All for Joomla All for Webmasters
Котешки разкази за лека нощ (част 13)
Един виенски сладкодумник разказва...
Епизод 13
 
Малки егоисти или верни приятелчета? 
 
Имаше едно време, в което бях много самотен,  и други проблеми ме бяха налегнали, и котараче Крупник изведнъж застана пред мен. Гледаше ме с кафявите си очички, замяука и така поиска да отклони вниманието ми. Тогава се сетих как веднъж приятелката ми поиска да го разхожда с каишка. Излизането с него навън бе пълна катастрофа, и това я отказа. Но Крупник сега не помнеше този епизод и бе изпълнен с любов към мен.  
 
Минаха години, след това в живота ми се появи котараче Данте. Преживявах тежко смъртта на малката Джини, и Данте, макар и 6-месечен,  разбираше болката ми и идваше да се гуши в мен. Понякога спеше в краката ми, друг път оставаше за дълго в стаята. Това продължи до момента в който котенце Ети се появи в апартамента. Така е и до сега, двамата са неразделни. 
 
Спомних си също и как един път коте Джини ми се "скара", че съм я затворил в спалнята.Тя се промушила в стаята, без да я усетя, и по едно време чувам как от другия край на апартамента в спалнята някой мяука много енергично. Отидох веднага, отворих вратата и Джини изфуча с едно неодобрително : „М-ъ-ъ-ъ-р”, отметна глава и побягна. 
 
Ако сте забелязали котките не мяукат, общувайки помежду си , а за да си говорят с нас. Данте например обича да мяука, когато иска да го погаля. Отначало мислех, че ми казва: „Гладен съм!”, но той обикновено стои до пълна догоре с котешка храна паничка. И когато започна да го галя, той мърка от щастие. 
 
И Ети, и Данте обичат да идват, сядат в скута ми, и чакат да ги галя. Понякога започват да ме натискат с меките си лапички, движейки ту едната, ту другата и така повтарят движения, които са правили като бебета, за да сучат от майка си.
 
Винаги е приятно да усетиш, че тези малки космати пухкави кълбенца търсят близост от човека. И си мислиш, че е несправедливо някои хора да ги наричат с разни епитети: котките са егоистични, себелюбиви, високомерни, лукави, и дори асоциални домашни любимци. 
 
И докато Джини и Азраел търсеха контакт с мен, защото бяха болни, то сега Данте и Ети и Данте ми дадоха съвсем различно усещане за котешка признателност. 
 
Замислих се и върху това, че котките имат много по-малко мускули на лицето, с които създават чувство на умиление, за разлика от кучетата. Кучето се плези, върти очи и глава, вдига лапички, и така с мимики и жестове ти говори. 
 
Котките ги нямат тези възможности, и когато премигват с очета, на котешки език това означава, че ни се усмихват. Всичко това е много трогателно, защото кучето еволюционно вече е "настроено", „програмирано” да обича човека, за разлика от котките. Между тях лежат едни 25 хиляди години живот с човека, но едва от 6 хиляди години съжителстваме с котките.
 
/Последен епизод/
 

Прочетено 70 пъти Последна промяна от Петък, 22 Ноември 2019 20:00
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…