All for Joomla All for Webmasters
Емигрантска поезия

Един разказ на журналистката Галя Кларк от Wymondham, Norfolk.


Данка погреба един съпруг в България – в самото предприятие се случи индустриална авария и той загина пред очите на колегите си.

 

Дани бе млада и симпатична, обичаше да се гласи, да излиза с приятелки на кафе и цигарка. Животът обаче така я удари, че всичко се преобърна в душата й. Като отминаха първите вълни на скръб, тя се зае по-сериозно с отговорностите на майчинството – беше родила набързо на 18- и 19-годишна възраст двама сина, за чието образование трябваше да помисли. 

 

Две години след това тя напусна провинциалното градче – за да го смени с друго подобно, но този път в Англия. Приятелки й намериха работа във фабрика за пуйки и след като се отвори възможността за безпрепятствено минаване на границите, Данка уседна на Острова в първите месеци на 2014.

 

Тя, разбира се, език не знаеше, но във фабриката се говореше на руски и полски – преките й шефове бяха литовци и поляци. Така на бърза ръка Данка понаучи руски и по-специално обидните думички, с които новоизлюпени шефки източноевропейки обсипваха понякога новодошлите. Авьса! Знаеше, че това ще да е овца..На свой ред им отговаряше наум с „гъска“.. 

 

Живееше с Жени, нейна колежка в цеха за опаковане. Деляха стаичка с две легла, огромен телевизор и ползване на кухня и баня. По телевизора вървеше често „Шоуто на Слави“ или телевизия „Планета“.

 

В съседната стая живееше българско семейство от турски произход. При тях пък се гледаха турски сериали от турската телевизия. „Хазайка“ й беше една Алина, румънка, която бе наела къщата и я преотдаваше под наем на други. Собствениците не живееха в града, а в красиво село с жители от средната класа, и хабер си нямаха колко е пренаселена къщата им. 

 

Веднъж, пазарувайки в българския магазин, Дани видя строен мъж, късо подстриган и със задължителното черно кожено яке на българските икономически емигранти. Той обаче не бе прегърбен и небръснат. Слаб, синеок и с тъмна коса, Стоян бързо й се хареса.

- Не знам к’во да си купувам от английските магазини за храна - оплака се той. Не им разбирам кухнята, идея си нямам какво става и какво не за нашия вкус.
- Скоро ли дойдохте от България? – попита го на „Ви“ Дани, леко смутена. Тя нямаше обичай да говори на Ви на никого, но сега бе като ударена по главата. 

 

- Преди три месеца. Грабнах се и дойдох. В България се разорих от заеми. Разведох се. Дъщеря ми остана при бившата ми жена. – разказа набързо житие битието си.
- Опитах каймата им, нещо не се получават кюфтета..месото е някак по-друго, разпада се при месене…мърмореше той. – Добре, че го има това магазинче, та човек да си купува разни неща от родината. 

 

- Така е, каймата се разпада, не може лесно да се слепва, по-различна е, съгласи се Данка и допълни - Май тук хората не готвят много много, пълно е с готови храни, които само затоплят в микровълновата. 

 

След високата поезия на кулинарния разговор, Данка се престраши и му предложи да пият кафе някъде. Седнаха в „Коста“. От дума на дума и от поглед на поглед, двамата се залюбиха, както се пее в старите песни..Не след дълго вече живееха заедно, в една квартира. Децата им от предишни бракове бяха в България. 

 

- Дани, стани ми жена, с театрален жест един ден Стоян падна на колене и й подаде пръстен – тази сценка може и да е клише, мислеше си той - но защо пък не – ако тя се зарадва, ще си струва кича и майтапа..А тя наистина се превиваше от смях, и то щастлив!
- А къде ще се оженим – в Лас Вегас ли, или Гретна Грийн? – попита тя с мила насмешка.
- А какво е Гретна Грийн? 

 

- Ами място някъде на север, към Шотландия, където англичани са бягали да се женят, далече от условностите в обществото..
- Хубавице, пък си ми и умница..Дали пък да не отидем в луксозен хотел в Париж? – продължи играта Стоян.. 

- Като нищо..отиваме, с шикарни дрехи, не от „Праймарк“, поръчваме омари и шампанско с рум сървиз – размечтаха се уж шеговито двамата.
- На другия ден гледаме лебедите в Сена, и чакаме някой гарсон да донесе кафе..После обикаляме Галери Лафайет и притичваме до Лувъра.. 

 

- Ха-ха – а след това работим три месеца с извънредно работно време да избием разходите..Няма да пращаме пари на децата за известно време!
- А, как си я представяш тази работа – ще се изпокарат с нас – каза Дани.
Усмивките на хубавите им лица се помрачиха леко.

… 

 

- Майка ни ще се жени..съобщи нервно Живко, единият от синовете на Дани, на брат си Станимир. 

