All for Joomla All for Webmasters
Пак за Ева (история за рисуване с действия)...
Един разказ на проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз.
 
Пак за Ева ще ви разказвам. За Ева и думите. Ева не уважавала така думите, както другите хора. Просто не им се доверявала. Ева слушала с другите сетива и за нея думите нямали такова значение, както по времето, когато разчитала само на тях. Тя познавала много добре тяхната сила, но с течението на времето уважението й към тази сила намалявало. А с това и силата им за нея.
 
Ева видяла, разбрала и почуствала, че думите често поднасяли извинения, оправдания, криели омайни обещания, които притежавали потенциала да се превръщат в разочарования. Думите разказвали и красиви истории (поне така звучали), но Ева знаела, че по-красиво от Живота няма. А той, Животът, както знаем, е не думи, а преди всичко действия. Вярно е, че хората често разказват за Живота, ама би било по-добре да го Живеят.
 
Обаче той, Животът, се живеел чрез изборите, които хората правели. А изборите се правели с действия. Понякога – и с бездействия. Но действията били Сила, доказателства, мостове, отговорност и какво ли още не, което думите, които не били последвани от действия не можели да правят.
 
Постепенно Ева разбрала, че най-изкусните разказвачи за Живота били омайни не защото използвали прекрасни думи, а защото думите, които използвали идвали право от сърцата им. Те идвали от Същността им – неподправени, понякога шокиращи, но винаги въздействащи. Защото думите, които използвали омайните разказвачи винаги били обвити в действия. Отвътре и отвън. Преди и после. Понякога – и междувременно. 
 
Да-а-а... Оказало се, че има и такива думи. С годините Ева се научила да ги различава от думите без Сила. И също така постепенно започнала да чува само тях. Един вид – оглушала. Или прогледнала. Зависи от гледната точка. Та тези думи, действените, изречени от хора, които живеели в Същността си, имали силата на заклинания.
 
С тях започвало всяко едно действие на Действените хора, но не като обещание, както Ева почти била свикнала, а само като първи, уверен щрих на една цяла картина. Само първият... А след него – втори, трети ... Пластове... Нюанси ... И след като картината била готова, следвало Сбъдването й. Пласт по пласт, нюанс по нюанс....
 
Най-хубавите картини нямали рамки, защото действията, които ги рисували понякога можели да бъдат непредсказуеми и нямало време за думи... А Ева знаела, че ако се отдаде на думите, всъщност се отдавала на нерешителността и оправданията и можело никога да не нарисува картината, за която копнеела.
 
Както между впрочем се случвало с немалко хора. Имало хора, които цял живот си оставали само със скицата, а имало и такива, които успявали да създадат по няколко шедьовъра. Едни рисували дълго, с треперещи ръце, а други – смело, с размах... Някои използвали само цветовете, които виждали пред себе си, други създавали свои собствени нюанси.
 
Ева не обичала много да разводнява нещата, затова действала смело с боите и постепенно опознала безбройните им нюанси. Никога не престанала да се учудва, когато откривала нов нюанс, защото знаела, че комбинациите са безкрайни. Разбира се, не така безкрайно било търпението й. На няколко пъти с размах раздирала платното и започвала да рисува наново. 
 
Понякога хората успявали да нарисуват заедно в синхрон прекрасни картини, но много рядко започвали съвместната си работа върху ново платно. Понякога се случвало и Ева да рисува с друг. Тя не поставяла рамки на съвместните картини, виждала далеч отвъд пластовете им и не се страхувала да рисува върху стари платна.
 
Обаче, пак по трудния начин установила, че всъщност трудно се рисува върху спечени, положени от друг щрихи, особено ако другия си ги харесва и не иска да ги променя. Често й се случвало другия художник да разводнява картината с бездействени думи и да забавя случването й, забравяйки колко е важно да й придава цвят с действия.
 
Уж рисували с две четки едновременно, но те като че ли понякога се кръстосвали като шпаги и картината започвала да става прекалено абстрактна и далечна. А Ева имала нужда не само да я рисува, но и да я сбъдва. И често, объркана от бездействените думи, четката й увисвала във въздуха, застивала несигурно, дори се отдръпвала.
 
Понякога й се искало да захвърли четката и да се заеме да рисува бързо, с ръце. Да започне да шляпа по платното с пръсти, натопени във всички безобразни нюанси. Защото имала чувството, че след като дълги години рисувала заедно, картината била същата, както опреди да я започнат. “Може би, си мислела Ева, попадам само на омагьосани картини”. Омагьосани от предишен творец. Талант, с който тя не можела да се сравнява и с който не можела да се пребори.
 
Сянката, която усещала върху картината им сякаш триела всичко, което се опитвали да рисуват Ева & Той. Ева не се страхувала от сенки, обаче често си задавала въпроса дали си заслужава да се опитва да се пребори с тях и дали не е по-добре да се пребори със себе си. А тази титанична битка започвала всяка сутрин с отварянето на очите и продължавала и след като заспи, в сънищата й. Всяка вечер тя мислено продължавала да рисува, а всяка сутрин се събуждала с намерението да започне на ново платно. 
 
Странно нещо са картините, нали? Някои като ги видиш, ти се иска да ги подминеш, пред други – отдаваш почит и възхищение; трети ти харесват от пръв поглед, но колкото повече ги наблюдаваш, толкова повече те объркват; в други направо се влюбваш необяснимо, но най-мъчителни за Ева били тези омагьосаните от творците преди нея – с тях никога не знаела какво ще се получи, дали ще й хареса, но по-страшното било, че не знаела дали нямало да се окажат само бледи репродукции на цветните й мечти за сбъдване... 
 
Ако видите Ева някъде, кажете й да продължава да рисува и че картините, които създава може и да не са перфектни шедьоври, но греят във всички цветове и нюанси и радват. А точно тези се сбъдват... Дори и да не са омагьосани...

 

Прочетено 225 пъти Последна промяна от Понеделник, 10 Февруари 2020 18:51
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…