sanusetsalvus.com

Сряда, Апр 15 2020

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Ostern, българите в Австрия

Митове и практически занимания от валдорфската педагогика.

Великденското зайче е много често срещан съвременен Великденски символ. Този специален заек носи багрени яйца и / или шоколад в домовете на децата през Великденската неделя.

Той има своя произход от предхристиянството и се свързва с плодородието. Всеки, който е чувал израза „множат се като зайци“, е наясно колко бързо тези животни могат да се възпроизвеждат.

Зайците, и по-точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта. Те са едни от първите животни навън на разсъмване, наслаждавайки се на ранната утринна роса и трева.

Гнезда, яйца и пилета

Те са символи на новия живот, плодородие и прераждане, които идват от древните митове за Сътворението. Червените яйца са традиция в православната църква от стотици години символизират Възкресението на Христос.

Яйцето е най-популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури яйцето символизира началото на новия живот. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани още от древните римляни, гали, перси и китайци.

След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата “Христос Воскресе“.

Има и практическа причина поради която яйцата са се превърнали във великденски етикет - традиционно много християни се въздържат от яденето на каквито и да било животински продукти за периода на Великия пост. Когато постът приключи, има излишък от яйца, останали от кокошките на семейството и те трябва да бъдат оползотворени!

В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на „лова” за великденски яйца.

„Лов” на яйца

Много семейства избират за Великденската сутрин да организират в градината си „лов” на яйца, както повелява традицията. Това е останало от великденското зайче или великденския заек.

В края на лова си те обикновено намират малка ръчно изработена филцова играчка или декорация и малко шоколадово яйце за техните великденски кошници.

Великденско дърво

Потърсете красив клон в двора и го поставете във висока ваза. След това по клоните се окачват да висят на нишка издухани великденски яйца, за украса на великденското дърво, посочват от Великденския наръчник на арт клуб „Титания”.

Остара и Еостре

Остара и Еостре са древни богини на плодородието. Историята на Остара в някои източници може да се проследи до II век пр.н.е., но други твърдят, че тя е по-ново явление, въведено от Яков Грим.

Намираме също, началото на Остара в приказките за Еостре, англосаксонска богиня на зората. Днес Остара представлява обновление и прераждане както буквално, така и символично, т.е все едно ни събужда от дълбок зимен сън.

Според една легенда, Великденският заек е бил в началото голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre (от нейното име идва названието на английски на католическия Великден – Easter).

Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Пролетна маса на сезоните и „Великденска трева“

Валдорфските градини и домове винаги имат едно специално кътче, което наричат „Маса на Сезоните“ (нещо като природен кът, който се променя за всеки сезон).

Обикновено тя е украсена с много Великденски символи - меки пастелни коприни, помпонени пилета, лалета от градината, свещи от яйчни черупки, вълнени агнета и малко великденска трева, за да и се наслади зайчето, когато я посети.

Да си направите великденска трева не е трудно, просто сложете малко пръст в плитка чиния и поръсете житни зърна (те са кафяви и приличат на ориз) . Добавете още един лек слой пръст върху тези семена и полейте с вода. Зърната ще започнат да покълват в рамките на 24 часа. Дръжте ги добре напоени и до няколко дни ще видите как тревата започва да пораства.

Една от най-изразителните картини за Възкресение намираме в семенцето. Прекрасна дейност е посяването на семена с децата, преди Великден. В зависимост от вида на семето, 1-2 седмици преди Великден пълним разлети глинени саксиийки с пръст. След това заедно посяваме, например с думите:

Ние сеем семенцата, семенцата тъй крехки,

сипем ги нежно върху земята мека,

добре ги завиваме, и те заспиват леко.

Скоро връхчето наднича

от една цепнатинка,

растенията поникват,

да ги полеем с вода.

И ако почакаме двамина

пораства тревичка в нашата градина.

Луковиците –символ на Прераждането

Пролетните цветни луковици са символ на вечната надежда и прераждане. Тези цветя остават дълбоко вкоренени в земята, заспали през цялата зима и след това привидно се издигат от малка смърт и цъфтят в нов живот година след година.

Много хора избират да засаждат в градините си луковици през есента и да гледат как те бавно поникват и се връщат към живот по това време на годината. Други внасят луковиците в домовете си, за да гледат как магията се случва пред очите им.

