съжаление, понякога животът неприятно се обърква. Умрял бащата на Анна и семейството изгубило своята главна опора. Пет момичета и две момчета останали сираци. Анна, най-голямата, се чувствала задължена да бъде първа помощничка и съветничка на майка си. Но какво да направи, как да замести баща си?
Вярно, магазинът бил в центъра на София, между улица „Съборна“ и улица „Леге“. Вярно, че благодарение на работливостта и опита на г-н Пипев търговията дотогава вървяла добре, но сега? Проблемът бил такъв: според законите в страната търговци можели да бъдат само мъжете.
На, на жените им се разрешавало да вършат всичко, каквото и мъжете търговци, но само ако съпрузите им писмено дадат разрешение за това. Обикновено съпрузите не давали такова разрешение. В този закон не ставало и дума за неомъжени девойчета като Анна, все още с пръстчета, изцапани от мастилото в училище.
Тя не знаела какво я чака и всъщност не разбирала много от търговия, но решила да опита. След много години разказвала на собствените си деца: „На единия ден бях ученичка с престилка, а на другия ден – търговка в един от най-големите магазини в София. Не ми идеше и наум даже какво ме очаква…“.
Анна нямала нито специално образование, нито стаж. По това време единствено в Свищов имало търговско училище, но то било само за мъже. Синеокото девойче, решително, енергично и предприемчиво, си спомнило, че баща му казвал: „Клиентът се печели не толкова с хубава стока, колкото с вежливост и усмивка“. И тя се усмихвала колкото се може по-често, макар че понякога й се плачело, но мисълта, че семейството разчита на нея, я възпирала да не избяга.
Трябвало много да внимава не само в сметките, но и в отношенията си с останалите опитни търговци. Някои от тях се надявали „хлапето“ да се откаже. Други й се присмивали с повод и без повод. Трети се постарали да я изплашат или да я измамят.
Нейните предишни продавачи напуснали. Била принудена да вземе други и да ги въвежда в работата, макар че самата тя била нова и неопитна. Наложило й се да порасне много бързо.
Срещала се с производители, които се възползвали от нейното незнание, за да спечелят. И с банкови директори… И с доставчици… С нахални и капризни клиенти… До късно през нощта, докато другите спели, тя стояла сведена над търговските тефтери или пишела писма до стари клиенти. Забравила за Виена и Париж, както и за неделните разходки в Борисовата градина. Имала само една гордост: тя е опората на семейството, тя храни всички други вкъщи.
Имала само една радост – в магазина влизали все повече хора.
След пет години вече никой не си спомнял как е изглеждала в първия си работен ден – слабичко момиченце, смутено, объркано, разтреперено. След като Анна се омъжила, на нейно място дошла сестра й Олга.
И вече на никого в големия столичен град не му се виждало странно и нередно, че сутрин с ключове в ръка пред магазина се изправя една млада и красива дама. Жена търговка?
Един от най-популярните телевизионни сериали не само в немскоговорящото пространство.
Медицинският университет –Грац държи 549-о място, а Виенският икономически университет- 1785-о място.
