Mit Inserts von: Alisa Omelianceva, Michael Bachhofer, Anna Narinskaya.

Минна Антова: В „Парадоксът на Тезей“ се изследва дали един обект остава същият обект, когато всичките му оригинални съставни части с течение на времето, обикновено една по една, са били заменени с други – тук по примера на архаичната лечителка/магьосница Медея, която още в античността е трансформирана в „чуждата“  per se и в убийца на децата си.

Касандра, Антигона, Електра, Пенелопа, Коре – нека разгледаме тяхното екзилирано тяло като вид движение между ред и безредие, тялото и закона, вътрешното и външното, себе си и другия, тъканта от пъпна връв на живото и обкръженото от мухи разложение на войната...

(Bild: Inbetween/Kore…)

Марсий_she
Марсий _ТЯ в притча за профанното и сакралното, за безвластието и
властта, за контрола и свободата, за убежището в изгнанието/изгнанието в убежището и за символичното „себеизтриване/Nichtung“ в творческия процес, което прави въобще трансцендирането възможно.

(bild: Die Spitzenklöpplerin, Insert: Alisa Omelianceva…)

Olga Shparaga, Philosophin https://de.wikipedia.org/wiki/Wolha_Schparaha : В серията си #Marsyas_she Мина Антова свързва емпатията с радикалното отнемане на защитната обвивка или кожа, чрез което телата придобиват нова и творческа свързаност. Според нея именно емпатията като форма на физическа чувствителност и реактивност е носител на човечността, която Холокостът отрича.

(Bild: Nachts die Bleibuchstaben…)

Mинна Антова: Дали Медея, вещата изцелителка, като олицетворение на „чужденката”, никога не намира своето място, или Касандра, предвиждащаta бедствията, завинаги остава без глас в полиса, дали Антигона иска да даде гроб на мъртвия си брат и да следва висшия закон на боговете, или Другият брат, който натрупва богатство с помоща на убийците на баща си, убива майка си по недостоен начин и насилва сестра си, обект на разяждащата го ревност, ограбвайки и обезправявайки я от всички блага, до които той може да се докопа – всичко това се случва не само в митовете на архаиката – тези изпълнени с насилие фалически фантазми на архаиката продължават да живеят и днес – в глобалната актуалност на некрофилното разложение на братя и сестри- убиващи войни, в които и с които ние живеем, в освободеното от емпатия срещи между човек и човек, между човек и природа.

(Bild: Kassandra mit Totentanz der Fliege)

Клара Котай-Сарка, Управленско консултиране: Откриване на изложба – впечатляващите творби на Минна Антова могат да бъдат видяни в Българския културен институт – Дом Витгенщайн. Не пропускайте да ги видите! Темата на картините и инсталациите е животът, ролята и съдбата на жените, представени чрез митологични женски фигури, като паметници срещу насилието.

(Bild: Back to Athens/Medea)

Олга Шпарага: Във Виена, в къща, проектирана от философа Лудвиг Витгенщайн за сестра му Маргарет Стоунборо-Витгенщайн и спасена от разруха от българската държава през 1975 година чрез закупуването й – именно поради тази причина днес тук се намира Българският културен център – бе открита, предлагайки безкрайни възможности за тълкуване и разбиране. прекрасната изложба на Минна Антова „Theseus’Paradoxon on Medea&Co # Marsyas_she”.

(Bild: Contaimer, Nabelschnurgewebe…)

Много се радвам, че Мина Антова стана героинята на моя текст за „съседството“ в публикация, която скоро ще излезе в издателство Pflaumbau. Този текст от своя страна вдъхнови Минна Антова да ме покани да напиша текст за новата й изложба.

Работата по текста за новия проект на Минна Антова беше за мен интелектуално предизвикателство и приключение, врата и много пътища към нови светове / в нови светове. В ума ми се появи метафората за Тунел – точно така виждах всяко произведение от изложбата, сякаш ме отвеждаше на семантично приключение, като предизвикателство да дешифрирам тези значения (най-добре в диалог с Минна) и да преживея самата трансформация. Разбира се, в феминистки смисъл, защото героините в творбите на Минна Антова са жени, които придобиват стари-нови качества, които утвърждават тяхната субектност.

(Bild: Minna Amtova: Safe Space, Insert Michael Bachhofer: AI-Mapping „Die Puppe“)

Концептуалната живопис и по-специално нейното изобразяване в изложбата за мен отново придобиха своята основателност. Затова се радвам на продължението на тази съвместна работа с Минна Антова!

Mинна Антова: Парадоксът на Тезей за Медея и компания #Marsyas_she: 25 ноември 2025 г. до 9 януари 2026 г. в BKI Haus Wittgenstein, Виена.

https://www.calliope.at/minna-antova