...С Будапеща се познаваме от години и съм я посещавал толкова пъти, че вече я смятам за свой втори дом. Въпреки това, колкото и да се връщам, градът никога не ми омръзва – напротив, всеки път успява да ме изненада с нещо ново. Бил съм там с приятели, с колеги и със семейството си, като всяко посещение е оставило своя отпечатък и незабравими спомени от този величествен град. Затова днес искам да ви разкажа малко повече за него и за магията, която носи.

Кратка история 
Историята на Будапеща започва хиляди години преди появата на самото й име. Още в третото и четвъртото столетие преди новата ера тук са се заселили келтите, привлечени от естествената защита на хълма Гелерт и удобния преход през Дунава. По-късно римляните завладяват района и основават Аквинкум, важен военен и търговски център, чиито руини могат да се видят и до днес в район Обуда. Именно те са първите, които разпознават и усвояват топлите извори на града, изграждайки обществени бани, чието наследство Будапеща пази с гордост и до ден днешен.

След падането на Римската империя градът преминава през ръцете на хуни, маджари и множество други народи, всеки оставил своя отпечатък. След опустошителното монголско нашествие от 1241 г. крал Бела IV нарежда изграждането на нови крепости и построява първия Кралски дворец на Замъчния хълм, давайки начало на Буда като политически и военен център. От 1541 до 1686 г. градът е под османска власт, период, който оставя осезаема следа в архитектурата и културата на Будапеща. Някои от термалните бани, построени по онова време, работят и до днес и са едно от най-автентичните преживявания, които градът може да предложи.

Политическото споразумение между Унгария и Австрия от 1867 г. дава мощен тласък на развитието, а шест години по-късно, на 17 ноември 1873 г., трите съседни града Буда, Пеща и Стара Буда официално се обединяват под общото име Будапеща. Следват десетилетия на стремително разцветяване, в които се издигат едни от най-красивите сгради в Европа, прокарват се широки булеварди и се строи първото метро на континента. Втората световна война оставя дълбоки рани и всички мостове над Дунава са взривени от отстъпващите германски войски, но градът отново се изправя на крака и продължава да пленява всеки, който го посети.

А що се отнася до името му, то крие в себе си любопитна история. При обединението на трите града е имало реален дебат как да се кръсти новата столица. Едната опция е Пеща-Буда, но картографите забелязват проблем: ако поставиш това наименование върху правилно ориентирана карта, всъщност надписваш Буда като Пеща и обратното, тъй като двата града са на противоположните брегове на Дунава. За да не объркват пътниците, изборът пада върху Будапеща. Що се отнася до произхода на двете съставни думи, историците все още нямат категоричен отговор. Според едни теории „Пеща“ идва от славянската дума за пещ или пещера, свързана с топлите извори около хълма Гелерт, а за „Буда“ някои средновековни хроники твърдят, че името може да идва от Буда, брата на легендарния вожд на хуните Атила, тъй като Буда е било разпространено лично име по онова време...

Къде да хапнем 

Унгарската кухня е наситена и щедра, а Будапеща е идеалното място да я опознаете в най-добрия й вид. Преди да ви кажа къде да хапнете ще ви кажа какво да пробвате, защото тук храната е невероятна! Паприката е абсолютната царица на унгарската готварска традиция и присъства в почти всяко ястие, придавайки характерния червеникав цвят и богат вкус на соусовете и яхниите.

На много места продаваха и бретцели (Brezel) и фунийки с шоколад или сладко – много са вкусни!

Гулашът (gulyás) е безспорно най-емблематичното унгарско ястие и едно от нещата, които задължително трябва да опитате по време на престоя си в Будапеща. Представлява гъста и ароматна супа от телешко месо, картофи и зеленчуци, щедро подправена с паприка. Въпреки простите си съставки, вкусът му е изключително дълбок и наситен, а в студен ден чиния гулаш е истинско спасение. В много заведения се сервира в хляб, оформен като купичка, което е и едно от най-автентичните преживявания, които градът може да предложи.

Пиле паприкаш – да си оближеш пръстите 
Пилешкото паприкаш (csirkepaprikás) е друго класическо ястие, което не бива да пропускате. Пилешкото месо се задушава бавно в богат сос от паприка и заквасена сметана, като резултатът е кремообразно и ароматно ястие, което почти неизменно се сервира с домашни яйчни кнедли, наречени нокедли (nokedli). Пьоркьолт (pörkölt) пък е нещо като яхнийската версия на гулаша, приготвена от различни видове месо, бавно задушено с лук, чесън и паприка до пълно омекване.

Лангош (lángos) е любимата уличната храна на унгарците и нещо, което определено трябва да опитате. Представлява мека и пухкава пържена питка, традиционно гарнирана с чеснов сос, заквасена сметана и настъргано сирене. Ще го намерите на всички пазари и уличните щандове в града и е идеален за бърза закуска в движение. Комин кейк (kürtőskalács) е пък любимият сладък уличен деликатес, тесто, навито около метален шиш и изпечено на огън до карамелена коричка отвън и меко тесто отвътре, поръсено с различни добавки като канела, орехи или шоколад.

