Статията е написана по повод 255 години от рождението на Андреас Хофер (1767- 1810). Дори бях попаднал на текст на немски, в който Левски е наречен ,,Андреас Хофер на българите".
Както и на този пасаж в Гугъл книги от Deutsches Jahrbuch für Volkskunde - Томове 11–12 - Страница 263: ,,Тук спадат германското предание за Андреас Хофер, унгарските предания за Ференц Ракоци и Шандор Петьофи, българските за Христо Ботев, руските за Шевченко и Чернишевски и т.н. В тази историческа рамка..."
Hierher gehören die deutsche Andreas - Hofer - Sage , die ungarischen Sagen um Ferenc Rakуczi und Sandor Petőfi , die bulgarischen um Christo Botev, die russischen um Ševčenko und Černyševskij usw. In diesem historischen Rahmen erhält ...
Андреас Хофер - волният тиролски орел
Всяка нация или страна има своите национални герои, обединителни символи, допринесли за нейната свобода и развитие и обект на почит и преклонение. В случая с Австрия и Тирол това е Андреас Хофер. Той е предводител на Тиролското въстание срещу френската и баварската окупация на страната си и символ на привързаността на тиролците към династията на Хабсбургите. Също като Левски и Уилям Уолъс е предаден от сънародници и екзекутиран, но името му оставя трайна следа в паметта на народа и е намерило широко отражение в културата.
(Портрет от Франц Дефрегер, музей на Тиролските императорски йегери в Инсбрук)
Андреас Хофер се ражда на 22 ноември 1767 г. в гостилницата Sandhof в Санкт Леонхард в Пасайерската долина в Южен Тирол, днес в Италия, а тогава част от Хабсбургската монархия. Рано губи двамата си родители и започва да се справя с трудностите на живота. Наследява семейния бизнес и е известен като Зандвирта(Sandwirt), по другото име на гостилницата. През 1791 г. е избран в Тиролския ландтаг. През 1796-97 начело на отряд Тиролски стрелци се сражава срещу французите в Тирол и придобива немалък боен опит. Също така е търговец на коне и любящ съпруг и баща. Жени се за Анна Ладурнер и им се раждат шест дъщери и един син.
Спокойният му живот обаче е нарушен от политическите събития. През 1805 г. Наполеон Бонапарт побеждава Австрия при Аустерлиц, една година преди това свещеният римски император Франц II се провъзгласява за австрийски император, а една година по-късно под натиска на френския император Свещената Римска империя престава да съществува.
Австрия е едната от двете водещи германски държави и се бори с другата, Прусия, за върховенство в Германия. Нейната провинция Тирол се радва на редица привилегии, права и свободи, на които се посяга с мирния договор от Пресбург, съгласно който тя е отстъпена на Бавария. Наложени са църковни реформи в духа на Просвещението, освен това се обявява масов рекрут на тиролски младежи в баварската армия.
Една от причините за недоволство е ваксина против едра шарка. Освен това е прекратена и транзитната търговия. Интересно е, че баварците и тиролците генетично са близки, в зората на Средновековието древните бавари се заселват в Тирол. Всички горепосочени причини водят до недоволство сред тиролското население и така се стига до Тиролското въстание от 1809 г.
Андреас Хофер не може да остане настрана, когато се касае за родината му. През предната 1808 г. той пътува до Виена, за да разработи план за бунта и го представя на ерцхерцог Йохан. Съратници на Хофер са Йозеф Шпекбахер, монахът капуцинер Йоахим Хаспингер или Хашпингер,както и Петер Майр, също гостилничар.
