Г-жо Кьосева, сп. „Хемус“ отпразнува 30-годишен юбилей. А сега накъде? Ще има ли нещо по-различно в списването му, в темите оттук нататък? Какво предстои?

- Списание „Хемус“ е едно списание в развитие. От създаването си досега то доста пъти е променяло, както външния си облик, така и стуктурирането на съдържанието, но има и постоянни неща.

То е двуезично българо-унгарско списание с предимно културна насоченост, т.е. не е новинарско и предпочита да се задълбочава в различни теми, които поднася в тематични броеве или в рубрики, обхващайки и възрастово различни групи от хора – от децата до най-възрастните.

Не юбилеите са повод за промяна, а изчерпването на модела. Първоначално българската и унгарската част напълно се различаваха, защото имаха различен адресат. По-късно направихме двете части огледални, сега всеки текст може да се прочете и на двата езика. Това изискваше подготовката на сериозен преводачески екип, който да се справя с трудни художествени текстове.

Тръгнахме от тематични броеве, но след това разбрахме, че ще е по-гъвкаво да работим с няколко постоянни рубрики, които да запълваме с подходящи текстове, които да се допълват. 

Списанието има амбицията да бъде мост между двете култури – да превежда, както от България към Унгария, така и в обратна посока. В Унгария то се посреща добре, заради интереса към българските културни явления, в България е обратното – там се търси унгарската действителност и тази на българите в Унгария.

Мисля, че досега работихме повече в посоката България – Унгария, навярно е време да засилим интереса си и в обратната посока. Смятаме да го направим чрез паралели между български и унгарски писатели, които да се опознаят на страниците на списанието, а защо не и в действителност? 

Как могат българите от съседна Австрия да го четат?

- Стига да има интерес, навярно няма да е голям проблем да се доставят броевете на списанието и в Австрия. Там впрочем живеят много хора, които са в пряка връзка с българите в Унгария, още от времето на градинарските общности. Имаме обаче и онлайн вариант, който също бих препоръчала: http://www.bolgarok.hu/index.php?id=120&L=2.  

Тук могат да се намерят броевете от последните десет години. Имаме желанието тази колекция да се увеличи и да са достъпни всички броеве от 1992 г насам. 

Казвате, че изданието е за българската общност в Унгария, но не е затворено в нея. Какво имате предвид?

- Българите в Унгария имат дълга история. Повечето от тях живеят второ, трето и дори четвърто поколение в тази страна. Те са дълбоко свързани с нея.

Освен че опознават културата и миналото на прародината, списанието им дава възможност да я представят на своите приятели и роднини, които не са българи. Не бих премълчала, че не всички владеят български език до степен, че да се информират по сложни културни въпроси.В същото време това са хора, които милеят за България. Ние им даваме възможност да се почувстват по-близо до корените. 

От друга страна, българската култура днес се създава не само в границите на България, а навсякъде по света, където живеят българи – както в традиционните български общности в Банат, Бесарабия, Западните покрайнини, градинарските общности на територията на Австро-Унгария, така и на много други места из Европа и по света, където емиграцията е по-млада.

Мисля, че опознаването на различните български общности е много поучително и необходимо. Между тях вече се създават не само спонтанни контакти.

По линията на българските училища в чужбина има широка мрежа от хора, с които общуваме; така е и по линията на българските медии. Разбира се, следим и онези изяви на българи, които са емблематични за българската култура и ги отразяваме, но не на ниво новини, а по един по-задълбочен начин – търсейки паралели и перспективата на явленията. 

Как локдаунът и ковид-пандемията се отрази на българската общност?

-Най-трудното беше, че контактите между членовете на общността бяха прекъснати, нямаше възможност да се събираме и да поддържаме обичайните форми на обществен живот.

Затова бяха използвани всички възможности при най-малкото отслабване на мерките и отваряне, да се организират големите традиционни празници, театрални представления, клубове по народни танци, концерти. Животът на нашата общност е много разнообразен.

Дори и през този период се родиха нови форми. Например Литературният клуб, който започна работа онлайн по време на пандемията, неотдавна премина и на срещи на живо. За съжаление, по всичко изглежда, че ще се върне отново към zoom, но важното е, че показа жизненост, дори и при тези обстоятелства. 

Българите в Унгария разполагат със своя база – църква, училище, културен дом (често се казва, че това са основните стълбове на общността), това са места, в които могат да бъдат осъществени срещи и събития от различен характер, където сме си у дома. По места – в отделните райони на Будапеща и в някои селища в провинцията – също има възможност за организиране на сбирки, празненства, макар и с ограниченията, наложени от обстоятелствата. 

Будапеща е сред най-посещаваните градове, вкл. и от българите. Непознатата Будапеща бихте ли ни я представили какво друго да видим, къде да отседнем, какво да похапнем, кои спа и термални извори да посетим, по кои екопътеки да минем? 

- Това е много труден въпрос, не само защото възможностите са необятни, но и защото хората има свои предпочитания. За сметка на това информацията за Будапеща е обилна и на различни езици, така че всеки лесно може да се информира.

Важно е също и откъде идва човек – и като място, и като среда. 

Никога не ям гулаш в ресторант, никога не ходя на баните „Сечени“, откак ги заляха туристи (те впрочем са един чудесен сецесион от началото на ХХ век), не се возя на корабче по Дунав, за да гледам Будапеща от реката, не се качвам на хълма Гелерт, не отивам на Рибарските кули – но вероятно, когато човек идва за първи път, трябва да направи всички тези неща. 

Опитвам се да си припомня какво ми е направило най-много впечатление в града, когато съм го видяла за първи път. Наличието на всички възможни европейски архитектурни стилове, които дотогава бях виждала само на снимка. Изключително красивия сецесион. Кафенетата като катедрали и мириса на кафе по улиците. 

Мисля, че днес Унгария вече не предлага само Будапеща като дестинация. Спа центрове има из цялата страна, кой от кой по-хубави.

Въпреки оскъдната природа – ни планини, ни море, велика пуста – дори из малкото хълмисти райони има интересни природни кътчета, много замъци се възстановяват и ако не направят от тях свръхскъпи хотели, те също могат да бъдат посетени и разгледани. Нека всеки потърси това, което го интересува. 

Едно интервю на Светлана Желева