Що се отнася до напитките, палинката (pálinka) е националната унгарска ракия, дестилирана от различни плодове като сливи, праскови, череши и круши. Силна е, директна и на пръв поглед може да ви изненада, но добрата домашна палинка е истинско произведение на изкуството. Унгарските вина също заслужават специално внимание, особено прочутото бяло вино Токай (Tokaji), което е едно от най-известните вина в света. Фрьоч (fröccs) пък е простото и освежаващо лятно питие на местните, смес от вино и газирана вода, което може да поръчате навсякъде. А ако предпочитате нещо по-горчиво, задължително опитайте Уникум (Unicum), традиционен унгарски билков ликьор с дълга история, който местните пият и като аперитив, и като дижестив.

Какво да видим в Будапеща 

След като вече ви запознах с основната предварителна информация, която ви е необходима за да организирате пътуването си до „Кралицата на Дунава“, е време и да се разходим сред основните забележителности на града...

Освен емблематичните забележителности Рибарският бастион, унгарският Парламент,  мостът Сечени, Централният покрит пазар, в непосредствена близост до Рибарските кули ще намерите и Мемориала на Петер Мансфелд (Mansfeld Péter-emlékmű), намиращ се на улица Сабо Илонка, точно под белите кули. Петер Мансфелд е един от най-младите герои на унгарската Революция от 1956 г. Само на 15 години, той се присъединил към борбата срещу съветската окупация, а след потушаването на въстанието продължил да събира оръжия, надявайки се на нов опит за освобождение. Арестуван и осъден на смърт, режимът го държал в затвора, докато не навършил 18 години, след което бил обесен на 21 март 1959 г. Мемориалът представлява изразителна бронзова скулптура, изобразяваща млад мъж в свободно падане, известна сред жителите на Будапеща като „Мъжът, падащ към смъртта“. Тя е мощно и покъртително напомняне за цената на свободата.

Църквата „Свети Матияш“ се вписва перфектно в интериора
На няколко крачки от бастиона се извисява и Църквата „Свети Матияш“ (Budavári Nagyboldogasszony-templom), официално известна като Църква на Успение Богородично. Основана от крал Бела IV след монголското нашествие от 1242 г., тя е служила като коронационна църква на унгарските крале, а за над 150 години е превърната в джамия по времето на османската окупация. Покривът й, покрит с характерните шарени керамични плочки Жолнай в синьо и злато, е един от най-разпознаваемите архитектурни образи на Будапеща. Зад бастиона пък се намира хотел Хилтън Будапеща, открит през 1976 г. и предизвикал немалко противоречия заради модерния си дизайн с отразяващи стъклени фасади, влязъл в рязък контраст с историческия ансамбъл наоколо. Самата сграда на хотела включва запазени останки от средновековен доминикански манастир и готическа църква от XIII век. 

Замък „Буда“ (Budavári Palota)

Ако Будапеща е перлата на Дунава, то Замъкът Буда е короната, която я краси. Издигащ се над целия град от върха на Замъчния хълм, той е първото нещо, което ще забележите когато погледнете към Буда от другия бряг на реката. Огромен, внушителен и горд, замъкът гледа над Дунава с онова достолепие, което само вековете могат да подарят. И колкото и да изглежда непоколебим днес, неговата история е пълна с разрушения, войни и феникс-подобни завръщания от пепелта.

Историята на замъка започва след опустошителното монголско нашествие от 1241 г., когато крал Бела IV решава да построи крепост на Замъчния хълм, за да защити народа си. Строителството е завършено около 1265 г. и оттогава комплексът непрекъснато се разраства. В XIV и XV век, по времето на прославения крал Матяш Корвин, замъкът достига своя разцвет и се превръща в един от най-красивите кралски дворци в Европа, с градини, фонтани и майстори, поканени от цяла Европа. От 1541 до 1686 г. градът пада под османска власт и замъкът е използван предимно за военни нужди, след което е освободен и практически напълно разрушен.

Австрийците го възстановяват в барокова архитектура през XVIII век, придавайки му онзи представителен вид, в основата на който почива и днешният му облик. Втората световна война донася ново опустошение, тъй като по време на Обсадата на Будапеща в края на 1944 и началото на 1945 г. замъкът е сринат от артилерийски огън. Но и от тези руини Унгария го извежда обратно, реставрирана и гордо издигаща се над Дунава.

Днес в замъка се намират три от най-значимите културни институции в страната. Унгарската национална галерия разполага с огромна колекция от унгарско изкуство от Средновековието до наши дни, Будапещенският исторически музей разказва историята на града с находки от всички епохи, а Националната библиотека „Сечени“ пази едни от най-ценните унгарски ръкописи и документи. Легендата разказва, че по времето на Матяш Корвин в стените на замъка е бил скрит огромен хранилище от злато и скъпоценности, за което никой не знае дали е намерено или все още чака своя откривател някъде в подземните тунели под хълма.

