Г-н Владиков, като се каже космополитен град се сещате повече за Шанхай или за …Виена?
- Шанхай. За мен това е столицата на света. Имам чувството, че се влюбих в този град от момента, в който стъпих на летището за пръв път през 2012 и тази любов продължава вече над 10 години.
Ако правим съпоставка с Виена, мога само да цитирам Алеко Константинов, който сравнява „Рингщрасе“ с изящна мраморна красавица, докато Шанхай е град, който никога не спи.
Какво му е суперското на Шанхай?
- Шанхай е визитната картичка на Китай – всичко хубаво и ново се появява и показва първо в този град. Той не е и никога не е бил столица, но подобно на Ню Йорк – това е финансовото сърце на страната, икономически и културен център, който привлича като магнит инвеститори, туристи и всеки открива нещо различно в него.
Не познавам човек, който е посетил Шанхай и не е останал очарован от града.
Като дойдат български приятели / роднини кои места първо им показвате?
- За да се добие представа от Шанхай, има нужда да се остане поне една седмица в него. И всеки ден да се посещават различни места и маршрути, защото градът е много голям.
Ако трябва да спомена някои „задължителни“ места, то това са: финансовият квартал Лу Джиа Дзуй, търговските улици Хуай хай роуд и Нанджин роуд, запазените къщички в Тиан Дзъ Фан и Шин Тиан Ди, храмовете ДжинАн и Нефритения Буда, бившата Френска концесия и квартала Шу Джиа Хуй, където са така наречените кули – червила (the lipstick towers of Xujiahui), парковете и градините Ю юан, крайбрежната улица Уайтан (the Bund), Телевизионната кула „Перлата на Ориента“, втората най-висока сграда в света – Шанхай тауър и много други места.
Какво митове за Шанхай бихте развенчали?
- Веднага се сещам за една сентенция, че шанхайци били надути хора и гледали с пренебрежение на другите китайци и на чужденците.
Това определено е мит, аз не съм срещал подобно отношение. Друг подобен мит е, че в града е трудно да се шофира. Не е така, дори напротив – приятно е да се шофира, особено в кв. Пудонг, където има нови, големи булеварди.
Като чуя Шанхай, първо се сещам за филма Шанхай експрес. А вие?
- Ако говорим за филми, веднага се сещам за първата сцена от „Индиана Джоунс и Храма на обречените“ – Шанхай през 1935 г., когато е бил център на културния, бохемски и светски живот в Азия.
Друг интересен филм е Shanghai Calling от 2012 г. – много приятна любовна история за двама души, който срещат един друг в този град. В последно време свързвам града с един от елитните университети, в които имах удоволствието да преподавам – университета „ДжаоТонг“.
Знаете ли, сега, като се замисля, живял съм в Шанхай повече години, отколкото съм живял в София, така че след Благоевград, Шанхай е градът, в който мога да кажа, че съм си „у дома“.
Българите, които живеят и работят в Шанхай къде обичат да ходят?
- Българите в Шанхай е деликатна тема, защото има една група в китайския фейсбук, където дискусиите са на интелектуалното и комуникационно ниво на това да се обсъди някоя рецепта или от къде да се купи дадена подправка. Много ниско като изказ на общуване и като тематика.
Затова и аз не съм много активен в тази група, а отделно през коментарите там прозира завист, че някой е успял в определена професионална област, изкарал е парички или има хубава работа в града.
От друга страна обаче, преди време имахме една групичка българи, с които играехме белот – това бяха хора, завършили Харвард и други елитни университети, успели да се реализират като мениджъри в големи международни компании и общуването с тях беше много приятно.
Имаме и група на хората с име Димитър и там сме аз, Д. Москов, Д. Янчев и още няколко Митковци. По едно време излизахме 5-6 човека с това име и като се запознае някоя китайка с нас, не можеше да повярва, че всички се казваме Дими.
Какво да хапнем и къде да отидем непременно?
- Моят съвет е – опитайте всичко шанхайско, няма да съжалявате! Може да започнете с джао дзъ, шин зиан, след това супа с глава от риба, жабешка яхния, барбекю по шанхайски и техните сухи сладки за десерт.
Какво бихте казали в заключение?
- Шанхай е бил и е много интернационален град. Аз се интересувам от историята на града и само до преди 150 години, това е било малко рибарско селище. Но след 1900 г. градът придобива специален статут със суверенни права на френската, немска, американска и английска общности.
Те изграждат модерния център на Шанхай и сградите, които могат да се видят и разпознаят като знакови в централната част. В един от парковете още могат да се забележат табели, на които пише: „Забранено за кучета и китайци“, тоест, в центъра на града се е влизало със специален паспорт.
Поради пандемията, в последните години много чужденци напуснаха град, но от тази година се забелязва обратната тенденция – нова вълна експати идват в Шанхай.
Едно интервю на Светлана Желева
