Коледа, този семеен празник, сгушил домовете ни, пълни с вяра и надежда, в прегръдката на зимата...Но питали ли сме се какво точно означава името "Коледа", толкова пъти повтаряно механично - от детските години до дълбока старост и възприемано като Раждането на Христос.
Също като руското "Рождество", италианското "Natale" ( Рождество), английското Cristmas (Христова Меса) или немското "Weihnachten"(Свети нощи)...
Коледата в България се явява продължение на древноримските традиции. Римският жрец тържествено възвестявал началото на новия месец, наречен "Kalendae", от който идват названията "календи" и "календар".
Календи е празникът на новото начало и всеобщата радост. При император Юстиниан постепенно християнските традиции изместват езическия култ към зимното слънцестоене. В периода на слънцестоенето, слънцето "прекрачва" от зима към лято. Затова коледният празникът е наречен още Крачун - име запазено и до днес в Румъния и Унгария.
В Западна България, Коледа е известна и под названиетл Божец - или Млада Бога - древен персонаж - символ на младостта и новото начало. Според легендите група овчари пасели овцете си в планината.Те тъкмо били приседнали край огъня да си починат, когато ярка звезда озарила нощното небе и станало светло като ден.
И един ангел се явил пред смаяните пастири и им казал:"Радвайте се, защото тази нощ ще се роди Млада Бога. Той ще е като слънцето - ще грее над цялата земя и ще топли всички хора!" На този светъл образ в традициите ни се противопоставя Бъдникът, символизиращ старата година. Всъщност, Бъдникът е специално избран пън, който се запалва и гори през цялата нощ.
Някои учени откриват в Бъдника древно индоевропейски корени, сродни на индийския Демон( Змей). Злото - поразено в огъня на Бъдни вечер, разгарящ пламъците на Християнската вяра...