Тук, на входа на замъка, ще попаднете и на една от най-завладяващите скулптури в Будапеща. Статуята на митичната птица Турул (Turul szobor), монументален бронзов сокол с разперени криле, стои гордо на пиедестала си от 1905 г. и гледа над Дунава с нещо, което можете да наречете единствено царственост. Птицата Турул е може би най-старият и свещен символ на унгарската нация. Според легендата, Турул се явил в съня на Емеше, прародителката на унгарската владетелска династия Арпади, и й предрекъл, че от нея ще се роди велик водач, чиито потомци ще бъдат могъщи крале. Синът й Алмош станал баща на Арпад, вожда, довел седемте унгарски племена в Карпатския басейн около 895 г. и основал унгарската държава.

Тези седем племена, водени от седем вожда, сключили свещен договор помежду си и поели заедно към новата родина, ръководени, така гласи легендата, именно от Турула, носещ в ноктите си пламтящия Меч на Бога. Статуята е дело на скулптора Дюла Донат, висока е пет метра и тежи около девет тона, а крилете й се разпростират на седем метра. Тя е сред най-фотографираните забележителности на Будапеща и е почти невъзможно да я пропуснете при посещение на замъка.

До Замъка Буда може да се стигне по няколко начина. Автобуси 16, 16А и 116 возят директно до Замъчния хълм. Пеш от бреговете на Дунава има маркирани пътеки, а разходката нагоре по стъпалата сама по себе си предлага красиви гледки. Но най-романтичният и незабравим начин да достигнете замъка е с историческия фуникулер (Budavári Sikló), открит на 2 март 1870 г. и бил вторият подобен в цяла Европа (първият е бил в Лион, Франция, открит през 1862 г.) по онова време. Идеята за него е на Йодон Сечени, синът на великия унгарски реформатор граф Ищван Сечени, и целта му е да улесни достъпа на жителите и служителите до правителствените институции на хълма.

Първоначално задвижван с парна машина, фуникулерът е разрушен по време на Втората световна война и е пуснат в употреба отново едва през 1986 г., вече с електрическо задвижване, но с напълно запазен оригинален вид. Той е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1987 г. Маршрутът му е едва 95 метра, пътуването отнема около 90 секунди, но гледките към Верижния мост и Дунава по време на изкачването са такива, че тези 90 секунди ще запомните дълго. Билетът за фуникулера не е включен в картата за градски транспорт и се закупува отделно на касата на долната станция при площад Кларк Адам, точно до Верижния мост.

Цитаделата (Citadella)

Цитаделата е едно от задължителните места за посещение в Будапеща, издигащо се на 235 метра над Дунава върху хълма Гелерт. Гледката оттам към града и реката е зашеметяваща и съвсем различна от тази от Рибарския бастион, тъй като обхваща целия Будапеща почти на 360 градуса. Самата крепост е построена между 1851 и 1854 г. по заповед на австрийския император след унгарската Революция от 1848-1849 г. Оръдията й били насочени не навън към потенциален враг, а към самия Будапеща, като постоянна заплаха и напомняне на унгарците кой управлява страната им. Будапещенци я намразили до такава степен, че я нарекли „Будапещенската Бастилия“.
Пред Цитаделата ще ви посрещне и Статуята на свободата (Szabadság-szobor), 14-метрова бронзова женска фигура, държаща палмова клонка, поставена тук през 1947 г. Историята й е интригуваща, тъй като първоначално е проектирана в памет на сина на унгарския регент Хорти, загинал в самолетна катастрофа, и трябвало да държи витло в ръцете си. След войната и прихода на съветската власт витлото е заменено с палмова клонка, а в основата са добавени фигури на съветски войници.

След падането на комунизма съветските фигури са премахнати и пренесени в парк Мементо на края на града, но самата статуя е запазена и днес се счита за един от символите на Будапеща, посветен на всички, отдали живота си за свободата на Унгария. Любопитна е и будапещенската легенда, твърдяща, че всяка нощ вещици се събирали на хълма и яздели на гръб на хора, превърнати в животни, откъдето хълмът Гелерт понякога бил наричан „Хълмът на вещиците“. Когато аз посетих Цитаделата в началото на февруари 2026 г., тя все още беше в процес на мащабна реновация и не успях да вляза вътре. Видях я само през оградата, но разходката нагоре по хълма определено си заслужаваше и гледката към града беше повече от достатъчна награда.

До Цитаделата може да се стигне пеш по маркирани пътеки нагоре по хълма, което е приятна разходка с красиви гледки по пътя. Автобус 27 тръгва от площад Морич Жигмонд Körtér и спира в непосредствена близост до върха.

