Георг Тракл /1887-1914/, Кристине Лавант / 1915- 1977/, Елзе Ласкер-Шулер /1869-1945/, както и от големия френски поет Артюр Рембо.

Маркус пише първите си стихове докато е студент по медицина, но не ги показва много дълго на никого. Той ги пише само за себе си и този принцип спазва ревностно и до днес. Малцина са днес тези на които Маркус е склонен да покаже своите лирически опити, макар че среща винаги положителни реакции. Въпреки това по-голямата част от тези стихове продължава да лежи в едно чекмедже, и досега непрочетени, прилежно скрити от чужди очи. И с основание, тъй като поетът смята, че те са само "началото на неговото творчество".

По-късно се заражда една своеобразна трансформация поради професионалната му заетост като психиатър. За лекаря това е много отговорна професия, която за съжаление поглъща в началото на неговата кариера голяма част от свободното му време и така да се каже “краде” от времето иначе посветено на литературни занимания.

Що се отнася до писането на книги, то няма такова нещо като "спусък". Вдъхновението при Маркус Хирш не идва непременно от други прочетени книги, за които той би казал: "Така бих искал да пиша!" или "Това и аз го мога!". Той просто сяда и пише.

Маркус забелязва, че в болницата е достатъчно ангажиран и влага цялата си енергия в работата и тогава текстът просто остава да „отлежи“ в него, докато той отдаден изцяло на професията си, има дълги и изтощителни смени. За да пише, осъзнава в един момент той, му е необходимо повече свободно време. Когато е ангажиран максимално с лекарската си практика, творческото писане се оказва практически невъзможно, така както си го представя той. Затова Маркус все по-често започва да си задава въпроса с какво би бил готов да се раздели, какво би могъл да пожертва в името на писането, в името на писателствуването.

Лекарят обаче е напълно наясно, че има както много уважавана, така и солидно платена професия, която де факто му дава уникалния шанс да реализира своите литературни амбиции без да е директно финансово зависим от техния публичен успех. В резултат на това Маркус взима решението да ограничи болничната си практика и кариера като клиничен спешен психиатър, а по късно дори да я прекрати окончателно, в полза на дейността си в негов частен психиатричен кабинет със здравна каса, като една от причините за това му решение е именно писането. Макар и с по-ограничена времева натовареност, той продължава да оказва лекарска помощ на своите пациенти, особено на тези които не биха могли да си позволят консултация при частен психиатър.

В дните, които посвещава на писане, той работи задълбочено около два часа и спира дотам, откъдето би могъл да продължи следващия път. Лекарят не би могъл да си представи, че няма какво ново да напише. Нещо повече: той признава, че не спира да пише, докато не дойде момента в който той знае как утре ще продължи историята.

Как той създава своите творби?

Маркус пише направо върху листа, като много рядко си прави предварително бележки, най-вече вдъхновен от реалния живот. Винаги нещо силно го е впечатлило. Например разказът "Вдовицата" е бил създаден, след като той зърнал една вдовица на местните гробища.

Тази постоянна, може би професионално детерминирана, неосъзнато натрапчива наблюдателност му помага да разкаже първо на себе си историята на своите герои, техните преживявания и техния свят, и това е, което всъщност по-късно неговите читатели ще прочетат. В процеса на работа, никой не може да прочете историята е друг негов принцип. 

Писателски кръжок, в който един творец чете на друг своите творби, Маркус не би могъл да си представи. Не рискува ли по този начин, въпреки положителните отзиви на приятелите, в крайна сметка да се окаже, че романът не успява да достигне до сърцата на читателите? Не спестява ли и той понякога критика към колегите си с цел да не ги обиди?

Читателите, както и героите на Markus J. Hirsch са там, където той живее и работи - в Долна Австрия. Сред неговите читатели са например двама 80-годишни съпрузи, които след като прочитат неговия роман “ Der Ex-Mensch“ (“Бившият съпруг”) попадат в един свят, досега абсолютно недостъпен за тях, конфронтират се с една нова за тях тематика, очевидно премълчавана от тяхното поколение, която ги заинтригува дотолкова, че споделят този факт с автора, който от своя страна е озадачен, че книгата му предизвиква резонанс точно в тази възрастова група.

Така той продължава да пише и обединява в една своеобразна трилогия с първата си книга и следващите две, които представляват така наречения "гостилничарски цикъл”. Става дума за романите му “Ex-Mensch”, "Вдовицата" и "Бедното момиче".

Като син на гостилничар от малко провинциално градче, Маркус е израстнал в една колоритна, многопластова и самобитна среда. В нея той развива и нюх към гротескното. Markus J. Hirsch търси начини да разбере и опише вътрешния свят на хората около себе си и го прави посредством своите герои, които сами разказват за съдбата си. Именно професията му като психиатър му помага да се концентрира върху решенията на техните проблеми, а не само върху тяхното диагностициране.

В реалния живот лекарят забелязва, че често пациентите му имат очакването, че той ще практикува терапия а̀ ла Зигмунд Фройд. В действителност обаче неговата роля като психиатър и главна задача е да помага на болните с подходящи медикаменти, намирайки за всеки правилната комбинация от лекарства без значение дали става въпрос за лечението на кризисно състояние или постоянна терапия.

Markus J. Hirsch добавя към своята професия на психиатър и допълнителната квалификация на психотерапевт, за да осигури оптимално лечение за своите пациенти. Неговата работа като психиатър дава неопровержимо отражение в книгите му. Може би най-точно, най-остро, най-тягостно това се усеща в книгата му "Кататония" (невропсихиатричен синдром, характеризиращ се с промени в моториката, обездвижване, поведенчески нарушения и социална изолация- б.пр.) Тук разбираме в естество какво означава всъщност спешна психиатрия, но в случая видяна през очите и пресъздадена чрез монолога на една тежко болна пациентка. 

Друга екзистенциална тема която го вълнува е търсенето на липсващия баща в книгата му "Гетсиманската градина".
В един друг свой роман " Паралели" , Маркус рефлектира чрез героите си и техните съдби теми като безсилието ни като хора пред неизбежното идване на смъртта при хора, които обичаме много, след случаи на тежки заболявания в собственото му семейство.

В личния си живот писателят създава свой собствен защитен от любопитни погледи свят, където може винаги да избяга от грижите на ежедневието и да релаксира: къщата с огромна “омагьосана” градина, старата липа, езерцето с рибки, котетата на двора и стадото от шумно крякащи “разговорливи” патици.

Последният роман на Markus J. Hirsch, който още не е публикуван, показва автора в една съвсем друга светлина: търсенията му този път са в света на фантастиката. До нашият материален свят, съществува и друг вълшебен, приказен свят на митологията. Неговите верни фенове с нетърпение и любопитство очакват новата му книга да види бял свят.