sanusetsalvus.com

Понеделник, Авг 26 2019

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Милано, българите в Австрия

Без езерото Комо и Брунате пътешествието няма да е пълно.

Мнозина виждат в Милано само модна столица на Италия, а и на света. Жалко е, ако се остане само на тази плоскост. Този град е изпълнен с виталност, ентусиазъм, красота и исторически и културни факти, които просто трябва да се открият.

Милано е градът в който геният Леонардо прекарва 17 години от живота си. И толкова места се опитват до днес да запазят присъствието му и влиянието, което той е упражнил.

На първо място, това е църквата Санта Мария де ла Грацие, в която е „Тайната вечеря”. Мнозина смятат, че това е картина, но тя е изрисувана стена от храма. „Тайната вечеря” се намира на задната стена на трапезарията през 1478 г. и е направена по поръчка на Лудовико Сфорца –покровител на Леонардо да Винчи.

Билетите за посещението й може и да свършват две седмици напред (срокът бе скъсен от 14 дни на 3 месеца), но винаги има туристи, които по една или друга причина не могат да осъществят резервацията си. Затова, ако дойдете сутринта лично на място, на касата на скромната църква, може да ви се усмихне късмета, да влезете и да разгледате шедьовъра.

Ако не успеете да зърнете „Тайната вечеря”, не си разваляйте настроението, а усетете светлината, която идва от църквата Санта Мария де ла Грацие - част от доминиканския манастир в центъра на Милано.

Близо до църквата е замъкът Сфорца, за който ви трябва малко повече време. Днес откритите му пространства са сцена на многобройни културни събития, а паркът пред него, наречен Семпионе /най-известният в Милано/ - едно място, където жителите на Милано прекарват част от свободното си време.

В замъка, който почти винаги е бил военна цитадела и е един от най-големите в Европа, има зала, чийто таван е изрисуван от ненадминатия Леонардо. Картината изобразява клоните на дървета в различните нюанси на зеленото. Специалистите обаче считат, че великият художник показва пътя на кръвообръщението, движението на кръвта към сърцето и по аортите в човешкото тяло.

Милано отдава дължимото на Леонардо да Винчи и с Музея на науката и технологиите , където чрез модерните технологии може да се усети силата на неговата мисъл и актуалността до изобретенията му.

Един друг, частен музей, част от великолепната търговска галерия Виктор Емануил показва макар и в реплики негови най-популярни картини.

В съседство непосредствено е и паметникът на Леонардо, точно срещу прочутата опера(.

Внимавайте само да не подминете сградата. Отвън операта е семпла и се слива с другите сгради в самото сърце на Милано. Истинският й блясък се вижда отвътре, както всяко нещо.

Музеят на Ла Скала разказва историята на забележителната опера, показва ви плеядата звезди, велики композитори и меценати, свързани с нея. Специално за посетителите се отварят няколко ложи, така че да се усети от творческата й атмосфера, без да се смущава работата на артистите.

Вечерта избягайте към Каналите на Милано, наричат ги Навилите /Navigli- система от канали/.

Навремето имало амбициозен проект за свързване на Милано, езерото Комо , р. Ада, езерото Маджоре и р. По. Градът бил сред най-богатите в Италия, а миланските херцози отделяли много внимание и на развитието на инженерството, особено на военното.

Началото на проекта Навильо Гранде (Navigli Grande) било поставено не кой да е , а пак от... Леонардо, който можел да се справи с тази сложна хидравлична задача. С уникална система от шлюзове Леонардо успял да свърже Милано с езерото Комо. По-късно , Наполеон (също оставя силен отпечатък в Милано) успял да поръча свързването на Милано с р.По и морето през 1805 година.

През годините каналите преживели възход и упадък, през които голяма част от тях били затворени и дори зарити.

Днес, в това кътче на Милано ще избягате бързо и лесно от голямата шумотевица на града, и ще се потопите в атмосферата на местните. Край каналите ще откриете предимно уютни заведения за похапване и сладоледаджийница.

С Дуомо, катедралата на Милано, обикновено започва запознаването с града. Купете си комбиниран билет, който включва вход за помпозната катедрала, за терасите й, достъп до археологическия музей, а също и музея на Дуомо.

Катедралата, посветена на раждането на Богородица, е построена от Джан Галеацо Висконти през 1386 г. и шедьовър на готическия стил.

Терасите не просто ви показват града от птичи поглед, а са направени така, че да усетите защо Милано , и в частност тази катедрала е нещо много различно от другите католически църкви.

Малко известен факт е, че през 1487 – 1490 г. Леонардо да Винчи участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо вариант. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за него.

Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал големият художник и архитект върху проблемите на куполния скелет, представяйки архитектурни му решения.

Препоръчваме ви да посетите още и стадиона на Милан и Интер.

Освен Милано, ви съвестваме да отскочите и до езерото Комо. Влаковете дотам се движат на всеки час, а цената е само 5 евро в едната посока.

Първата ви спирка е добре да бъде селището Брунате, заради "българското присъствие” тук., а именно къщата в която са живеели в изгнание големият български поет Пенчо Славейков и неговата спътница Мара Белчева. Тук е неговият бюст-паметник.

До Брунате се стига с фуникуляр, който ви отвежда до високото планинско селище само за 5.50 евро / отиване и връщане/.

Добре е Брунате да се разгледа с местен шатълбус /в случая открит джип/, който се движи на всеки 30 - 45 мин. Шофьорът влиза в ролята на гид , ще ви покаже красотите на планинското селище. Италианците се гордеят с факта, че тук се е родил Алесандро Волта- изобретателят на батерията. В негова чест и повод на 100-ния рожден ден на учения е построен фарът, наричан Фаро Волтиано.

Вечер той свети с цветовете на националния флаг и с ... батерии на Волта.

Предвид на надморската височина на Брунате , гледката към езерото Комо е наистина уникална, особено от фара. Спокойствието ви може да бъде нарушено от хидропланер, който често прелита над езерото и може да се наеме при определени условия.

От Брунате се вижда и швейцарската граница, тъй като езерото Комо е само на няколко километра от нея.

Връщайки се в Комо, го разгледайте с любопитство: богати къщи с различна архитектура край бреговата линия, местната катедрала, наречена също Дуомо, множество други стари църкви са само част от чарът на селището. Безброй малки кафетерии, многобройни заведения и сладкарници гостоприемно ще ви канят да се отбиете при тях. И няма да съжалявате!