Пещера „Гелерт“ (Gellérthegyi Barlang)

Точно в подножието на хълма Гелерт, на страничния му склон с лице към Дунава, се крие едно от най-необичайните и завладяващи места в Будапеща. Пещерата „Гелерт“, известна още като Пещерата „Свети Иван“ (Szent Iván-barlang), е естествена пещера, образувана в дебелините на варовика от топлите термални води, избиващи изпод хълма от хилядолетия. Самата пещера е карстова и е част от по-широка мрежа от подземни пространства вътре в хълма. Според легендата, хълмът носи името на епископ Герард, венециански монах, дошъл в Унгария около 1000 г. по покана на крал Свети Ищван, за да помогне за покръстването на народа. Бунтовни езичници, непримирени с новата вяра, го заловили, наредили го в набит с пирони варел и го търкулнали от върха на хълма в Дунава, след което хълмът приел неговото мъченическо ime.

Дълго преди пещерата да стане известна като църква, тя е служила за дом. Според легендата в нея живял монах отшелник на име Иван, за когото се разказва, че е лекувал болни с термалната вода на блатистото езерце до входа. Смята се, че тези същите извори днес захранват прочутите бани Гелерт, намиращи се в подножието на хълма. Идеята за превръщане на пещерата в църква се ражда след 1924 г., когато група унгарски поклонници се завръщат вдъхновени от посещение на светилището в Лурд, Франция. Строителните работи започват през 1926 г. под ръководството на архитекта Калман Лукс и пещерата е осветена за богослужение на Петдесетница 1926 г. Управлението е поверено на Павлинския монашески орден, единственият монашески орден с унгарски произход, основан в Унгария през XIII век.

В следващите години монасите разширяват пещерата, изсичат нови пространства в скалата и изграждат свързан с нея самостоятелен скален манастир с характерни неоготически кули на фасадата. По времето на Втората световна война пещерата служи за полева болница. След войната комунистическият режим допуска монасите да продължат богослужебната си дейност още шест години, но на Великденски понеделник 1951 г. тайната полиция нахлува в пещерата, арестува монасите, а началникът им Ференц Везер е осъден и екзекутиран. Входът на пещерата е запечатан с дебела бетонна стена и остава затворен близо 40 години. На 27 август 1989 г., след падането на Желязната завеса, стената е срутена и пещерата отваря врати отново. Днес монасите от Павлинския орден продължават да служат тук, а пещерната църква е едно от онези тихи и неочаквани места в Будапеща, което оставя трайно впечатление.

До пещерата се стига много лесно, тъй като се намира в непосредствена близост до моста „Свобода“ (Szabadság híd). Метролиния M4 спира на станция Szent Gellért tér на няколко минути пеш от входа, а трамваи 19, 41 и 47 минават точно пред нея.

Мостът „Свобода“ (Szabadság híd)

Мостът „Свобода“ е третият по ред мост, построен в Будапеща, и въпреки че е най-късият в централната част на града с дължина от 333 метра, е може би най-елегантният от всички. Построен между 1894 и 1896 г. по проект на инженера Янош Фекетехази, той е открит на 4 октомври 1896 г. като част от грандиозните тържества по случай хилядолетието на Унгария. При тържественото откриване самият австро-унгарски император Франц Йосиф лично забива последния сребърен нит в конструкцията от страната на Пеща, след което мостът е кръстен на негово име.

След Втората световна война, когато на 16 януари 1945 г. отстъпващата германска армия взривява всички мостове над Дунава, мостът „Франц Йосиф“ е частично разрушен, но именно той е и първият, възстановен след войната, открит за движение на 20 август 1946 г., вече с новото си название мост „Свобода“. Архитектурно мостът е украсен в стил Арт Нуво с митологични скулптури и унгарския герб по страните, а на върховете на четирите му стълба гордо стоят четири бронзови статуи на митичната птица Турул.

Характерният му зелен цвят го прави лесно разпознаваем от разстояние и е любим обект за фотографи и художници. Интересното е, че мостът визуално наподобява верижен мост, но конструктивно е съвсем различен, тъй като всъщност е конзолен мост, при който тежестта се разпределя по съвсем различен принцип. Днес мостът „Свобода“ е популярно място за разходки и срещи, а в летните уикенди нерядко е затворен за автомобили и се превръща в открита пешеходна зона, където будапещенци се събират да се наслаждават на гледките.

Площад на героите (Hősök tere)

Площадът на героите е едно от най-грандиозните места в Будапеща и усещането, когато за пръв път застанете пред Хилядолетния монумент (Millenáriumi Emlékmű), е трудно да се опише с думи. Построен по случай хилядолетието на унгарската държава, той е открит през 1896 г., макар строителните работи да завършват окончателно чак през 1929 г.