 

Двамата пушеха и пиеха бира в кафето на площада във Витково. Около кафето гълъби и врабчета се разхождаха из разхвърляните фасове и изпочупени плочки, с надежда да намерят по някоя трохичка от баничка или кифла. Неколцина леко брадясали физионимии дремеха над студените поизпити кафета и топли бири. Цареше безнадеждност. Само гърдестата барманка Кети, бе леко усмихната, имаше среща вечерта. 

 

- Това не ми харесва, гневно изсъска през зъби Живко. Вероятно няма да ни изпраща повече пари. Ще трябва да си намерим някаква работа. Не ми се ходи при нея – само ще ми зяе и ще ми е на главата..И за кого се жени? За надут англичанин ли? 

 

- Не, за някой си Стоян – работел като шофьор - доставчик на пакети – отговори Станимир. С година по-голям, той бе с по-спокойна и кротка натура. 

 

- Хубава работа – намръщи се Живко.

Братята продължиха сърдития разговор. Живко ядосано ритна по кошчето за боклук и се изплю. След няколко дни той реши да отиде и да издири майка си – трябваше да спре сватбата на всяка цена – къде пък е тръгнала да се жени на стари години. В неговите очи на 20 годишен, Дани бе старичка – 39 годишна. 

 

Той нямаше пари дори за нискотарифна авиокампиния, билетите в последния момент бяха много скъпи. Намери един Борис с прякор Джонсъна с микробус, който караше пакети и хора до Англия. Прекосиха Европата за има няма два дни. Път, път и пак път. Студени бензиностанции, банални кафета и неизбежни тоалетни, това бе всичко, което видяха от Европа през лятото на 2019. Борис му говореше: 

 

– Виж с’я, Живко, тя е жена, има нужда да не е сама, откажи се от тази работа, ще ти потърсим работа в някой цех.
Колата на Джонсъна го отведе на адреса на майка му. Данка беше на работа. Реши да я изчака в пъба наблизо, тя не подозираше, че той ще идва.
Отдалече, през прозореца, Живко видя нюансите на синия й шлифер. Нямаше да е друга освен майка му, англичанките май рядко носят шлифери. 

 

- Къде си тръгнала да се жениш, ма Данке? – прозвуча троснатия глас на небръснатия Живко. К’ъв е тоя, Стоян, бе? Има ли деца? За какво ти е всичко това? – угрижен, нервен и адски ядосан бе младежът. Сключените му тъмни вежди имаха мнение по въпроса и точка.
- Момченце, я не ми дръж такъв тон – това да не ти е в България. Да не си пил? – възмути се майка му. 

 

- Няма да те погледна, ако се ожениш..Не мислиш ли, че по-скоро аз трябва да се оженя? – заяви Живко риторично, орловият му нос заканително очерта сянката си на стената.
- Ха-ха – нямало да ме погледне. Че откога си се загрижил за мен, бе, сине? Досега беше „мама меси, мама носи“..Не те ли е срам, че аз те издържам, а ти си млад и можеш да започнеш някъде работа..Коя приятелка ще те търпи такъв готованко? - разфуча се Дани. 

 

Двамата продължиха караницата докато им омръзна. Изтощена и сърдита, Дани разтегна едно сгъваемо легло за сина си и му сложи чисти чаршафи. Беше малко неудобно, Стоян спеше в същата стая. Вечерята започна вяло, разговорът не вървеше– отначало Живко не хареса приятеля на майка си. 

С пристигането на яденето нещата тръгнаха по-добре, с пълни стомаси двамата мъже вече разговаряха по-приятелски, на тема къде може да се работи в Англия, какви са местните особености и прочие. Данка бе щастлива, та как иначе - най-близките й хора са до нея. Липсваше само Станимир. 

 

Стоян отиде на работа рано, зареди се с цигари. Предстоеше му нелек ден. Дани изпържи мекици за Живко преди да отиде на работа. Смени си смяната, за да може да се погрижи за него както трябва. Така де, все пак си има гост от България, скъп на сърцето й. Ще трябва да му купи еднократен билет за връщане, Раян еър имаха добра оферта в момента. Ами ако иска да остане? Е, той да си решава какво да прави. Хубаво би било да си вземе живота в ръце.
… 

 

Какво правя в Англия изобщо: изглежда, лошото ми настроение ме доведе тук, да търся отговорност на майка си. Тя не ми е виновна, че нямам работа, че ми е скучно, че момичетата не ме харесват – се питаше Живко. Стоян не е лош тип, добре си поприказвахме снощи на чаша ракия, последвана от вино. Майка май е случила с него. Разбира се, не е като татко ми – само той ме обичаше истински – си мислеше Живко, докато мудно се разхождаше из центъра на британския град.

  .
 
 
 

 

Прочетено 242 пъти Последна промяна от Четвъртък, 05 Май 2022 22:34
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…