Въстанието започва на 9 април 1809 г., като въстава цял Тирол и Хофер поема командването на Тиролските стрелци. На 11 април баварците търпят поражение при Щерцинг, а на 12 април и в първата битка при Бергизел. В крайна сметка окупаторите са изтласкани. Хофер влиза в Инсбрук, посрещнат от ликуващото население. Австрийците губят на главния театър на военните действия и французите и баварците заемат Тирол. На 25 и 29 май се състои втората битка при Бергизел и нещата се развиват с успех за тиролците,
Инсбрук пада отново. След поражението при Ваграм през юли Австрия сключва примирие с Франция, съгласно което трябва да опразни Тирол, но Хофер отново вдига народа на борба. На 13 август се състои третата битка при Бергизел срещу силите на маршал Льофевър, като тиролците отново побеждават, както и на 25 септември при Лофер, след което за трети път е освободен Инсбрук и населението избира гостилничаря за свой покровител.
Император Франц го назначава за временно управляващ областта. Тук е мястото да се отбележи, че по това време Наполеон контролира по-голямата част от Западна и Средна Европа, а през 1808 г. е избухнало въстание в Испания и испанците дават пример на германците. И в двата случая парадоксално, но населението избира назадничавата свобода пред прогресивното завоевание.
Но както често се случва, включително и в българската история, победите на бойното поле биват сведени до нула на масата за преговори. Съгласно мирния договор от Шьонбрун от 14 октомри 1809 г. Тирол отново е загубен за Австрия, северната му част е предадена на Бавария, а Южната - на Италианското кралство. Андреас Хофер не скланя глава и отново опитва въстание, сега на свой риск. Но този път военното щастие е на страната на неприятеля. Ханджията бяга в Южен Тирол и се крие на различни места. Има възможност да избяга в Австрия, но отказва. В крайна сметка се установява в колиба в Pfandleralm.
На 28 януари 1810 г. става жертва на предателство. Един сънародник на име Франц Рафъл, според някои източници е негов кръщелник, издава местонахождението му за 1500 гулдена, направо 30 сребърника. Залавянето му прилича на това на Левски по това, че става в зимно време, има патаклама и предателство. Отклонява възможността да постъпи на френска служба категорично. Отведен е в Мантуа, където е осъден от военен съд на смърт и на 20 февруари 1810 г. е разстрелян, като отказва да му бъдат завързани очите и сам командва разстрела си.
Спори се за последните му думи. Според едни е казал, ,,Францъл, Францъл, на теб дължа това!“, като се има предвид или императора или Рафъл, а според други - ,,Французи! Ах, колко лошо стреляте!“. Макар и вестта за екзекуцията му да е посрещната с тревога, в Австрия по това време готвят сватбата на Наполеон с Мария Луиза, страната си остава мълчалив неин съучастник. Все пак трябва да се отчете това, че е с ограничен суверенитет.
(Екзекуцията на Андреас Хофер в Мантуа)
През 1814 г. Тирол се връща в състава на Австрия, а през 1823 г. тленните останки на героя са пренесени в Хофкирхе в Инсбрук. Императорът въвежда семейството му в дворянско достойнство, закъснял жест на признателност. Последният му потомък по пряка мъжка линия умира през 1921 г. Юлиус Мозен пише текста на Андреас Хоферовата песен,а Леополд Кнебелсбергер става неин композитор, като от 1948 г. тя е официален химн на провинция Тирол.
Хофер като всеки национален герой е използван като знаме от хора с различни политически възгледи. Така е при Хабсбургите, после при австрофашистите на Долфус, а и при нацистите, макар и след Аншлуса, тъй като Хитлер, който е горноавстриец, се е чувствал баварец, а Зандвирта се е бунтувал срещу Бавария. По време на Втората световна война името му носи 39-та планинска СС дивизия, както и Андреас Хоферовата лига, антифашистка група, като предополагаем негов потомък е екзекутиран като антинацист.
Червените пък го обявяват за пролетарий, любопитно е, че маршът ,,Към зората“, социалдемократически и комунистически, не е нищо друго освен Андреас Хоферовата песен с друг текст. Съветският творец Александър Безименски прави волен превод на марша за комсомолците и така се ражда ,,Млада гвардия“. Песен за герой монархист вдъхновява комунистическа песен.