Централното му място заема Хилядолетният монумент, проектиран от архитекта Алберт Шикеданц и скулптора Дьорд Зала, висок 36-метров коринтски стълб, увенчан с бронзова статуя на архангел Гавраил, държащ унгарската Свята корона и апостолски кръст. Според легендата именно архангел Гавраил се явил в съня на крал Свети Ищван и му поднесъл короната като знак за Божия избор. В основата на колоната са наредени конните статуи на седемте вожда на маджарските племена, довели народа си в Карпатския басейн в 895 г., а двете полукръгли колонади встрани са украсени с фигури на най-значимите унгарски крале и държавници.

Паметният камък на героите
Пред монумента се намира Паметният камък на героите, символичен кенотаф, посветен на всички унгарци, отдали живота си за свободата на родината, макар под него да няма гробно съдържание, само стар артезиански кладенец. Площадът е бил свидетел на едни от най-значимите моменти в модерната унгарска история, включително тържественото препогребване на Имре Над, министър-председателят на Революцията от 1956 г., пред 250 000 души на 16 юни 1989 г., събитие, станало символ на края на комунизма в Унгария. По времето на комунизма първоначалните статуи на австрийските Хабсбурги в колонадите са заменени с фигури на унгарски борци за свобода. Монументът е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО заедно с булевард Андраши. Отляво и отдясно на площада се намират Музеят на изящните изкуства и Дворецът на изкуствата, а зад него се простира Градският парк с прочутите бани Сечени.

До площада се стига много лесно с метролиния M1, жълтата линия, като станцията се казва именно Hősök tere и излиза директно на площада.

Зоологическа и ботаническа градина (Fővárosi Állat- és Növénykert)

Будапещенската зоологическа и ботаническа градина е открита на 9 август 1866 г. и е една от най-старите зоологически градини в света, а за Унгария е и единствената. Разпростира се върху над 18 хектара в сърцето на Градския парк и днес е дом на над 1000 животински вида от всички континенти.

Още от самото начало градината привличала знатни покровители и една от най-очарователните истории около нея е свързана с императрица Елизабет, известна с прякора си Сиси. По време на визита си в зоологическата градина директорът й Янош Ксантус помолил императрицата да съдейства за прехвърляне на жираф от прочутата виенска зоологическа градина Шьонбрун в Будапеща. Преди той дори да се обърне официално към император Франц Йосиф, животното вече пътувало към Пеща, а жирафът неофициално бил наречен „жирафа на кралица Елизабет“.

Сградите на зоологическата градина са великолепни примери на архитектурния стил Арт Нуво от началото на XX век и самите те са архитектурни забележителности. Главният вход с характерните му слонски скулптури е един от най-фотографираните обекти в района на Градския парк.

Билети за Зоологическата градина може да си купите на място, но аз ви препоръчвам да си резервирате предварително от сайта им тук!

До зоологическата градина се стига с метролиния M1 до станция Széchenyi fürdő, а тролейбуси 72 и 75 спират директно пред входа.

Замък „Вайдахуняд“ (Vajdahunyad vára)

Когато за пръв път видите замъка Вайдахуняд, издигащ се на малък изкуствен остров в Градския парк, ще се учудите как е възможно един замък да съчетава толкова много различни архитектурни стилове наведнъж. Построен от архитекта Игнац Алпар за хилядолетните тържества на Унгария от 1896 г., той е замислен като живо ръководство по унгарска архитектура, събирайки елементи от 21 исторически сгради от цялото историческо Унгарско кралство.

Романски арки стоят до готически кули, ренесансови прозорци се редуват с барокови фасади и всичко това се вижда наведнъж. Оригиналната постройка е изградена от дърво и картон само като временна изложба, но будапещенци я харесали толкова, че градът решил да я построи наново от камък и тухли между 1904 и 1908 г. Днес в него се помещава Музеят на унгарското земеделие.

В двора на замъка ще попаднете на статуята на Анонимус (Anonymus), наметнат с качулка монах с перо в ръка. Това е паметник на безименния хронист от двора на крал Бела III, написал „Gesta Hungarorum“, най-ранната хроника на унгарската история около 1200 г. Неговото истинско име никога не е разкрито и той подписвал творбата си само с „P. dictus magister“, което на латински означава „майстор, наречен П.

Статуята е дело на скулптора Миклош Лигети от 1903 г. и легендата гласи, че ако докоснеш върха на перото му, ще получиш вдъхновение и творческа сила. Лъскавото перо е достатъчно доказателство, че много хора са опитвали. В замъка се намира и бюстът на унгарско-американския актьор Бела Лугоши, прославил се с ролята на граф Дракула, поставен тук не случайно, тъй като оригиналният замък Вайдахуняд в Трансилвания е свързан с легендата за Влад Цепеш.

До замъка се стига с метролиния M1 до станция Széchenyi fürdő, откъдето с кратка разходка през Градския парк стигате до входа.

Мини статуята на Дракула (Drakula miniszobor)

В двора на замъка Вайдахуняд, върху стената на оградата, се крие едно от най-забавните и неочаквани открития в Будапеща. Ако се взрете внимателно, ще забележите малка бронзова фигурка на граф Дракула, седнал спокойно и четящ книга с крака, увиснали в леко детинско положение. Това е делото на украинско-унгарския скулптор Михай Колодко, известен в целия град с десетките си миниатюрни статуи, скрити на най-неочаквани места из Будапеща.

