Визитка: Елена Андреева е професор по Криптография в Техническия университет, Виена, катедра Security and Privacy към факултета по Информатика, доктор по Криптография от Католическия университет, Льовен, Белгия, магистър по Компютърни науки от Заарбрюкен, Германия. 

Имала съм щастието да се родя в разкошния черноморски град Балчик, а слeд това житейският ми път пое от Балчик през Добрич, Варна, през Заарбрюкен, Льовен и Брюксел, до Копенхаген и Виена днес, разказва в интервюто си известната математичка.

Г-жо Андреева, какъв беше Вашият път към науката? Кой повлия на този избор?
- Пътят ми към науката беше едновременно закономерен и изпълнен с неочаквани обрати.
Интересът ми към математиката и логическото мислене се появи още в училище. На по-късен етап, окуражена от моите неизменно подкрепящи ме родители, които като инженери допълнително ме насърчиха да заложа на математиката и компютърните науки, избрах този път и в университета.
Най-неочакваното, но може би и най-закономерното развитие настъпи, когато напуснах България, за да следвам магистратура в Заарбрюкен, Германия. Там, сред учени от Института „Макс Планк", за първи път открих магията на научната среда, срещнах брилянтни умове и видях как човек може да разгърне потенциала си, ако реши да се посвети на по-специализирани области, каквато е криптографията.
След това Белгия ми предостави възможност за докторантура и ме потопи в изключителната среда на COSIC в Льовен – един от световните центрове на криптографията. Интересното е, че поканата за докторантура в Белгия дойде след представяне на магистърската ми работа на първото издание на конференцията Kryptotag в Германия. По онова време едва ли бих се осмелила сама да кандидатствам в толкова силна научна група като COSIC, където са работили и продължават да работят създателите на AES – най-разпространения стандарт за криптиране в света. Този момент ме научи колко е важно човек да има смелост да се показва и да споделя идеите си, както и колко ценно е понякога някой да разпознае потенциала ти, преди самият ти да си повярвал напълно в него.
Оттам академичният ми път продължи с професорски позиции в Копенхаген, а днес – в Техническия университет във Виена.

Имаше ли „лесна" чужбина за Вас?

- Никога не съм се замисляла по този начин. Опитвам се да не използвам етикета „чужбина", което вероятно е инстинктивен опит да възприемам всяко място, където съм живяла, като естествена част от живота си, а не като разделение между „наши" и „чужди".
Няма да скрия, че най-трудният период за мен бяха първите шест месеца след заминаването ми за Германия. Тогава за първи път се сблъсках с предизвикателствата на живота в нова държава, далеч от семейството. След около година обаче осъзнах, че ако искам да следвам академичен път в криптографията и да работя по темите, които ме интересуват, на нивото, към което се стремя, ще трябва да продължа развитието си извън България.
Всяка държава, в която съм живяла, ми даде нещо различно. Германия ме научи на академична дисциплина и високи научни стандарти. Белгия ми показа стойността на академичната свобода и ми даде среда, в която младите учени бяха насърчавани да мислят самостоятелно и да развиват собствените си идеи. Там създадох и приятелства, които днес бих нарекла семейство. Дания ми помогна да направя важни стъпки в академичната си кариера, а Австрия постепенно се превърна в мястото, където успях да изградя както дългосрочната си професионална реализация, така и семейството си.

Затова ми е трудно да определя коя страна е била „най-лесна". Всяка от тях ме е променила по свой начин и е оставила важна следа в живота ми.

Къде се чувствахте най-добре интегрирана? Каква е рецептата за успешна интеграция?

- Интеграцията е многопластов процес. Най-важното е как се чувстваш със самия себе си и доколко си готов да откриваш и приемаш различията. Подобно на всяка човешка връзка, ако не си отворен към хората и не си готов да опознаваш другия, истинската среща трудно се случва.
От друга страна, винаги съм се чувствала много топло приета в Белгия. Там имах време да изградя трайни приятелства и да се влюбя в чара на привидно „скучния" Брюксел и Фландрия.
Днес се чувствам добре и във Виена. Продължавам да я опознавам стъпка по стъпка заедно с малката си дъщеря, което ми позволява да я виждам по един нов и различен начин.

Какво е за Вас успехът в науката?
- Успехът за мен е да вдъхновяваш и да зареждаш както хората около себе си, така и самия себе си.
Някои от най-щастливите моменти в академичния ми път са били свързани с възможността да предам вдъхновение на студенти и млади колеги. Независимо дали чрез преподаване, интересни научни резултати и публикации или чрез ежедневната ми работа, най-голямо удовлетворение ми носи моментът, в който видя как някой открива увереност да следва собствените си идеи и да развива потенциала си.
Разбира се, и аз самата изпитвам огромно щастие, когато успея да проправя нови пътища и да открия нови научни хоризонти. За щастие, имах възможността да преживея подобни моменти в научната си работа и се надявам те да продължат и занапред.
Може би именно затова по-често се чувствам щастливка и късметлийка, че мога да се занимавам с това, което ме вдъхновява и същевременно да вдъхновявам други хора.

