Котешки разкази за лека нощ (част 3)
Един виенски сладкодумник разказва...
Eпизод 3
 
Талантите на Лили
 
След инцидента, едва пооправила се, Лили продължи да скитори. Не ми стигаха тези притеснения, но към тях се добавиха нови. Моето коте, което  впрочем, се бе появило на бял свят в един чифлик в Долна Австрия, имаше много изострен ловен инстинкт.
 
Един ден тя ми хвърли пред краката един огромен скакалец, да се чудиш откъде го бе изписала. Клетото насекомо беше живо и стоеше парализирано, така че можах да го хвана с ръка. Сложих го в шепата си и го хвърлих пак на покрива. Лили ме изгледа недоволно, все едно е дете, на което си му взел играчката, и докато се обърна, тя вече се бе качила горе, върху керемидите.
 
Друга една вечер тя ме изненада с нов подарък. Донесе ми едно малко лилаво петнисто яйчице. Този път не знаех къде да го отнеса. Помислих си, че моето коте едва ли не иска да си плати наема за своето легълце при мен.
 
Въпреки, че бе скитница по душа, Лили бе голяма пазителка на моя дом. Веднъж трима строителни работници дойдоха да поправят нещо на балкона. Лили отиде при тях, и ги наблюдава през цялото време, и ги гледаше така втренчено, че един от майсторите дойде при мен и ме помоли да си прибера котката вътре.
 
 
Така минаваха дните с Лили.
 
 

Прочетено 1351 пъти Последна промяна от Четвъртък, 24 Октомври 2019 10:37
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…