Статуята е посветена на унгарско-американския актьор Бела Лугоши, роден в Унгария, прославил се с ролята на граф Дракула в едноименния класически филм на ужасите от 1931 г. Местоположението й до замъка Вайдахуняд не е случайно, тъй като именно оригиналният трансилвански замък Вайдахуняд е вдъхновил легендите за Дракула. Подписът на Колодко може да се намери на гърба на наметалото на фигурката, едно от малкото негови творби, в което той се е подписал. Намирането на тази статуя е малко предизвикателство само по себе си, а проследяването на всички мини статуи на Колодко из Будапеща е станало истинска игра сред туристите и местните, които обикалят града въоръжени с Google Maps в търсене на следващата скрита фигурка.

Булевард „Андраши“ (Andrássy út)

Булевард „Андраши“ е може би най-елегантната улица в Будапеща и един от малкото булеварди в Европа, обявени за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Строителството му започва през 1872 г. и е завършено на 20 август 1876 г., точно на унгарския национален празник, което само по себе си е символичен жест. Булевардът свързва площад Ержебет в центъра на Пеща с Площада на героите и Градския парк и е проектиран по образец на Шан-Елизе в Париж, с цел да разтовари оживеното движение по успоредните улици и да свърже центъра с новите части на града. По цялото му протежение от около четири километра се редуват великолепни неоренесансови палати и сгради, строени от най-богатите будапещенски семейства в края на XIX век.

Булевард „Андраши“, който крие под земята си едно транспортно съоръжение, което е над 100 годишно!
Сред най-забележителните сгради по булеварда са Унгарската държавна опера, проектирана от Миклош Йбл и открита през 1884 г., Домът на терора, Будапещенският куклен театър, Академията за изящни изкуства и множество луксозни хотели и посолства. Под целия булевард минава първата линия на метрото на европейския континент, открита специално за хилядолетните тържества на Унгария. Интересна е и историята с имената на булеварда, тъй като по времето на комунизма той е преименуван три пъти, ставайки последователно „улица Сталин“, „Улица на унгарската младеж“ и „Улица на Народната република“, за да си върне оригиналното име Андраши едва след падането на комунизма през 1990 г. Разходката по булеварда, тръгвайки от централния площад Ержебет, е истинско удоволствие, защото на всяка крачка има нещо, което привлича погледа, а в края ви чакат Площадът на героите и Градският парк.

Хилядолетната линия на метрото „Фьолдалати“ (Földalatti)

Замисляли ли сте се някога, че докато крачите по плочките на булевард Андраши, под краката ви може би се крие едно от най-значимите технически постижения на XIX век? Жълтата метролиния M1, известна сред местните като „Кишфьолдалати“ или просто „малкото метро“, е първата електрифицирана подземна железница на европейския континент и втората в целия свят след лондонското метро. Построена е за само 21 месеца между 1894 и 1896 г., специално за хилядолетните тържества на Унгария, тъй като градът категорично отказвал да допусне трамваи по елегантния булевард Андраши. Строителите използвали метода „cut-and-cover“, при който просто разкопали улицата отгоре, построили тунела и я покрили обратно, така че линията минава само на около метър под повърхността. Тържественото й откриване на 2 май 1896 г. е извършено лично от австро-унгарския император Франц Йосиф, а дни по-късно той лично я изпробвал, пътувайки с целия маршрут в специален луксозен царски вагон, изработен само за него. Само в рамките на оставалите осем месеца от 1896 г. метрото превозило три милиона пътници.

Интересна подробност е, че за разлика от останалите метролинии, жълтата линия работела с движение вляво, точно като колите в Обединеното кралство, цели 70 години, чак до реконструкцията й през 1970-те. Станциите й са запазили оригиналния си вид с характерните керамични плочки, дървени елементи и стари указателни табели и разходката с нея е като пътуване назад във времето. Днес линията заедно с булевард Андраши е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО и в изоставената оригинална станция на Deák Ferenc tér е открит Музей на подземната железница, където могат да се видят оригинални вагони от 1896 г.

Къща на терора (Terror Háza Múzeum)

Докато вървите по булевард Андраши, на номер 60 ще забележите сграда, която рязко се откроява сред елегантните неоренесансови фасади наоколо. Масивна черна метална конструкция стърчи от покрива й и когато слънцето падне по правилния ъгъл, буквите й отхвърлят зловещата си сянка върху фасадата и изписват само една дума: TERROR. Сградата е построена през 1886 г. и е красив неоренесансов дворец, но историята й е далеч от красива. По времето на Втората световна война тя е превзета от унгарската нацистка партия „Стрела и кръст“, която я превръща в свой главен щаб.

