sanusetsalvus.com

Сряда, Авг 02 2017

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

DER LIEBE AUGUSTIN, Българите в Австрия ,

Австрийска легенда за чумата и приключението на милия Августин

1679 година е останала дълго в паметта на виенчани,

защото както никоя друга досега донесла толкова злини и смърт на безброй много семейства.

Идваща от Унгария, се прокраднала жестоката чума и във Виена.Първоначално тази напаст останала почти незабелязана, но за кратко влезнала почти във всички къщи. Който можел, напуснал града. Боят на разболелите се покачвал главоломно от ден на ден,а смъртните случаи се множели за часове. Някои хора даже срещали смъртта, свличайки се насред улицата. Затова много мъртъвци и трупове осеяли улиците.

Богати и бедни, стари и млади падали в задушаващите лапи на болестта. Катафалките сновели нагоре-надолу непрестанно, препълнени с мъртъвци от всяка прослойка и пол. Чумните санитари вдигали, когото намерели и го натоварвали на каруците, които опразвали в набързо изкопани ями пред портите на града. Случвало се чумните ями да се напълнят моментално и те били заривани, за да се спре разпространението на заразата.

В тези тежки времена във Виена живял един весел певец и свирач на име Макс Августин. Той винаги бил в добро настроение и живеел според максимата ”Живееш ли весело и умреш ли леко, то ще прецакаш на Дявола сметката”. Виенчани го обичали заради неговия непресъхващ хумор и го наричали за кратко „милият Августин”.

Августин обичал да се отбива в бирарията ”При Червеният покрив”,(„Rotten Dachl”, според някои източници днес „Griechenbeisl”), която се намирала на улица „Флайшмаркт”. Тук той се раздавал, пеейки своите песни и ръсейки своите шеги. Въпреки, че в тежките времена на чумата виенчани избягвали повечето локали, страхувайки се от смъртоносната зараза, то в тази бирария почти винаги масите били запълнени. Хуморът на Августин примамвал смелчаците натам и присъстващите забравяли тук дневните си несгоди под въздействието на пивката бира и веселите мелодии на Августин.

Било ясна септемврийска вечер, и милият Августин седял мрачен и унил в механата, тъй като през днешния ден нито един посетител не се вяснал насам. Безмълвен и безутешен, той гледал втренчено пред себе си и се наливал чаша след чаша, за да удави своята тъга. Полюшващ се и не с особено стабилна походка, Августин напуснал късно през нощта трибуната на по-ранните си триумфи и се запътил към своята къща, разположена пред портите на Виена.

Едва стоейки на краката си, той тръгнал по улица „Колмаркт” в посока портите на двореца Хофбург, спънал се и паднал насред улицата. Неспособен да се вдигне, Августин останал да лежи и мигновено заспал. Посред нощ минали чумните санитари покрай него и помислили, че тук лежи един труп, вдигнали го и го хвърлили при другите мъртъвци в каруцата, а след това го пуснали и в чумната яма. Августин не чул нищо от случилото се и продължил невъзмутимо да спи, все едно си е у дома, в леглото, докато бил заобиколен от трупове.

Когато обаче поизтрезнял от сутрешния въздух и се събудил от тежкия си сън, забелязал с тревога къде се намира. Призори отново дошли чумните санитари с поредната каруца, пълна с мъртъвци и зърнали ужасени как един човек мърда сред купчината мъртви.

Августин ги посрещнал недоволно, с почти кавгаджийски тон:

- „Хайде, помогнете ми, де, не виждате ли, че не мога да изляза от тази проклета яма!”- казал им той.

Един от санитарите обаче отбелязал:

- „Този вчера спеше като мъртвец на земята и го вдигнахме от улицата. Човекът има късмет, че снощи ямата не бе много пълна, за да я заринем с пръст. Иначе никога нямаше да се събуди от своя тежък сън.”

Милият Августин станал крайно нетърпелив, а помагачите му се сторили твърде бавни.

- „Вече прекарах една нощ в ямата и тя ми стига за цял живот”,- рекъл той раздразнено и добавил:

– „Не искам да прекарам тук и минута повече. Хайде, помогнете ми по-бързо да се измъкна оттук!”

Чумните санитари го изтеглили бързо-бързо, след което Августин си тръгнал, продължавайки да мърмори недоволно.

Това негово нощно приключение сред чумавите нямало фатални последици за него.Той останал здрав, както бил дотогава.

И продължил да бъде атракция за гостите на бирарията ”При Червения покрив”, където продължил да ходи и да ги весели. Сега вече Августин им разказвал своето лично преживяване сред чумавите мъртъвци в лирични стихове и песни. Така доживял до 1702 г., когато умрял от естествена смърт. Августин бил 62-годишен.

През 1908 г. виенчани му издигнали незабравим паметник.