(Последният път на Андреас Хофер, картина на Карл Каргер, Военноисторически музей Виена)
Андреас Хофер е възпят в редица романи, пиеси, драми, песни, изобразителното изкуство, както и в киното. Сред кинолентите са филмът ,,Андреас Хофер“ от 1909 г., ,,Тирол в оръжия“ от 1912 г., ,,Андреас Хофер“ от 1929 г., ,,Бунтовникът“ от 1932 г. на Луис Тренкер и ,,Андреас Хофер – свободата на орела" от 2002 г. с Тобиас Морети (много популярен австрийски актьор от тиролски произход). Хофер е честван в Тирол, но и в Южен Тирол, който след Първата световна война става част от Италия и там е крупна обединителна фигура, както и в Мантуа, където приема мъченическа смърт.
Андреас Хофер е ярък пример за саможертва пред олтара на Отечеството.
Източници:
http://impereur.blogspot.com/2012/04/andreas-hofer-1767-1810.html?m=1
https://de.wikipedia.org/wiki/Andreas_Hofer
https://de.wikisource.org/wiki/BLK%C3%96:Hofer,_Andreas
http://www.vilavi.ru/pes/140506/140506.shtml
Ето и превод на шлагер за Хофер в рима по едно от видеата в мрежата. Изпълнителят се казва Клаус Гуршлер и изпълнява ролята на героя в друго видео на песента(https://www.youtube.com/watch?v=YW9iroR0sI0), както и във филма ,,Планинска кръв".
Psayrer - Andreas Hofer der Schrei des Adlers 2010
,,Андреас Хофер - писъкът на орела 2010"
Имало едно време отдавна, отдавна
В свещената земя Тирол
Знаците пътя в бурята сеят
Знамена във вятъра се веят
В сърцата свещен копнеж пламти
От болка очите заслепил
Отнеха скъпата ти свобода
Но още повече вярата, честта
Един човек с твърди крачки по пътя си върви
До ден днешен името му със златни букви на свободата написано стои
Андреас Хофер
Народът на теб се упова
А ти на Господ делото си основа
Като замахна и дума изрече
На всяко селище застъпник да бъдеш ти се врече
(Инструментално)
И днес аз тук стоя
Горд с на Тирол блясъка
Макар и не със сабя и пушка въоръжен
От същата дървесина сътворени
За твоите дела тук аз се вричам
За Моята Родина Тирол да се боря се обричам
Андреас Хофер
Народът в теб се упова
А ти на Господ делото си основа
Нито за миг кайзера ти не изостави
Който, уви, твоето сърце благородно предаде и забрави
Андреас Хофер
Дивият писък на орела
Твоя дух зове като повеля
В моите уше все тъй кънти
Твойто Мандер-Мандер..
"Mander s"ischt Zeit!" ("Mаnner,es ist an der Zeit!":,,Мъже, време е!“) – един известен боен вик на Андреас Хофер по време на Народното въстание през 1809 г.
Es war einmal vor langer langer Zeit
im heiligen Land Tirol
Die Zeichen stehn auf Sturm
Fahnen wehn im Wind
im Herzen Sehnsucht brennt
vor Schmerz die Augen blind
die Freiheit nahm man dir
deinen Glauben, deine Ehr noch mehr
Ein Mann mit festem Schritt geht seien Weg
bis heut sein Name fьr die Freiheit steht
Andreas Hofer
dein Volk hat dir vertraut
auf Gott hast du gebaut
dein Handschlag und dein Wort
Garant an jedem Ort
(Instrumental)
Und heute steh ich hier
voll stolz in Tiroler Pracht
ohne Sдbel und ohne G"wehr
aus demselben Holz gemacht
Für deine Werke steh ich ein
für das Land Tirol, die Heimat mein
Ein Mann mit festem Schritt geht seien Weg
bis heut sein Name fьr die Freiheit steht
Andreas Hofer
dein Volk hat dir vertraut
auf Gott hast du gebaut
auf den Kaiser kein Verlass
der dein sanftes Herz vergass
Andreas Hofer
des Adlers wilder Schrei
ruf deinen Geist herbei
in meinen Ohren klingt noch heut
dein Mander - Mander ..