В мазетата й стотици хора са измъчвани и убивани, а стените й са умишлено направени двойно по-дебели, за да заглушават виковете. След войната сградата не се освобождава, а просто сменя господарите си, тъй като съветската тайна полиция ÁVH я превръща в свой щаб и продължава да я използва за същите цели до 1956 г. След падането на комунизма следите от ужаса са заличени и сградата дълги години служи за съвсем обикновени цели. Музеят е открит на 24 февруари 2002 г. и днес е едно от най-въздействащите места в Будапеща, водейки посетителите през историята на двете диктатури, включително запазените затворнически килии в мазето. 

До него се стига с метролиния M1 до станция Vörösmarty utca, на буквално минута пеша от входа.

Унгарска национална опера (Magyar Állami Operaház)

Сред многото красиви сгради по булевард Андраши, Унгарската национална опера се откроява като истинска перла. Построена между 1875 и 1884 г. по проект на архитекта Миклош Йбл, от първия ден на съществуването си е смятана за едно от най-красивите оперни здания в Европа. Интересното е, че изграждането й е финансирано частично от самия австро-унгарски император Франц Йосиф, но при едно категорично условие, а именно, че сградата не трябва да бъде по-голяма от Виенската опера.

Будапещенци, горди от своята нова опера, намират начин да победят, тъй като макар и по-малка, тя е значително по-богато украсена и с по-добра акустика от виенската. Тържественото й открито на 27 септември 1884 г. е придружено от малък скандал, тъй като любопитната тълпа разбила входа и нахлула вътре, за да види великолепния дворец преди официалните гости. Фасадата е украсена със статуи на велики композитори като Моцарт, Бетовен, Верди и Вагнер, а пред главния вход стоят фигурите на двамата най-велики унгарски музиканти, Ференц Лист и Ференц Еркел.

Интериорът е истинско произведение на изкуството, с мрамор, злато и огромен бронзов полилей от три тона, а акустиката му е измерена и призната за третата най-добра в Европа след Ла Скала в Милано и Гранд Опера в Париж. Тук е диригирал Густав Малер, тук са пели Лучано Павароти и Монсерат Кабайе. През 1881 г. виенски театър изгорял напълно и убил стотици хора. Архитектът Йбл, чиято опера в Будапеща все още се строяла, незабавно преработил плановете и за пръв път в света въвел желязна завеса между сцената и залата, която при пожар да спре огъня да се разпространи към публиката.

До операта се стига с метролиния M1 до станция Ópera, която е кръстена именно на нея и се намира буквално на две минути пеш от входа.

Улица „Ваци“ (Váci utca)

Улица „Ваци“ е може би най-известната пешеходна улица в Будапеща и едно от най-оживените места в града. Простираща се в самото сърце на Пеща, тя свързва площад Вьорьошмарти на север с Централната пазарна зала на юг и е любимо място за разходка както на туристите, така и на местните. По цялото й протежение са наредени магазини на световни марки, сувенирни дюкяни, кафенета и ресторанти, а атмосферата е оживена по всяко време на деня и нощта.

Улицата е известна и с красивите си исторически сгради, много от които датират от XIX век и носят характерния неоренесансов облик на Будапеща от онази епоха. Важно е да знаете, че цените по Ваци са значително по-високи от тези в останалите части на града, затова ако търсите автентични будапещенски продукти на разумна цена, по-добре потърсете другаде. Улицата обаче определено си заслужава разходка заради атмосферата и архитектурата. До нея се стига много лесно, метролиния M1 спира на станция Vörösmarty tér точно в началото й, а метролиния M3 има станция Ferenciek tere в средата й.

„Луната на Будапеща“ (Moon Budapest)

В тясното пешеходно пасажче Пиариста кьоз (Piarista köz), на две крачки от улица Ваци и моста Елизабет, се крие една от най-фотогеничните атракции в Будапеща. Огромна надуваема сфера, точно копие на повърхността на Луната с всичките й кратери и релефи, плува в просвета между сградите на 3.5 метра височина.

Инсталацията е поставена от Lumiere Hall, арт пространство за мултимедийни изложби, като е замислена като допълнение към изложбата на Ван Гог, но бързо се превръща в самостоятелна атракция и един от най-търсените фотографски обекти в града. Въпреки огромния си размер сферата тежи само 25 килограма и поддържа формата си благодарение на постоянен въздушен поток вътре в нея. Денем инсталацията е впечатляваща, но истинската й магия се разкрива след залез слънце, когато вътрешното й осветление се включва и Луната засиява в тъмното небе между сградите с меко сребристо сияние. До нея се стига пеш от улица Ваци за по-малко от минута, като пасажът Пиариста кьоз е точно зад площад Március 15 tér, до моста Елизабет.

Мемориал на националното единство (Összetartozás Emlékhelye)

Точно пред Парламента, на улица Конституцията, се намира един от най-въздействащите и необичайни мемориали в Будапеща. Мемориалът на националното единство е открит на 20 август 2020 г. по случай стогодишнината от подписването на Трианонския мирен договор от 1920 г., с който Унгария губи две трети от територията и една трета от унгарското население.

