sanusetsalvus.com

Сряда, Сеп 25 2019

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

проектът Пфаффенау , българите в Австрия Сн: Личен архив на арх. бюро .Bulant & Wailzer

Зелено върху сиво, или историята на един проект в Пфаффенау

Арх. Анета Булант-Каменова за участието им в европейския архитектурен конкурс за изграждане на инсинератор във Виена.

Преди доста години община Виена обяви конкурс за изграждане на инсинератор за изгаряне на отпадъци и производство на биогаз в Пфаффенау, в периферията на града, в началото на природозащитената област на Донау-Ауен. В него със свой проект участват и водещото виенско архитектурно бюро Булант &Вайлцер /Bulant & Wailzer/.

60 проекта от 5 европейски страни

"Представеният проект беше нашето участие в двуетапния европейски архитектурен конкурс. От около 60 постъпили проекта от 5 европейски страни в първата фаза на конкурса бяха избрани 5 проекта да продължат състезанието. Нашият проект беше сред фаворитите на журито и общественосста, на която беше представен. Беше окачествен като „сензационен“, „ екологичен“ и възможно най-добре вписващ се в ландшафта.

Ние го бяхме разработили с големи емоции и желание за иновативен подход към проектирането на едромащабни сгради сред природна среда като бяхме търсили всички възможности за запазване на природата. Технологичният проект за централата вече беше направен от технолозите и целта на архитектурния конкурс беше инвеститорът, в случая общината на Виена, да получи предложения за формиране на обвивката на сградата и връзката ѝ със заобикалящата среда", разказва арх. Анета Булант -Каменова.

„Нашият проект беше направен преди около 15 години и тогава получи много овации от различни места. За него получихме голямата награда на европейския културен парламент „Златен Визар“, беше избран в бюлетина на европейската архитектурна асоциация за европейски проект на месеца, Получи награда в международния интернетен конкурс „ Възможно бъдеще“ (PossibleFuture) и беше представен на архитектурното биенале в Майами, САЩ.

Въпреки похвалите и възхищението, които проектът получи, за жалост, не можа да бъде осъществен. При втората фаза на конкурса по настояване на инвеститорите беше избран за реализация един значително по-евтин проект, който предвиждаше технологичния проект на инсинератора да бъде прикрит зад една параванна обвивка от оранжево оцветена перфорирана ламарина. При този подход към решаване на задачата беше решен само моментният проблем с един по-нисък бюджет, но бяха неглижирани всичките проблеми на бъдещето, на създаване на една устойчива, екологична среда и на възможността природата да съществува паралелно с технологичните нужди", смята арх. Булант.

Новото екологично мислене

Вече изтече доста време, откак новият инсиниратор в Паффенау беше пуснат в експлоатация и стандартния подход на инвеститора към решаване на архитектурната задача вече е почти забравен.

Но днес отново най-младата генерация от пазители на природата на земята надига мощен глас. Политиците започнаха все по-активно да включват в своята програма теми на запазване на климата и е редно, както в архитектурата, така и във всяка друга област да се представят по-често възможности за съблюдаване и подпомагане запазването на природата и климата на нашата планета.

„В това отношение смятаме, че, макар и направен в миналото, този проект в момента е много актуален пример затова и заслужава да бъде показван на по-широка публика”, подчертава арх. Булант.

Проектът отблизо

Проектът за инсинератор бе зададен да е разположен на източната граница на Виена на брега на р.Дунав на място, където градът завършва и започва естественият пейзаж на мочурищата, т.н. Донау -Ауен. За изграждането му трябваше бъдат да бъдат жертвани около 40 000 кв.м от природния пейзаж и земята там трябва да бъде запечатана.

"При така създадената ситуация ние определихме обхвата на архитектурната задача не просто като създаване на хубава форма за сградата, а като задължение да създадем хармонизация и баланс между материалите, технологичните нужди и естествената среда, да създадем не само визуална, но и жизнена хармония между естествено и изкуствено. Като основни елементи на дизайна използваме архетипни компоненти на оригиналния пейзаж около р. Дунав: ливади, водни басейни и гори.

Индустриалната технология ние покриваме със зелен пласт на новосъздаден пейзаж. Големият вълнообразен и затревен покрив, започващ от нивото на земята и достигащ височина от около 40 метра, позволява на сградата да изглежда като зелен хълм. Мекият му силует създава впечатление за неутрална, компактна и спокойна голяма форма, произтичаща от плоския пейзаж на дунавското крайбрежие. Това създава континуум между всички части на сградата и между архитектурата и околната среда. Така технологията остава в баланс с околната среда и патосът на техниката не преодолява поетиката на природата.

Използваните елементи от зеленина и вода са не само формообразуващи; те имат и важна екологична функция. Около 20 000 кв.м. зелен покрив, покриват цялатасграда, големият новосъздаден самопречистващ севоден биотоп служи като природна среда за растения и птици и същевременно може да се използва за черпене на вода за гасене на евентуални пожари и за индустриалните нужди, новозасадените тревни площи и 300-те нови дървета са компенсация за запечатаната земна повърхност.

Чрез тези елементи дъждовната вода може да бъде задържана, микроклиматът се подобрява. Състоянието на зеленината става естествен показател за чистотата на въздуха. Изкуственото осветление през нощта също е планирано чрез променяне на цветовете си да показва отдалеч на хората състоянието на чистотата на въздуха или опасността от лоши емисии. Зеленият покрив има конструкция от сглобяеми дървени елементи с голям формат. Това е един устойчив екологичен материал.

Пластът за засаждане на субстрата на покрива е допълнителна изолация, която спомага за икономия на енергия. Чрез използване на природни елементи архитектурата се превръща от мъртъв предмет в жив орган на взаимодействие с околната среда; тя съществува и се променя в съответствие със сезоните.

Живата зелена дреха на сградата създава архитектура, която съответства на нуждите на настоящето и на тенденциите на бъдещето; тя е самоконтролираща се, енергийно ефективна и интелигентна. Вярваме, че тази концепция е честен и смислен начин за постигане на баланс между нуждите на хората , както от технологията, така и от природата.

"Ние разбираме архитектурния дизайн не само като визуална подредба, а като жива хармонизация на околната среда, обобщават още от арх. студио Булант&Вайлцер.