Резенето е било известно още на египетските лекари, познавали са го древните китайци, индуси, римляни и арабите. Плиний Стари пише, че то служи не само като подправка, но и за усилване на зрението. През Средновековието е било отглеждано в цяла Западна Европа.
Използват се плодовете и зелената част на растението, които имат приятен аромат и сладникав вкус.Мирисът му е подобен на анасовия, а вкусът му се доближава на този до копъра.
В Австрия е много популярен един вид резене, наречено италиански феникъл, на немски- Fenichel (Foeniculum vulgare). Именно в Средна Европа е популярен не толкова като подправка, колкото като зеленчук.
Плодовете на резенето съдържат 6 на сто етерично масло,5 на сто захари,18 на сто мазнини, 20 на сто белтъчини, кумарини и др.
В етеричното масло на резенето, което е прозрачна жълтозеленикава течност,се съдържат до 60 на сто анетол. Анетолът дава приятен мирис и вкус на растението. Етеричното масло на резенето е 10 пъти по-силно като антисептично средство в сравнение с фенола.
Освен това плодовете, зелените части на растението и етеричното масло предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата, засилват млечната и жлъчната секреция.Те действат и газогонно. Внимателно с употребата им, ако са в много големи количества и продължително време може да се стигне до замайване, а също и до гърчове, които се дължат на анетола.
От резенето се приготвят салати,сосове, майонези, плънка за риби и месо, както и при варене на риба и раци.Обикновено се употребяват 2-3 зелени клончета или 3-4 плодчета на блюдо за четирима души. В ястия с или без месо клончетата и плодовете се прибавят в края на приготвянето им.
Плодовете и зелените части на растението влизат в състава на чайове.
В кулинарията плодовете се варят във водата, в която се задушават картофи, и така им придават приятен аромат. С него може да се овкуси и таратор заедно с копър или като негов заместител. Резенето се комбинира добре с копър, чесън, лук и магданоз. Етеричното масло пък се влага при приготвяне на ликьори и бонбони.
Във фитотерапията плодовете на резенето се използват против кашлица, за подобряване на храносмилането, против газове в стомаха и червата, за кърмещи майки, като болкоуспокояващо средство. Със запарка от растението се правят промивки на възпалени очи.
Резенето е и слабо диуретично средство. Приема се във вид на излвек:1 чаена лъжичка. ситно стрити плодчета се заливат с 1 чаена чаща кипяща вода, кисне 1-2 часа. Прецежда се. Разделя се на 3 равни части и се пие сутрин, обед и вечер преди хранене.
Ето и една рецепта от съкровищницата на австрийската народна медицина, споделена от свещеникът-билкар Бенедикт на неговия блог https://blog.kraeuterpfarrer.at/.
Вземете 4 супени лъжици семена от резене и ги счукайте леко в хаванче. Залейте ги с 3/4 литър кипяща вода. Оставете ги да кисна 30 минути в покрит съд. Прецедете и охладете.
Добавете към сместа 250 мл. висок процент алкохол/ ракия и разкладете добре. Сложете в тъмни шишета. При мазна кожа на лицето го използвайте като сутрин и вечер почиствайте с напоен тампон.
Мажете проблемната кожа и след вземане на душ. Лосионът има усилващ кръвообръщението ефект.
