sanusetsalvus.com

Петък, Окт 11 2019

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Котешки разкази за лека нощ , българите в Австрия

Един виенски сладкодумник разказва...

Епизод първи: Преследвачът на Лили

Лили беше моето трето коте, което живееше с мен в кооперация в най-старата част на Виена. След смъртта на котарака Крупник, забелязах как Джини - другото ми коте и негово другарче, се чувстваше много самотна. Джини се наричаше така, защото подобно на Духа от бутилката от „Аладин и вълшебната лампа”, изчезваше сякаш мигновено под леглото. Винаги съм отглеждал по две котета у дома. В друг разказ обаче ще ви разкажа защо.

Веднъж една приятелка от Виена ме покани на гости у тях. Веднага щом влезнах, тя ми каза: „Седни и си затвори очите”. Изведнъж усетих как в скута ми нещо шава. Отворих очи и съзрях красиво черно-сиво кълбенце. Пред мен на масата имаше един ръкопис, който много приличаше на официален документ. Това бе акта за раждане на новото ми коте, който изглеждаше твърде сходно с тези документи, които се издаваха от чиновниците в Австрия. Така получих Лили, но тогава още не знаех, че ще избера това име за нея.

Всъщност, в своя дом в едно селце в Долна Австрия, където тя бе родена, да остане беше опасно. Главата на това семейство, един мъж на 39 години, бе замислил една жестокост и се канеше да удави Лили в близката река. Тайно от него малкият му син обаче бе написал акта за раждане на котето с точната му дата. По щастлива случайност, моята приятелка по това време бе гостувала при тази фамилия, и си тръгнала заедно с котето и документа за Виена.

По-късно, на път за вкъщи, гушнал под якето Лили, си мислех как да я нарека. Тя беше котешко момиченце с красиви тигрови окраски. Тогава си спомних за индианската приятелка на Питър Пан, която се казваше ТайгърЛили (TigerLili). Така аз й станах кръстник.

Лили беше много палава и обичаше да скита по покривите на нашата кооперация, а също и на съседите. Аз самият обитавах жилище на най-последния етаж и имах още голяма тераса с изглед към вътрешния двор.

Един ден, докато бях на терасата чух, че Лили трополи бързо и силно по керемидите, което бе необичайно за нея. И докато се обърна, тя се скри зад краката ми. Изведнъж, много близо до мен, само на един метър, видях един красив сокол - от тези, които живеят по високите строежи в града. Наричат ги Turmfalken. Птицата висеше над мен като малко детско хеликоптерче като пърхаше силно с крила. Соколът бе разгневен, че Лили му бе влезнала в ловния район и искаше да я нарани.

Проявих съобразителност, отворих бързо балконската врата, а Лили скоростно се шмугна вътре. Соколът обаче не се отказа лесно от плячката и демонстративно през следващите дни кръжеше часове наред и много близко около балкона и вътрешния двор. Навярно тя бе мишкувала в тяхнот гнездо.

През това време Лили си стоеше вътре, но не изтрая дълго, докато реши пак да ходи по покривите. Опасността бе минала, но нова беда чакаше моето коте да го докосне със своите космати лапи.

/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/