Мемориалът представлява 100-метрова пешеходна рампа, която постепенно се спуска до пет метра под нивото на земята, а по двете гранитни стени са изсечени имената на всичките 12 485 селища от историческото Унгарско кралство според последното преброяване от 1913 г. преди Трианон. В края на рампата се намира огромен, разцепен гранитен блок от седем части, в средата на който гори вечен огън. Седемте части символизират съседните държави, разделили унгарските територии, а централният блок с огъня символизира „останала“ Унгария. До мемориала се стига пеша от метростанция Kossuth Lajos tér на линия M2, тъй като той се намира в непосредствена близост до Парламента.

Обувките край Дунав (Cipők a Duna-parton)
На брега на Дунава, на около 300 метра южно от Парламента, ще намерите един от най-покъртителните мемориали в Будапеща. Шестдесет двойки стари железни обувки са наредени по края на набережната, сякаш стопаните им току-що са ги свалили и са изчезнали, погълнати от реката. Мемориалът е открит на 16 април 2005 г. по идея на режисьора Кан Тогай и скулптора Дюла Пауер в памет на хилядите евреи, разстреляни тук от фашистката партия „Стрела и кръст“ в края на 1944 и началото на 1945 г.

Жертвите са принуждавани да свалят обувките си преди разстрела, тъй като обувките са ценна стока по военно време, след което са застреляни на ръба на брега и телата им са отнасяни от реката. Сред шестдесетте двойки ще видите мъжки, дамски и детски обувки, всяка от 40-те години на миналия век, а разнообразието им е умишлено, за да напомни, че жертвите са цели семейства. Много посетители оставят свещи или цветя в обувките като знак на почит. До мемориала се стига с трамвай 2 по живописната крайбрежна линия, като трябва да слезете на спирка Kossuth Lajos tér, както и с метролиния M2, и да поемете на юг покрай реката за около пет минути пеша.

Базилика „Свети Стефан“ (Szent István Bazilika)
Базиликата „Свети Стефан“ е най-голямата църква в Будапеща и една от най-важните религиозни сгради в цяла Унгария. Строителството й започва през 1851 г. и е свързано с редица перипетии, тъй като отнема цели 54 години и трима архитекти преди да бъде завършена. Първоначалният проект е дело на Йожеф Хилд, но след смъртта му строителството е поето от Миклош Йбл, архитектът на Националната опера. Именно под негово ръководство се случва може би най-голямата строителна катастрофа в историята на Будапеща, тъй като на 22 януари 1868 г. почти завършеният купол се срутва с оглушителен гърмеж поради строителни дефекти. За щастие Йбл предварително евакуирал строежа и никой не пострадал, но строителството трябвало да започне почти от нулата. Йбл умира през 1891 г., без да види завършена базиликата, а финалното довършване е дело на трети архитект, Йожеф Каузер. Сградата е осветена официално едва през 1905 г.

Любопитна история разказва, че на церемонията по поставяне на последния камък от Emperor Franz Joseph I непрестанно гледал нагоре с тревога, страхувайки се от ново срутване на купола. Куполът се издига на точно 96 метра, колкото и куполът на Парламента, което символизира равенството на духовната и светската власт в страната. В базиликата се пази и най-свещената реликва на Унгария, мумифицираната дясна ръка на крал Свети Стефан, известна като „Свята дясна ръка“ (Szent Jobb). Всяка година на 20 август, унгарския национален празник, ръката е изнасяна от базиликата и разнасяна в тържествена процесия из центъра на града. Куполът предлага и един от най-добрите гледни панорами в Будапеща и може да се достигне по стълби или с асансьор.

За да влезете в Базиликата ще ви е необходим билет, който може да закупите от тук:

До базиликата се стига с метролиния M1 до станция Bajcsy-Zsilinszky út или M3 до станция Arany János utca.

Вечерен круиз с корабче по Дунава
Ако има едно нещо, което категорично препоръчвам на всеки, посетил Будапеща, това е вечерен круиз по Дунава. Градът, който е красив и през деня, след залез слънце се превръща в нещо съвсем различно. Когато светлините на Парламента, Замъка Буда, Рибарските кули и мостовете започнат да се отразяват в реката, Будапеща придобива онзи особен блясък, заради който е спечелила прозвището „перла на Дунава“. Верижният мост, озарен в злато, изглежда като нещо от приказка, а Парламентът, отразен в тъмните води на реката, е гледка, която трудно можете да намерите другаде в Европа.

Круизите по Дунава са достъпни и удобни, отплават редовно от набережната в центъра на Пеща и отнемат около час до час и половина, като минават покрай всички основни забележителности. Препоръчвам ви да качите корабчето точно когато слънцето е залязло и градът тъкмо е включил осветлението си, защото именно тогава Будапеща е в своята истинска стихия. Не я пропускайте.