sanusetsalvus.com

Петък, Окт 18 2019

Ветеринарна медицина

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

, българите в Австрия

Един виенски сладкодумник разказва...

Епизод 4

Братчета съперници

След тъжния край на Лили, мина доста време, докато се появи котарачето Азраел. То приличаше на малка пума и имаше големи красиви сини очета. Собственичката на родителите му бе моя колежка.

Баща му Микеш бе славен котарак с великански размери, който бе печелил няколко конкурса в Австрия за котешка красота. Всеки път, когато й бях на гости, успявах да зърна само някоя негова част от тялото: я ушенце, я опашка или само силуета му, тъй като Микеш много обичаше да се крие особено като влезнеха външни хора в къщата им. Но пък успях да се запозная с цялата му котешка фамилия.

Майката на Азраел бе красива сиамска котка, която се казваше Йоко.

Един ден получих специална покана у тях. Йоко бе родила четири котета, който бяха на видима възраст около 7 седмици. И колежката ми позволи да си избера едно коте. Седнах покрай котетата и едно от тях долази до мен. „Ти си”,- рекох си наум аз. Но получих отказ:„Това е Азраел, той вече е обещан, но ще ти дадем братчето му-близнак, който се казва Адорно ”, бързо изрече моята колежка.

Попитах я защо котетата носят такива странни имена. Отговорът й бе, че всичките трябва да започват с буквата „ А”, тъй като това е първо раждане на Йоко.

Азраел бе наречен на Ангела на смъртта от една апокрифна книга, а Адорно е фамилията на един немски философ /пълното му име е: Теодор Лудвиг Визенгрунд Адорно/. Адорно по външен вид бе точно обратното на братчето си – почти нямаше козинка по телцето си, а по-късно се оказа, че е абсолютен антипод на Азраел по характер.

Съгласих се да получа Адорно, нищо, че бе голичък и че той не бе ме избрал. Един ден тръгнах да си го взема, но изнанадващо моята колежка ми каза, че хората на които е бил обещан отказали да вземат мъничето Азраел. Зарадван от този обрат, платих за ваксините и други прегледи на Азраел, и си тръгнах с него към къщи. По-късно разбрах, че на Адорно му бе пораснала красива козина, ама характерът му бил злобен. Той хапеше често и до кръв.

За разлика от братчето си, Азраел бе благ и спокоен. И както Лили, той идваше, когато го повикам. И чувах тропането на ноктите му по паркета, и изведнъж виждах красивата му муцунка.

/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/