Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Националният поклоннически пешеходен поход е посветен на Св.Иван Рилски- покровител на България.
За поклонническия път „Рилският
-
Октомври 03, 20260 -
Октомври 03, 20260 -
Септември 30, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Експозицията може да бъде посетена от 18 септември 2026 г. до 31 януари 2027 година.
В мащабна изложба, изградена върху интригуващия диалог
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
"История на Гърция“ проследява историята на гръцката култура, митология и общност
Едва ли има по-подходящ момент за ново издание на монументалния труд „Вторият пол“, в който Симон дьо Бовоар разглежда положението на жената от гледна точка на основните философски течения
Книгата „Аз съм българка“ (издателство „Сиела“) е написана от Петя Александрова и представя 40 истории на 40 изключителни българки от нашата история. Всички тези жени могат да служат за успешен пример и вдъхновение на днешните момичета, но за повече от тях се знае съвсем малко.
Откъс от книгата „ Аз съм българка”
Анна Пипева, търговка (ок. 1884 – неизв.)
Живяло някога в София момиче на име Анна. То имало дълги кестеняви плитки и мила усмивка. Най-много обичало да се разхожда в неделя с двете си приятелки в Борисовата градина: и трите били с красиви шапки и дантелени ръкавици като истински дами.
Анна завършвала вече училище и се надявала, че баща й Димо Пипев, виден търговец на ликсозни платове и дамска конфекция, ще я прати да следва във Виена. Или в Париж. Там, откъдето идват в магазина му прекрасните копринени дамски нощници, корсети и фусти, украсени с фини бродерии и дантели.
За съжаление, понякога животът неприятно се обърква. Умрял бащата на Анна и семейството изгубило своята главна опора. Пет момичета и две момчета останали сираци. Анна, най-голямата, се чувствала задължена да бъде първа помощничка и съветничка на майка си. Но какво да направи, как да замести баща си?
Вярно, магазинът бил в центъра на София, между улица „Съборна“ и улица „Леге“. Вярно, че благодарение на работливостта и опита на г-н Пипев търговията дотогава вървяла добре, но сега? Проблемът бил такъв: според законите в страната търговци можели да бъдат само мъжете.
На, на жените им се разрешавало да вършат всичко, каквото и мъжете търговци, но само ако съпрузите им писмено дадат разрешение за това. Обикновено съпрузите не давали такова разрешение. В този закон не ставало и дума за неомъжени девойчета като Анна, все още с пръстчета, изцапани от мастилото в училище.
Тя не знаела какво я чака и всъщност не разбирала много от търговия, но решила да опита. След много години разказвала на собствените си деца: „На единия ден бях ученичка с престилка, а на другия ден – търговка в един от най-големите магазини в София. Не ми идеше и наум даже какво ме очаква…“.
Анна нямала нито специално образование, нито стаж. По това време единствено в Свищов имало търговско училище, но то било само за мъже. Синеокото девойче, решително, енергично и предприемчиво, си спомнило, че баща му казвал: „Клиентът се печели не толкова с хубава стока, колкото с вежливост и усмивка“. И тя се усмихвала колкото се може по-често, макар че понякога й се плачело, но мисълта, че семейството разчита на нея, я възпирала да не избяга.
Трябвало много да внимава не само в сметките, но и в отношенията си с останалите опитни търговци. Някои от тях се надявали „хлапето“ да се откаже. Други й се присмивали с повод и без повод. Трети се постарали да я изплашат или да я измамят.
Нейните предишни продавачи напуснали. Била принудена да вземе други и да ги въвежда в работата, макар че самата тя била нова и неопитна. Наложило й се да порасне много бързо.
Срещала се с производители, които се възползвали от нейното незнание, за да спечелят. И с банкови директори… И с доставчици… С нахални и капризни клиенти… До късно през нощта, докато другите спели, тя стояла сведена над търговските тефтери или пишела писма до стари клиенти. Забравила за Виена и Париж, както и за неделните разходки в Борисовата градина. Имала само една гордост: тя е опората на семейството, тя храни всички други вкъщи.
Имала само една радост – в магазина влизали все повече хора.
След пет години вече никой не си спомнял как е изглеждала в първия си работен ден – слабичко момиченце, смутено, объркано, разтреперено. След като Анна се омъжила, на нейно място дошла сестра й Олга.
И вече на никого в големия столичен град не му се виждало странно и нередно, че сутрин с ключове в ръка пред магазина се изправя една млада и красива дама. Жена търговка?
Изданието е с подзаглавие „Кратка българска история за любопитни читатели” (издателство "Колибри) и включва два тома: том I обхваща историята на България до края на XIX век, а том II - историята на България през XX век.
„Искаше ми се да нарисувам картина, по-различна от обичайно поднасяната в научните издирвания. Не съм сигурен колцина от сънародниците ни сега могат да се огледат в историческите проучвания и да кажат: „Това се отнася за мен“. История, която да не съдим с днешните ни мимолетни пристрастия, а която да обглеждаме любовно и с разбиране. Да се отдалечим от нея и да присвием очи, за да опитаме да разберем цялото, което се крие зад донякъде хаотичните факти, събития и непредсказуемите действия на отделни личности”, подчертава авторът.
Проф. д.ин Иван Илчев е роден на 25 юни 1953 г. в София. Български историк, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в периода 2007 – 2015 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2012 г. Бил е гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет, Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон, САЩ, Университета на Чиба, Япония.
Автор е на книгите: „Докосвания до Америка“, 2003; "La rose des Balkans. Histoire de la Bulgarie des origins‚ nos jours", 2002; „По на Запад, най на Запад - Япония. Писма на един гайджин.“, 2001; „Родината ми - права или не! Външнополитическата пропаганда на балканските народи, 1821-1923 г.“, 1995; „Рекламата през Възраждането“, 1995; „България и Антантата през Първата световна война“, 1990; „Уинстън Чърчил и Балканите“ (с Г. Гунев), 1989.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България”.
"Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава.
Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която да се чете като роман.
Искаше ми се да нарисувам картина, по-различна от обичайно поднасяната в научните издирвания. Не съм сигурен колцина от сънародниците ни сега могат да се огледат в историческите проучвания и да кажат: „Това се отнася за мен“.
История, която да не съдим с днешните ни мимолетни пристрастия, а която да обглеждаме любовно и с разбиране. Да се отдалечим от нея и да присвием очи, за да опитаме да разберем цялото, което се крие зад донейде хаотичните факти, събития и непредсказуемите действия на отделни личности.”, казва авторът проф. Иван Илчев.