Визитка: Габриела Хаджикостова е родена в София в семейство на театрали. Започва да учи във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, но интересът към мюзикъла я отвежда в Академията за театрално и филмово изкуство в Будапеща. От 1989 г. живее постоянно в Будапеща. През 1990 г. постъпва в „Дойче Бюне Унгарн“ – немскоезичен театър в Унгария, където за 16 години изиграва 30 главни роли. През 1996 г. Габриела Хаджикостова създава своята театрална формация „Малко театро“. Има над 60 главни роли в двуезични спектакли на български и унгарски, режисира постановки. Солистка е на етно и джаз състави в Унгария.

Габриела, имала сте баба виенчанка, какво означаваше тя за Вас и фамилията Ви? Какво е за Вас немския език?

- Баба ми означаваше за мен един друг свят. Благодарение на нея и четирите ѝ сестри у дома живеехме в свят, различен от този, който беше навън. (Израснала съм по времето на социализма.) Самото ѝ поведение и присъствие учеше на елегантни обноски, достойнство, изтънченост и елегантна комуникация придружени от известна доза аристократизъм в добрия смисъл на думата.
Баба ми беше стълба в семейството. Беше точна, перфектна във всичко, с огромно чувство за отговорност към мен и родителите ми. Те като двама изключително заети артисти, известни, с безброй ангажименти, изцяло разчитаха на нея. Тя посрещаше, изпращаше, записваше, приготвяше, напомняше.
И беше неотлъчно до мен. Самоотвержено. Беше се посветила изцяло на мен, на това да ме отгледа, да ме възпита, да се чувствам обгрижена и обичана.
Немският беше семейният ни език. У дома винаги се говореше на немски. Изключение бяха само часовете, когато майка ми си беше вкъщи. Тогава с баща ми и баба ми преминавахме на български. Майка ми не научи немски. В нея имаше някаква съпротива към езика. Разбираше го, но не го говореше.
За да съм справедлива искам да споделя, че израснах обичана, гледана и възпитавана от двете си баби.
Едната, виенчанката, майката на баща ми, означаваше неотлъчна стабилност.
Другата, майката на майка ми, при която бях през лятото в Троян означаваше свобода.
Беше самата доброта, ведрина и усещане за свобода. Безкрайно обичаща и обичана от всички. Къщата и сърцето ѝ бяха винаги отворени за всеки. Учеше ме на смирение и доброта.
Цял живот се упражнявам в това, на което ме научиха. Не знам дали успях. Дължа и на двете много, много, много! Цял един свят.

Какво Ви даде немския и  какво унгарския...Как те се отразиха на Вашия характер?
- Мисля, че не езиците ме определиха като характер, а средата в която израснах. Светът, който ми завещаха двете ми баби и родителите ми. Един изчезващ вече свят, който все повече и все по-болезнено ми липсва. На хора с достойнство, завидна ценостна система и добродетели.
А петте езика, които владея или ползвам ми дадоха чувство за сигурност. И ми отвориха врати към много култури. Към едно любопитство, с което гледам и присъствам в света.

Над какво работите в момента?
- Подготвям 30- годишния юбилей на театъра, готвя се за едно турне в България в рамките на което ще представим под формата на литературно-музикален пърформанс романа „Безсъдбовност“ на унгарския писател Имре Кертес – носител на Нобелова награда за литература.
Готвя се да запиша нов музикален албум с песните на Курт Вайл.
И пиша пиеса.

