sanusetsalvus.com

Събота, Окт 12 2019

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Котешки разкази за лека нощ , българите в Австрия

Един виенски сладкодумник разказва...

Eпизод 2

Голямото пътешествие на Лили

Лили обичаше много да скитори по покривите. И ако забравеше да слезе от покрива самичка, то аз бях принуден да се катеря по керемидите и да я свалям оттам. Веднъж се бях качил горе нависокото, и слизайки по наклонения покрив, видях зад кръглия прозорец на една отсрещна сграда да стои и да ме гледа с ококорени очи голяма персийска котка. Сигурно се е чудила какво правя там.

В този момент, изтощен от броденето по покрива и внимавайки да не се подхлъзна надолу, изпитах лека завист на собственика на персийката, която си стоеше толкова кротко у дома и не се губеше никъде.

Заради скитничеството на Лили бях принуден да й купя няколко каишки, върху всяка от която в една капсулка бе поставен моя адрес. Но с времето, не само, че тя не слизаше, но и котешките герданчета се пилееха и губеха насред керемидите.

Така дойде денят, в който Лили не се прибра. И на следващия ден я нямаше, и на последващия. Разтревожен, разлепих афиши за загубено коте из квартала. Дните се нижеха, а от котето ни вест, ни кост.

Само веднъж, на входната врата ми позвъни праправнучката на композитора Рихард Вагнер, която живее в съседния вход и бе прочута с това, че много рядко общува със съседите си. Тя се поинтересува дали съм намерил котето си.

Лили я нямаше, а аз нямах вътрешното чувство, че с нея се е случило нещо лошо. И всяка вечер излизах на балкона и я виках по име. Защото това бе една от най-характерните й черти – да се прибираше у дома, след като съм я повикал.

Спомних си за един случай, когато бях на терасата отново и в далечината видях силуета на едно коте, качило се на един комин. Сетих се за извикам към него: „Лили, Лили”! И какво бе учудването ми, когато след минутки видях как това коте започна да се движи към мен. И дори се затича към дома!

Беше дошла есента, минаха месец и половина, а Лили още я нямаше. Бях в едно от моите любими кафенета - Palmenhaus, когато мобилния ми телефон звънна и на развален немски един мъжки глас ми съобщи: „Имаме котката!”.

В този момент, силно развълнуван изтърсих на сервитьорката радостно: „Намериха котката ми! „. Момичето се зарадва сякаш знаеше цялата история. Буквално съм тичал към адреса на който ме чакаше Лили. За голяма моя изненада, това бе съседната кооперация, на 20 метра от мен, от моето жилище. Апартаментът не бе на високите етажи, а на партера.

Влизайки, ме чакаха портиерката и една изцапано кълбенце, което изглеждаше отслабнало. Грабнах Лили, а с другата ръка размахах една 50 еврова банкота. Жената отказа да вземе обявената награда, но зад нея съпругът й грабна банкнотата.

Доволен, аз се прибрах с треперещото си коте вкъщи. Забелязах, че опашката й е счупена, и си остана така докрая. Водих я при приятелка – ветеринарна лекарка, която прегледа Лили, и установи, че котето има и счупена задница, която дори бе започнала да заздравява.