Стоял ли е пред Вас въпросът: кариера или семейство?
- Не бих го формулирала толкова бинарно, но този въпрос често съществува в по-нюансирана форма.
Дълго време неосъзнато живях именно с подобно разделение. За мен като учен често беше трудно да знам къде ще имам възможност за дългосрочно развитие. Ако човек иска да се развива в академичната среда, обикновено следва път, който изисква чести промени на държави, институции и научни среди, докато достигне до стабилна позиция.
При мен усещането за стабилност дойде във Виена, в Техническия университет. Именно тогава по естествен начин се почувствах готова да създам своето семейно гнездо. Затова никога не съм възприемала кариерата и семейството като взаимно изключващи се избори. По-скоро за мен беше важно да намеря мястото и момента, в които и двете могат да се развиват заедно.

Какво е приложението на науката, която правите в Техническия университет във Виена? Над какво работите в момента?

- Работя в областта на криптографията и информационната сигурност. Всеки път, когато сърфираме в интернет, използваме електронно банкиране, изпращаме съобщения или съхраняваме данни в облака, разчитаме на криптографски технологии, за да бъдат данните ни защитени. Моята работа е свързана както със създаването на нови методи за защита на тази информация, така и с анализа на съществуващите решения, за да сме сигурни, че остават надеждни и в бъдеще.
През годините съм допринесла за теорията, дизайна и анализа на криптографски алгоритми. Сред разработките, в които съм участвала, са нови криптографски конструкции като forkcipher шифрите – алтернатива на класическите блокови шифри, както и хеш функции и алгоритми за автентирано криптиране като APE, COLM и ForkAE.
Алгоритъмът COLM беше отличен като победител в категорията за надеждност в международната инициатива CAESAR за автентирано криптиране и беше препоръчан за практическа употреба. ForkAE достигна до финалния етап на конкурса на Националния институт по стандарти и технологии на САЩ (NIST) за леки криптографски алгоритми.
Работата ми включва не само създаването на нови криптографски решения, но и анализа на вече съществуващи стандарти. Наскоро участвах в откриването на слабости в международния стандарт IEEE AES- XCB за криптиране на медийни данни, което допринесе за преоценката на неговата сигурност и за разработването на по-надеждни решения.
През последните години работя активно върху технологии за защита на данни в блокчейн системи и облачни среди, както и върху нови криптографски механизми за поверителни изчисления и сигурна обработка на криптирани данни. Сред последните ми изследвания са решения за защита на поверителността като Skye и Eevee, както и нови криптографски механизми, включително алгебричните хеш функции EAX и PAX.
Резултатите ми са публикувани в най-престижните конференции и научни списания по криптография и информационна сигурност, сред които CRYPTO, EUROCRYPT, ASIACRYPT, CCS, USENIX Security, AsiaCCS и Journal of Cryptology. Те ми позволиха също да привлека финансиране по програми за фундаментални научни изследвания като FWF SpyCoDe и WWTF CROSSING.
В момента работя върху сигурността на криптографските системи в контекста на бъдещите квантови компютри, както и върху технологии, които позволяват обработка на данни в облака, без да се разкрива тяхното съдържание.
Особено ме привличат теми, които съчетават фундаментални научни резултати с реални практически приложения.

Жените в науката днес равнопоставени ли са?
- Постигнат е значителен напредък и днес жените имат много повече възможности за развитие в науката. Въпреки това все още има какво да се подобрява. Например на голяма международна конференция по криптография жените често са не повече от 15–20% от участниците. Интересно е обаче, че българките са много добре представени в международната криптографска общност. Имам щастието да познавам и да работя с изключителни български криптографки, които днес развиват успешни кариери във Франция, Германия, САЩ и други страни.
Лично аз имах щастието да работя в среди, в които съм била оценявана преди всичко според идеите и резултатите си. Същевременно съзнавам, че не всички жени имат същия опит и затова е важно да продължим да насърчаваме разнообразието и равните възможности в науката.

А знаят ли колегите Ви къде се намира България?
- Колегите ми знаят къде се намира България, макар че понякога представите им за точната ѝ география не са съвсем прецизни. За сметка на това много добре познават репутацията на българските традиции в математиката и компютърните науки. Неслучайно през последните години две от най-важните международни събития в областта на криптографията: конференцията EUROCRYPT и симпозиумът Real World Crypto, се проведоха в София. Преди години, аз участвах в организирането на летни школи по криптография в Албена, а миналата година мои колеги от Белгия избраха същото място за международно училище по постквантова криптография. Това показва, че България все по-често присъства на картата на световната криптографска общност.
Надявам се скоро и аз да успея да организирам конференция, работна среща или лятно училище по криптография в родния ми и любим Балчик.

Как разтоварвате стреса във Виена?
- Обичам да прекарвам време със семейството си, да бъда сред природата и да пътувам. Плуването и рисуването също са сред любимите ми начини да се откъсна от ежедневието и да презаредя.
Виена предлага прекрасни паркове, богат културен живот и близост до планината, което помага за поддържането на добър баланс между работа и личен живот.
В последните години обаче голяма част от свободното ми време принадлежи на дъщеря ми. Покрай нея отново откривам света през детските очи – чрез игри, приключения, въображение и малките радости на всеки ден. Това е един от най-хубавите начини да оставя работата настрана.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Мярката цели да ограничи нарастващото замърсяване на улиците и тротоарите, причинено от разпилени текстилни отпадъци около контейнерите.