All for Joomla All for Webmasters
Това е проблемът на нашата цивизилация, че непрекъснато вдигаме дозата!
Десислав Паяков за доматения сос върху картината на Ван Гог,
 
за тортата върху "Мона Лиза", за петрола върху картина на Климт и за наложената от екоактивистите дискусия кое е по-важно: изкуството или живота. 
 
В моите очи активистите за опазване на климата действат много рационално, а не импулсивно. В действията си те търсят мишена, където могат да се приближат, всичко става неочаквано, и на място, където не може да се очаква агресивна ответна реакция. 
 
Постъпките на тези екоактивисти са много по-малко рискови, сравнено с тези, които блокират улици напр. Знаете такива случаи, когато шофьори на пътя стават агресивни срещу тези, които протестират, лежат по земята и пр. 
 
(Сн: Twitter)
Да си стоиш на топличко, залепен за стъклото на картината в музея, където най-строгата санкция е охраната да те изгледа много строго и да те изведе, това не е изобщо импулсивност.
 
Това е една степен над т.нар. кликтивизъм, т.е когато в интернет те питат за мнение – напр. дали си против убиването на тюлените, и ти с един лайк изразяваш своята позиция. По този начин човек, заобиколен от всичките си домашни удобства, има усещането, че е направил нещо значимо. 
 
Освен това подобни постъпки се очаква да има отзвук в медиите. Прави впечатление, че екоактивистите засега избират картини, пазени под стъкло.
 
Това се превръща в нещо нелицеприятно, тъй като аз отивам в даден музей, за да видя определена картина, а не да я гледам под предпазно стъкло и в зависимост от осветлението да се кривя, как мога да я разгледам според отблясъците на осветлението и и то поне от 2 крачки разстояние. 
 
Така се получава, че на много картини няма да можем да виждаме нито нюансите на боите, нито детайлите, защото ще бъдат под стъкла. 
 
 
 
При случая със заливането на картина с петрол в музея „Леополд“ във Виена (на сн.), директорът на културната институция заяви, че този екоакт съвсем не е бил безопасен. Може картината на Климт „Живот и смърт“ да е защитена с предпазно стъкло, но съседната картина не е била и това е създало риск за нея. 
 
Когато някой се залепя за предпазното стъкло, също не е толкова безобидно, колкото изглежда. Необходимо е да се извика лекар, за да се освободи кожата по безболезнен начин. Разбира се, нужно е да се купи и едно ново предпазно стъкло. 
 
Практики от миналото
През 70-80-те години на миналия век един човек извърши атентат с мляко срещу картина. Мнозина сигурно си мислят, че прясното мляко е невинна течност, но то съдържа киселини и може да започне да разяжда боите. Нещо подобно се случи тогава и реставраторите имаха доста работа. 
 
Спомням си и друг случай, когато Мери Ричардсън замахна с касапски нож срещу "Венера от Рокеби" на Веласкес, оставяйки пет прореза в платното, в знак на протест срещу ареста на суфражетката Емелин Панкхърст.
 
Официалният мотив беше, че след като красиво създание като Емелин я повреждат, вкарвайки я в затвора, а тя се бори за правото на жените да гласуват, то тогава може да се повреди и една картина. Но по-късно излезна един друг факт на повърхността, а именно, че на Емелин Панкхърст не й харесвало как мъжете гледали гърба на жената, нарисувана на картината. 
 
За и против действията на екоактивисти?
Някои от хората се обединяват от мнението: „Да, каква варварщина, няма да ги обсъждаме!“. 
 
Други заемат позицията, че всъщност тези млади хора са прави, макар, че те не са съгласни с методите им,  но трябва да ги слушаме. 
 
Трети обясняват, че излиза, че на това общество им е по-важно стъклото пред картините, отколкото природата. 
 
Като цяло обаче, големият отзвук е негативен спрямо този начин на протест на екоактивисти. 
 
Защо точно сега?
Според един виц, заливането на картината на Веласкес с нефт било заради това, че художникът е ползвал маслени бои.
 
Действията на екоактивистите съвпада с края на противоковидните мерки и сега музеите отново са пълни с посетители, което е и тяхната цел: да имат публика. Плюс това бавно, но сигурно се изчерпват възможностите как отделни хора могат да привлекат вниманието на медиите.
 
Блокирането на пътища е стара практика, вдигането на демонстранти от улиците – също. От известно време хитът е залепване на протестиращи върху земята, а сега ги виждаме да се залепват и върху стъклото на картини. 
 
Свидетели сме на това, че демонстрантите се опитват да разширят спектъра на мишените си. 
 
Какви са посланията им?
Какво е по-важно, искат да се запитаме те: изкуството или храна за хората / грижата за природата?
Прави впечатление още нещо: преди 3 г., когато се запали Парижката Св. Богородица, хора пишеха постове, че това е нещо ужасно, но имаше и такива гласове: „Какво толкова е станало, това са само едни стари камъни???“.
 
Според тях, ужасът, който чувства човек при тази гледка, толкова го е изпълнил, че той едва ли не е станал безчувствен за другите неща и трагедии, което е много странна логика. 
 
Да си припомним тази традиция на радикализъм, на протест, която през миналия век се развиваше на моретата. Напр. корабите на Greenpeace, които пътуваха в зони, определени за атомни тестове, опитваха се да попречват и на риболовни кораби в Япония, Исландия, Норвегия.
 
Стигна се дотам, че имаше и взривен кораб на Greenpeace. Сега акциите са малко по-смекчени, но остава една детска логика: „Щом не пазиш природата, нямаш място и при картините“. 
 
Каква е връзката между двете?
Да коментираме един от последните протести - да се залее с нефт една от картините на Климт. Компанията срещу която е насочена акцията, търгува и със земно масло, и бе спонсор на изложбата, като идеята бе децата да я посещават безплатно.
 
Тези действия на екоактивистите много напомнят, пак повтарям на тази детска логика: „Ти беше непослушен, затова ще ти счупя играчката или няма да гледаш телевизия!“. Затова е разбираемо, че техни мишени бяха пейзажи, цветя на Ван Гог, а също и на Моне.
 
Ако човек развие лека симпатия към тези хора ще усети тяхното мислене, че ако продължава светът така, един ден вече няма да има слънчогледи, няма да има и пейзажи. 
 
Те си мислят още, че ние, 55-годишните нищо не сме направили в тази посока в живота, но ще им припомня, че ние протестирахме срещу построяването на ВЕИ електроцентрала в Hainburg an der Donau в Австрия,и тя не бе построена.
 
Младежите спяха на палатков лагер върху терена, имаше сблъсъци с полицията, която на няколко пъти рани протестиращи. Една екоактивистка, която участва в протеста на Hainburg an der Donau и бе ранена там, бе разпозната от полицая, който обаче си позволи да я удари повторно на друг протест. Снимки от тези събития се появиха в сп. Профил (Profil), а също и във в. Курир (Kurier). 
 
Нашата генерация блокираше и пътища, където бяха планирани транспортиране на атомни ракети, преместване на атомни боклуци от едно място на друго и др.
 
Протестирахме срещу поставянето на атомни ракети, организирахме и акции срещу ксенофобията на Хелденплатц във Виена, т.нар „Море на светлините"(Lichtermeer), която бе инициирана от импресариото Андре Хелер (André Heller), преди да премина в другото поле на изкуство - на фалшификатите.
 
Нашата генерация не е чак толкова старомодна, колкото някои искат да ни изкарат, че сме. 
 
Истината е, че не можем да спрем тези, които разсъждават по този начин. Ако някой иска да скрие спринцовка с някаква течност в бельото си, и иска да залее една картина, със сигурност ще сполучи. Единственото, което ни остава са реакциите.
 
Може да се очаква, че на някои радикални елементи от екоактивистите може да им се стори, че досега направеното не е достатъчно, и че трябва наистина да се посегне на картини.
 
Платното „Нощна стража“ на Рембранд бе нападнато от човек с нож, и върху нея имаше повредени участъци, които бяха дело макар и на човек с психически отклонения.
 
Това е проблемът на нашата цивизилация, че непрекъснато вдигаме дозата!
 
 
Прочетено 104 пъти Последна промяна от Четвъртък, 24 Ноември 2022 11:51
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…