Исус и Разпятието

Великден представлява времето, когато Христос възкръсва от мъртвите. Неговото Възкресение и връзката ни с него като истина или символизъм е много личен вътрешен диалог. Посланието, което ни носи е за любов, толерантност и човечност. Важно е да не се обяснява твърде много твърде рано на малките деца за това много дълбоко събитие.

Вместо това, валдорфските преподаватели препоръчват моделиране на свързаните с него ценности и добродетели (саможертва, милосърдие). Просто да се вживеят в празничните истории, приготовленията и празненствата толкова автентично, колкото е възможно, е достатъчно за децата.

Защо глухарчето се казва Löwenzahn

(Една немскоезична легенда)

След като Драконът бил изгонен от Рая, той се скитал дълго по Земята, докато един ден не стигнал една обширна поляна. Замислен за това, как би могъл да причинява злини и тук, Драконът съзрял, че наблизо си пропрявало път нагоре през земната твърд едно малко растение.

Той веднага започнал да се надува, за да си придаден важен вид, а растението само срамежливо го погледнало.

– Стига да поискаш – започнал Драконът изкушението си – аз мога да те превърна в нещо невероятно, например в лъв! Нали знаеш, че той е царят на животните и има остри зъби в огромната си паст. Аз ще те преобразя в лъв и твоите зъби също ще бъдат страшни.

Той насочил огнения си дъх към растението, прошепнал заклинание и си отишъл.

Изминали няколко дни и Драконът се върнал отново. За това време малкото растение се било сдобило с остри назъбени листенца, които се разстилали над земята.

Учуден от незначителния резултат, Драконът казал:

– Твърде странно се е получило – явно не ставаш за лъв… Но аз мога да те превърна в нещо много по-голямо, само да поискаш. В Нифлхайм се издига големият ясен на име Игдрасил и в неговия мощен ствол тече живителен сок. Ти можеш също да станеш като него и да извисиш до небето своето стъбло, изпълнено с живителен сок. Аз ще те преобразя!

Отново обгърнал Драконът растението с горещия си дъх, прошепвайки заклинания, и си отишъл.

Щом се върнал следващия път, малкото растение извисявало над земята гладко стъбълце, изпълнено с млечен сок. Драконът се разярил.

– И този път не се получи! – извикал той. – Но ние трябва да отидем по-далеч от това! Предлагам ти да стигнеш самите небеса. Ти можеш да се издигнеш дотам, че да затъмниш самото Слънце и да докоснеш звездите в небето – това е космическа работа, разбираш ли?

И Драконът отново насочил към растението огнения си дъх, изричайки още по-могъщи заклинания. Изглежда обаче, се съмнявал в своите сили и затова не се върнал повече, а само наблюдавал тайно отдалече.

Когато растението обърнало своята златистожълта главичка към Слънцето, тя едва хвърляла от време на време сянка, за да напомни за себе си. А щом семената му, сякаш малки звездички, я покрили отгоре като нежен небесен свод, на Дракона направо му се приискало да го стъпче на земята.

Но погледни! Едно дете, което крачело наоколо, стискайки зъби от гняв, се доближило до растението, духнало към главичката му и заедно с дъха му отлетели надалеч всички заклинания. Звездовидните семенца веднага се завъртели и полетели – нежни и лъчисти – да поздравят големите си братя горе в небето, а после се спуснали отново ниско на земята.

След това и вятърът се втурнал към белите, прозрачни цветни главички, които в това време се били появили навсякъде – по ливадите, пътищата и нивята, при кравите и агнетата. И една песен зазвучала от звезда към звезда, понесла се от семе към семе:

Глухарче в листното зелено,

в стеблото снажно сокът бял,

сияйно слънце в цветно злато,

небесен свод и звездни цели…

Избяга драконът тозчас

от детски стъпки, детски глас.

Превод от немски: Милена Бонева, Превод на стиха: Христо Маринов

(откъс от книгата на Luise Schliesselmann: „Die christlichen Jahresfeste und ihre Bräuche: Hintergrunde zum Feiern mit Kindern“, Verlag Freies Geistesleben)

Както цветът се отдава на Слънцето и след това свива като от болка листенцата си, за да може в него да се развие плодът, по този начин и човешката душа може да усети Възнесението и Петдесетницата в годишния кръг.