sanusetsalvus.com

Сряда, Ное 25 2020

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Pandemie Müdigkeit, българи в Австрия Photo/ Dessislaw Pajakoff

Психологична помощ срещу Pandemie Müdigkeit

Съветите са на Диана Карабинова, семеен терапевт във Виена.

Вторият локдаун в Австрия започна преди седмица. Първите две седмици локдаун “софт” не допринесоха за спадане броя на заразените с Ковид-19 и правителството на Австрия обяви отново пълен локдаун, аналогичен на този през март-април 2020 година.

Но сега определено по улиците има много повече хора в сравнение с времето на първия локдаун, има и разлика в приемането на препоръките на правителството за работа в home-office.

В началото на пандемията много професионалисти от сферата на занимаващите се с психичното здраве предричаха бум на депресии и пациенти в психиатрии и в психотерапевтични кабинети. Оказа се, че като цяло ние доста по-добре приемаме пандемията душевно, отколкото се предричаше.

Може да се каже, че тя действа и като катализатор на процесите: в семейства, където е имало кризи, е възможно те да са се задълбочили, и обратното - във фамилия, в която има стабилни отношения, да се засили още повече сплотеността.

Защо е важно да се погрижим за душевното си състояние си по време на локдауна и ковид пандемията?

Пандемията, първият и вторият локдаун са кризисни ситуации.

Много е важно по време на криза да бъдем стабилни психически, за да можем да продължим живота си конструктивно след завръщане в „нормалното“ всекидневие отпреди пандемията – макар че, може би, за всички вече е ясно, че пълно връщане на старото няма да има.

Също така колебанията в нашето психическо здраве се отразяват на цялата система: партньори, деца, родители и роднини.

Как психиката влияе на имунната система?

Всичко, което ни зарежда и създава положителни усещания е еликсир за психиката ни.

Изключително важно е да сме всеки ден на чист въздух, навън, поне за 30 мин. да направим една разходка из квартала, едно кръгче с колелото или ролера.

Да не се отказваме от хобитата си или дори да намерим някаква нова дейност, която да ни носи удоволетворение – напр. да украсим коледни клонки за дома, или друга украса, да подредим книгите в библиотеката, да изчистим мазето, да направим албум със снимки на децата, да изплетем пуловер, да сложим бидона с киселото зеле и туршията.

Да се върнем към изконни домакински занимания - месене и печене на хляб напр., да си припомним, че обичахме да играем шах, табла, карти... с партньора или децата. Всички тези дейности трябва да ни носят радост, не е да е чистене, подреждане по принуда или рутинна домашна работа.

Психиатърът Оливер Тюшер от Института за изследване на резилиентност (процес на способността ни за възстановяване след травма или криза) „Лайбниц“ в град Майнц, Германия, е открил един фактор, който особено засилва стабилността на психиката ни.

Той го нарича „positive appraisal style”, т.е умението да преценяме ситуацията според новите обсотоятелства и да намираме нещо позитивно в нея.

Например всички, които започнаха да пекат хляб, преоткриха отново играта на тенис на маса в парка или всекидневното каране на колело вместо да мрънкат и да се ядосват, че са затворени заведенията, кината и театрите, са успели да намерят в променената ситуация нещо хубаво за себе си.

В действителност нещата, които ни помагат да се погрижим за душевния си мир, са доста лесни на пръв поглед – движение, чист въздух, разговори с приятели – също по телефон или скайп. Важно е сме постоянни, а не да прекратяваме новите начинания след няколко дни.

А за разговорите важи принципът „ С мярка!”, когато мобилно устройство е вездесъщо и прекарваме повече от един работен ден на компютър и телефон – всеки ден повече от 9 часа, е време да се замислим.

Но ако въпреки това сме потиснати и имаме натрапливи мисли повече от две-три седмици, и имаме усещането, че не можем да се справим сами, то е добре да се потърси съвет от специалист, психолог или психотерапевт, или просто обаждане в Центъра за интервенции при кризи (Kriseninterventionszentrum) във Виена.

Много важен принцип за партньорството и отношенията в семейството: избягвайте всичко, което би довело до ескалиране на конфликти и критични ситуации.

В моята работата се увеличават семействата, изпратени от МА 11, където след конфликт на родителите децата са в Kriseninterventionszentrum, а един член на семейството е с ограничителна заповед.

Също така важно за духа е да се информираме за развитието на пандемията от сигурни и проверени източници, както и да бъдем критични към източниците. Вярването в конспиративни теории може да бъде и извор на тревожност и несигурност.

И най-вече – да вярваме, че пандемията ще бъде овладяна или просто радостта от нещо предстоящо скоро да се случи, би ни помогнало да преживеем следващите седмици или месеци като щадим психиката си от тревожност и притеснения.

Финансовите притеснения определено влияят на душевния ни мир. Ако заради пандемията сме загубили работата си и доходите ни са значително намалели, стресът определено е повишен. Но идеята, че семейството и близките ни са здрави, може да пренареди приоритетите ни – за известно време.

Как се отразява пандемията на децата и младежите и как можем да ги подкрепим като родители?

Пандемията се отразява на всички, но възрастните хора и хората в активна възраст се справят с новата ситуация сравнително по-добре от децата и младежите.

Професионалистите, психолози и психотерапевти наблюдават повишено натоварване при децата и юношите. Ограничаването на социалните контакти и живото общуване се отразяват негативно особено на младежите, показват различни изследвания, проведени в няколко европейски държави.

Младежите имат засилена нужда от големи социални мрежи, където те получават признание и принадлежност. Затварянето на училищата и ограничаването на контактите ги поставя пред мобилното устройство почти без прекъсване.

В тази ситуация е много важна ролята на родителите: да могат да предложат алтернативи на висенето в мрежата, разходки, семейни игри, в краен случай и препоръчвам дори ограничаване/спиране на мобилната връзка.

Има положение, в което родителите също не могат да издържат на тази драстична мярка като спиране на мобилната връзка, защото самите те са зависими в известна степен от мобилното си устройство или нямат сили да се изложат на стреса или тормоза от страна на децата.

Но децата и младежите имат нужда от яснота и даване на ясни напътствия. Ако ние като родители се огъваме всеки път, когато детето поиска да му включим интернета преди уговорения час или да му купим ваучер за нови игри, нямаме шанс детето ни някога да се откъсне от само от тази рутина.

Особено в ситуацията на локдаун сме предизвикани да бъдем креативни по отношение на занимания с децата, дори в случая, когато ние също сме по цял ден пред мобилно устройство в home office.

Децата ни в момента са вкъщи, получават от училище задача след задача, а ние се надяваме да се справят сами, само и само да не ни занимават – та ние си имаме достатъчно работа.

Нека не забравяме, че и нуждите на децата в тази ситуация са по-различни, те имат нужда от близост, признание, похвала, преживяване на приключения. Ако ние не можем да осигурим всичко това, можем да потърсим различни алтернативи –напр. създаване на алтернативна структура вкъщи - „Утре започваме с работата заедно: аз с моята, ти с твоите материали ...“

Много е важно установени работещи структури (договореност за ползването на интернета, ангажименти на децата в домакинството и др.) да не се загубят.

Децата имат нужда от принос – точно сега може да им се обясни, колко е важна тяхната подкрепа с някои домакински дейности – изхвърляне на боклука, пазарене, простиране на прането. Това може да се подкрепи с някаква малка награда, която обаче да не е по-дълго ползване на интернета напр.

Има ли нещо, което може да се направи за психиката на възрастните хора?

Оказва се, че възрастните хора като цяло са доста добре защитени от пандемията и промяната на ситуацията. В резултат на мащабно проучване през април 2020 сред гражданни над 75 години, изследователката Щефи Ридел-Хеллер от университета Лайпциг е стигнала до интересен резултат.

Няма разлика в психическото състояние на тази целева група, сравнено с времето преди пандемията, въпреки че те определено са рискови пациенти поради напредналата си възраст и по-големия брой придружаващи заболявания.

Обяснението е, че през годините възрастните хора развиват добра психическа имунна система. Те определено имат много повече опит с житейски и обществени кризи, някои си спомнят още първите следвоенни години, много от тях вече са преживели лични загуби и раздели. Но и за тях важи: внимание и грижа от по-младите!

За какво да внимаваме, ако ходим на работа и за какво при home-office?

В зависимост от естеството на работата ни някои са изпратени задължително в home-office, други продължават да ходят на работа.

Голяма е опасността в ситуацията home-office лесно да се размият границите на лично и работно. Много лесно може да продължите да работите и след изтичането на работното ви време, според логиката „така и така съм вкъщи“. Ако имате служебен телефон и лаптоп, просто ги загасете.

Само така може да дадете ясен знак, че не трябва да работите извън работното си време. Оправданието „Всички работят до късно, докато имат работа, която трябва да свършат, това се изисква от всички“ не е точно така. Така и вие ще си гарантирате, че запазвате времето си след края на работния ден за почивка.

За тези, които продължават всекидневно да ходят на работа, е важно също да не поемат повече работа от обикновено, както и да се грижат за запазване на добри колегиални отношения.

Според различни изследвания жените са тези, които носят по-голямата тежест по време на миналия и настоящия локдаун. Те останаха в къщи в home-office, но същевременно поеха и грижите за децата и дома, както и координират ученето да децата в home-schooling. Tук е важно те да разпределят работата между всички членове на семейството.

Как да направим Коледните почивни дни истински и топли за себе си и близките си в условията на пандемията?

Когато вече е ясно, че няма да е възможно да прекараме Коледата, както досега, с цялата рода и приятели, с пътувания и гостита, е важно да се настроим предварително на новите обстоятелства.

Вместо Коледно парти можем да се видим с приятелско семейство навън и да предложим собственоръчно направен пунш от раницата. Вместо големите скъпи подаръци може да подарим собственоръчно измайсторени неща, с оригинални рециклирани опаковки.

А защо да не изпратим изработени от нас картички за празниците? Отново лесно изпълними неща, за които единствената инвестиция е време и добро настроение. Може би е добре да чуем тишината, да усетим чара на спокойствието, сравнени с лудото Коледно пазаруване през декември.

Тази човешка способност да се справяме психически в трудни ситуации е наречена от изследователката на резилиентността Ан Мастен „ordinary magic“ – обикновена магия. Може би точно от това имаме нужда за наближаващите Коледни дни.

Визитка:

Диана Карабинова е семеен психотерапевт. Обучавала се е във Виена, в австрийския работен колектив за системна фамилна терапия и системни изследвания.