Главен редактор сте в. "Български вести" в Унгария ? Как се справяте с финансирането, което е проблем за българските медии зад граница? Защо според Вас те стават все по-малко, при условие, че българите в чужбина се увеличават, или поне не намаляват?
- За разлика от други български медии зад граница ние нямаме затруднения. Вестникът и списанието за обществен и културен живот „Хемус“ получават финансиране от унгарската държава.
По силата на закона за националностите в Унгария всяко малцинство има свой управленчески избирателен орган, който се нарича Самоуправление. В нашия случай Българско републиканско самоуправление. Чрез тези самоуправления унгарската държава финансира институциите на дадената общност с цел тя да запази своята културна автономия, езика и ценостната си систима.
Ние имаме църква, училище, детска градина, изследователски институт, театър, медии. Имаме и две големи сгради, в които е концентрирана образователната и културната ни дейност. Български културен дом – построен с дарения на българските градинарски семейства и Български културно образователен център, който беше построен преди две години със средства от унгарската и със съдействието на българската държава.
Разполагаме с много съвременна, модерна и добре оборудвана база. Всичко това се финансира от унгарската държава.
И за да е ясно всичко – аз съм заместник председател на това републиканското самоуправление. Отговарям за и координирам културния живот на общността. Имам и задължения свързани с училището и детската ни градина.
Защо българските медии извън България стават все по-малко? Мисля, че е голямо предизвикателство и е трудно да поддържаш българска медия зад граница.Точно толкова трудно колкото да поддържаш българска медия в България. Особено, когато се стреми към ниво.
Може би се дължи и на това, че в останалите държави българите се асимилират много по-бързо. Може би и на това, че интернетът направи достъпен всичко за всички. А и може би поради липса на финанси.

Какви са последните теми, които вълнуват българската общност в Унгария?

- Ние сме една много организирана и сплотена общност. Нещо неприсъщо за другите български общности зад граница. А бих казала вече и за българите в България. Това е една общност с повече от 100- годишно присъствие в Унгария и се счита за една от така наречените исторически общности.
Да си българин тук звучи гордо. Дължим го на българските градинари, прославили се със своето тродолюбие и далновидност. Дължим го и на сегашното поколение, което спазва традициите, пази езика си и държи на ценностната си система.
Още в началото на миналия век българските градинари са осъзнали важността и нуждата от образование, култура и вяра. Основали са училище през 1916 г., църковна община през 1918 г., със собствени средства са изградили църква през 1932 г. и с дарения на много градинарски семейства през 1956 година са построили Българския културен дом. Няма такъв адекват при останалите български общности. При нас винаги се е градяло и се гради.

Представете повече изданието"Български вести", което има 31- годишна история. Как това, че сте двуезична медия помага за поддържане интереса към България?
- Целта на вестника не е да помага за поддържане на интереса към България. В днешно време всеки от нас има достъп до българска преса, българска телевизия или българско радио. Може да се информира онлайн.
А „Български вести“ е месечно двуезично информационно издание, което отразява и хроникира живота на българите в Унгария. По страниците му могат да се проследят в текст и снимков материал изминалите години. Цели, успехи, история, личности, събития, изкуство, литература се побират в 20 страници. Най-важната му задача на вестника е да информира. Да отразява.

По кои теми унгарците се вълнуват от България?
- За съжаление държавата България не е във фокус. Интересът не е толкова към България като държава, колкото към културата ни и предимно към местните българи.
Много от свързаните с нас събития се отразяват от унгарските медии - важни събития от живота на общността и на творческата ни интелигенция, като традиционни празници, премиери на книги, концерти, изложби, театрални постановки. Отразяват се и гостувания на български театри, участие на български филми на унгарски филмови фестивали, гастроли на български музиканти или общи проекти на творци от двете страни.
Чрез нас много унгарци са приобщени към нашата култура, почитатели са на българския фолклор, посещават театралните ни постановки, проявяват интерес към българската литература преведена на унгарски, интересуват се от гостуващи творци от България. Много унгарски професионални музиканти свирят българска музика и свирят виртуозно. Забелязва се и интерес и афинитет към български народни танци. Има и три танцови ансамбъла състоящи се от чисти унгарци, които танцуват български народни танци на професионално ниво. Често са гости на наши празници.
В "Малко театро" работя и с изтъкнати представители на унгарския джаз, с унгарски актьори и сценографи. Покрай съвместната ни работа те обикнаха България. Гастролите ни в България често са празник за тях. Имаме и широк кръг унгарска публика, която следи спектаклите ни. След представление винаги оставам да говоря със зрителите. В тези разговори забелязвам и интереса към културния живот на страната ни. Стремим се да допринасяме за културния диалог между двете страни и творческата им интелигенция.
Заради всичко това често казвам, че най-добрата визитна картичка на една страна е нейната култура. И мисля, че тя трябва да бъде приоритет на държавата. Но това се разбира от малцина...

Каква е ситуацията в Унгария, диша ли се по-спокойно?
- Бих отговорила само с една дума - Продишахме. За мен това продишване е опияняващо.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков