Ванина Кирова е родена в Плевен, през 1993 г. завършва Художествена гимназия "Ц. Лавренов" в Пловдив, а през 1996 година - Медицински университет - Плевен. Професионалният й път започва в първата частна лаборатория в България, която е основала майка й, след това прекарва 4 години в Ливан. След това е била част от екипа на различни лечебни заведения, сред които Пета градска в София, Банка за майчина кърма, а от 6 години работи в Национална кардиологична болница в столицата.

Изкуството, което създава е известно като рисуване с бактерии - Malen mit Mikroben, а техниката, която лаборантката използва, се нарича „Агар арт“ и, е добре известна по света.

Ванина, как научихте за това изкуство?

- Завършила съм художествена гимназия и след това се записах в Медицински университет-Плевен. Майка ми, която също е лаборантка, отвори първата микробиологична лаборатория в България и това значително повлия на моят избор.
Но когато имаш талант и изкуството напира в теб постоянно, не може да го оставиш на заден план. През 2018 година за първи път чух за това изкуство и за конкурс, организиран от Ридаком в България. Тогава реших да пробвам с портрет на Ван Гог, който спечели второ място. Последваха общи изложби в страната.

Разкажете ни повече за техниката. Само медицински лица ли могат да рисуват с микроби? Вие сте носител на различни международни награди, как се оценява това изкуство?

- През 2019 година разбрах, че има и световен конкурс, организиран от Американската Асоциация на микробиолозите и реших да участвам с втори портрет на Ван Гог (на сн.), който вече беше много по-добър  като техника от първия. Картината ми се нареди е Топ 5 в Света и беше публикувана в National geographic magazine. Тогава се влюбих в това изкуство и следях всеки конкурс,экато междувременно участвах в общи изложби в България, Франция и Америка.

Моята страст са портретите, заради тяхната сложност за мен са абсолютно предизвикателство. В началото бяха претрупани и сложни. Последните ми картини са по-изчистени, с натрупания опит разбрах, че мога да създам желания обем с различни техники, не само с натрупване на бактерии.

Последните години това изкуство постепенно получи голяма популярност, благодарение на социалните мрежи. Широката аудитория извън медицинската практика, започна да гледа по различен начин на тази материя и затова реших да направя тези осем изложби в България, като включвам в това турне не само болници и училища. Целта ми е да покажа, че изкуството е навсякъде и това, че е невидимо и непознато, не го прави страшно.

Какви са плюсовете и минусите на картините, създадени с микроби? Каква е трайността на една творба?

- Повечето бактерии с които рисувам са патогенни, изолирани от различни човешки секрети. Но разбира се, в природата и навсякъде около нас има доста бактерии и гъби с които също би могло да се рисува и не са  опасни, даже в една от картините ми "Орхидеите на Ана" фонът е направен от локва от моята градина.
Веднъж, като косих тревата и забелязах дъждовната вода в кофата, реших да си запазя няколко милилитра в стерилни шише и да пробвам върху някоя хранителна среда какво ще порасне. Получи се страхотен зелен цвят и текстура, която използвах за тази картина.

В някои от картините използвам и техника инкрустация като развивам бактерии в различни среди и после ги инкрустирам една в друга. Експериментирам постоянно, надграждането е задължително за мен, за да ми е любопитно и да продължавам да рисувам.

Плюсовете са много, когато работиш в болница изкуството ми помага да се откъсна от реалността, която понякога е тежка. Това, че създавам нещо уникално и рядко виждано също ме вдъхновява.

Единственият минус е, че са нетрайни, но след няколко годишни експерименти съм на път да ги съхраня успешно, като същевременно обезвредя микроорганизмите и запазя техните цветове. Това е следващата ми цел - да останат във вида, в който съм ги снимала.

Вашият дядо е бил градинар в Клагенфурт. Разкажете ни повече за тази част от семейната история?
- Моят дядо се казва Христо Иванов Киров, от село Янтра, Великотърновско. Той е бил в продържение на 15 години градинар в Клагенфурт, някъде от 1930 до 1945 година. През 1942 година моята баба е била бременна, и заради войната и бомбардировките, се прибира в България. Дядо си идва още няколко пъти, но при последното му връщане, му забраняват да се върне в Клагенфурт. Така той започва работа като миньор, но не след дълго става инцидент в мината и той умира като оставя баба ми вдовица с три малки деца.

През 70-те години моите родители са се опитали да посетят Клагенфурт, но безуспешно. Ще се радвам, ако мога да посетя местата, където той е живял, работил, продаавал зеленчуци. Знам също, че много малък е отишъл да работи като градинар, по-късно е имал собствени градини и е доставял заленчуци по домовете в Клагенфурт и наоколо.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков