sanusetsalvus.com

Четвъртък, Апр 16 2020

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Маргаритка Платцер , българите в Австрия Сн: Личен архив

Маргаритка Платцер, един невероятен български градинар във Виена

С нея разговаряме за това какво е да работиш за приказните градини на Шьонбрун и за славата на български градинари.

Г-жо Платцер, как се озовахте в Австрия?

-Бях 20- годишна, когато се преместих в София и останах до 1999 г. Разочарование от човек и финансовата ми нестабилност (закриха цех на Кока-кола) в столицата ме наведоха на мисълта за работа в Гърция.

Но там не се получи ( това е друга тема, цял роман мога да напиша ). Имам братовчедка във Виена, която ми зае сума, която после й върнах. Но и от София тръгнах за Австрия с 200лв., взети пак на заем.

Работила ли сте като градинар в България преди това? Кой ви запали по градинарството?

-Ние живеехме на 15 км от София. Там имахме градини с цветя и със зеленчуци. Аз помагах и на селото при баба и дядо за лозето и градината.

Майка ми работеше в оранжерия. Налагаше се да помагам и в неделите. Тя отглеждаше карамфили. От нея съм наследила любовта към цветята.

В края на 6-и клас през лятото започнах работа в една зеленчукова градина. Трудех се от 7 до 19ч ., на обяд с 1час почивка. Мечтаех да си купя часовник. В тази градина трябваше да копая, да връзвам и приготвям зеленчуци в касетки за пазара.

Следващото лято работих в полета с малини, няма да забравя, трябваше да направим за деня 16 щайги. Не помня някакви дрехи си купих. Но бе необходимо да помагам на семейството ми.

Кои са любимите ви цветя?

-Много обичам цветята, носят ми радост. Радвам се и на мъничетата в гората, и на орхидеите, наричани „кралици на цветята”. Всяко творение е прекрасно.

Как започнахте да работите за градините на Шьонбрун?

-Във Виена първо работих в хотел Hilton в продължение на 4.5 години, после се наложи да го ремонтират и за 2 години бе затворен. Така попаднах в Reinigungsfirma и там изкарах още 4.5 години. Беше ми омръзнало да ходя от обект на обект.

Бях човек на когото може да разчита: където има болен или някой бе в отпуск , аз го замествах. Един ден си потърсих работа в Шьонбрун и като потвърдиха, че ще ме вземат, тогава напуснах предната фирма.

Като върна лентата назад, си спомням как се запътих за Двореца и на Централния вход спрях. Трябваше да отида до ниска жълта постройка вляво, в която бе личен състав (Personal büro).

Но като наближих, забелязах кочияша Васко, с когото се бях запознала преди няколко години. (Чул ме бе да говоря на български по телефона по време на една разходка в парка).

Първо се обадих на него. Споделих му, че ще си опитам късмета и искам да почиствам императорските апартаменти. Васко обаче ме посъветва да отида в дирекцията вдясно, защото там бил отговорникът за градините.

Поспорихме малко къде точно да отида. Той настоя и аз го послушах. Подадох молба, казаха ми, че ще обадят. Помислих си колко пъти съм чувала „Ще се обадим!”. И после –нищо.

След това се отбих при Personal büro вляво, и там подадох молба. И там отговорът бе: „Ще се обадим!” След седмица наистина се обадиха от Bundesgarten и ме поканиха на работа. Бог ми бе отворил нова врата. И така започнах в градините.

Разкажете ни повече за вашата работа, 10 години от живота ви са свързани с градините на Шьонбрун?--

-Най хубавите ми години са тези 10, когато работех в Шьонбрун . Цветята ми носеха щастие. Птичките и природата в градините ме правеха щастлива.

Да си градинар не е лесно. Болят те мускулите от пълните колички с пръст и камъни. 20 дни плевене всеки ден, след това косене на трева пак 20 дни. Но когато видех крайният резултат, бях най-щастливия човек на света.

Всяка работа има своите тънкости:напр. как да се плеви, че да не се развали правата линия. Като копаеш розите пък трябва да знаеш как да не си скъсаш панталона. Има и други трудности.

На какво ви научи работата с цветята и природата?

-Времето в Шьонбрун ме научи на много търпение. Можах да видя Божията ръка в творенията в природата и цветята и Неговата любов към човека.

В градините и в Оранжерията, където бях преместена по-късно, научих много. Започнах да си задавам въпроси:" Как е сътворил Твореца толкова красиви багри, такива нежни цветя?”.

Врабчетата кълвяха от ръката ми. Катеричките ни пресрещаха да получат орехче или фъсъче, които носехме често в джоба си.

Едно време България се е славела със своите градинари и земеделска продукция. Някои от вашите австрийски колеги знаеха ли този факт?

-Договорът ми в градините на Шьонбрун бе сезонна работа - от април до края на септември. Първата година, понеже започнах по-късно от другите, приключих по- късно.

Моят шеф бе строг, но справедлив.Исках да направя добро впечатление на колегите си не само заради мен, но и заради България. По вестниците често се появаха негативни дописки за нас. Исках те да имат друга представа за нас, българите. Така бе до края, докато съм работила в Австрия.

Въпреки че, практиката е да си работил няколко години поред като сезонен работник и тогава да те назначат на трудов договор, за мен ресорното министерство ме назначи от раз.

Малко по-различно бе в Оранжерията на Шьонбрун. Наложи се да ме преместят от градините. Когато отидох на работа там, никой не ме очакваше, и още по- лошо никой не ме искаше. Очакваха да бъде назначена друга жена.

Но аз реших да им покажа, че българите са добри хора, и добри работници. Нещо повече: започнах да обичам колегите си, такива каквито са.

Имаше отделни участъци от Оранжерията, които бяха занемарени. Започнах да ги оправям полека- лека всеки ден, докато всичко влезе в ред. Така си промениха мнението за мен и ме заобичаха.

Когато се пенсионирах, ме изненадаха, подариха ми Gutschein за 250 евро плюс грамаден букет. Две години вече съм в пенсия, но те продължават да ме канят на новогодишния си банкет.

От време на време се обаждат и се интересуват как съм, канят ме и да ги посещавам.

Едно интервю на Светлана Желева