sanusetsalvus.com

Неделя, Ное 03 2019

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Китай и Тибет, българите в Австрия

Нели Ненова и Готфрид Меншик от Виена с уникален пътепис за тяхното пътуване до Азия.

Нели Ненова е старша медицинска сестра, която ръководи обгрижването на 36 възрастни австрийци и има на разположение 26 души персонал в Haus Wieden. В малкото свободно време с което разполага обича да пътува.

Заедно със съпруга си Готфрид Меншик предпочитат сами да организират своите пътешествия. Практика е първо да разгледат най-популярните места и забележителности, които всеки екскурзовод иска да покаже в една екскурзия, а после двамата се отправят към маршрути, които знаят само местните. Това са предимно места и хора, които са изключително интересни и много духовни.

Готфрид Меншик е доктор по география. Преподава география и френски в Бизнес академията в 22-и квартал на Виена. Дългогодишен университетски преподавател, той е автор на много учебници по география и консултант към Министерството на образованието.

Нели Ненова и Готфрид Меншик са планирали пътуването си до Китай и Тибет 4-5 месеца.

Лабранг (Labrang) е разделен на 2 части: китайска и тибетска. Някаде по средата се пада Манастирът на тибетските монаси, който е вторият по големина след този в Лхаса. Той представлява огромен комплекс от 16 храма и многобройни сгради към тях.

В манастира живеят 1100 монаси, които се издържат с дарения. Те се занимават предимно с изучаване и преподаване на философия и медицина. Обучението по медицина трае 15 години. Манастирът функционира и като университет. Броят на монасите може да достигне до 2 хиляди, но засега не се позволява увеличаването им. Те много са образовани, не притежават нищо материално, нямат семейства и деца, и не изпитват страх от смъртта. Монасите-тибетски будисти вярват в прераждането. Казват, че при всяка гражданска съпротива те са в първите редици.

Храмовете в комплекса носят имена като „Буда на бъдещето”, „Съчувстващият Буда”, храм на „Лечителят Буда” и др. На всички фигури тук Буда е слаб, без корем, за разлика от изображенията в Китай. Наш екскурзовод тук е холандката, която е женена за тибетец и живее тук от 15 години. Разказа ни много за символиката на храмовете.

Лабранг има около 30 хил. души. Монасите се разхождат свободно в града. В манастира живеят монаси, които са постигнали определена степен на посвещение. Наричат ги живите Буда. За тях няма минало, настояще и бъдеще. Местните ходят при тях и задават своите въпроси.

Манастирският комплекс е много богат. Имат невероятни реликви, много книги, статуи на Буда от злато, тук се пази и праха на създателя на манастира и много още. Впечатлени сме и от въртящите се дървени многоъгълници с изобразени символи върху тях и затворени молитви в малки кутийки. Процесията върви, а те се задвижват от вятъра. Тибетците вярват, че така молитвите стигат по-бързо до Небето. Видяхме монаси, които се придвижват, просвайки се по очи и стават в молитва.

На изпроводяк пихме мляко от тибетски як, вкусно е. По време на пътуването редовно опитвахме и кисело мляко, подсладено със захар.

На следващия ден се отправяме навътре в планината.Искаме да видим как живеят тибетците там. Местното население обитава шатри, разположени обикновено до поточета. Под един покрив живеят няколко поколения. Това е летният им дом. През зимата се прибират в къщи, които са разположени по-близо до града.

В шатрите обзавеждането е повече от скромно. Навън са животните: предимно тибетски як, заради височината. Гостиха ни чай с мляко, а също и нещо като халва от ечемик, масло и захар.

На тази височина не виреят плодове и зеленчуци. Хранят се предимно с месото и млякото на тибетския як. Месото го слагат върху простори, все едно е пране, и така се запазва за зимата. Тук видях много еделвайси.

След няколко хълма пътят ни отведе към местния търговски център: с едноетажни къщи, които са превърнати в магазинчета и ресторантчета. Навсякъде се предлага чай.

На следващия ден потегляме за Langmusi- висопланинско селце на тибетското плато. Тук животът тече с друго темпо, някак забавено. Река разделя селището на две части : едната е в провинция Гансу /Gansu/, а другата – в Съчуан / Sichuan/. В манастира тук живеят около 200-300 монаси, имат и университет с 5 факултета.

Една от атракциите са мощите на лама, починал преди 1000 години, но изглежда като жив. Тук не ни пуснаха при него, защото не сме местни.

След това се отправяме още по-навътре в планината, където се провежда т.нар Небесно погребение. То се извършва от специални хора, наречени рогяпи. Три дни след смъртта тялото на починалия се отнася от близък приятел на мястото, където ще се извърши ритуалът. Рогяпи прави специални нарези върху тялото и после оставят лешоядите да свършат своето. Тялото се унищожава без следа, а според тибетския будизъм така се помага на душата по-лесно да се раздели с тялото си в този земен живот и да си намери ново.Тази гледка е много натоварваща за нас.

Връщаме се по обратния път, а на следващия ден пътуваме после с кола, а после с влак до Лхаса. Ако не беше помощта от хазайката ни холандка, която ни бе извадила и визи, нямаше да можем да влезнем в Тибет. Пътувахме в спални вагони с по 6 легла в купе. Вътре навсякъде има съоръжения, които постоянно впръскват кислород докато влакът се катери нагоре по стръмното. Така пътниците не усещат височинната болест.

Столицата Лхаса е на 3600 м.надморска височина. Гледката е дълга и рядко сменяща се: стада, шатри, високи хълмове поточета, тревиста растителност. В далечината се виждат и глетчери.

Във вагоните навсякъде има и контейнери с гореща вода. Пътниците си правят чай, а също си носят сухи супи и бульони. В Тибет водата навсякъде се купува.

Пристигаме в Лхаса. Отсядаме в хотел „Як”. Апартаментчето е без прозорци, но широко и добре обзаведено. Не се бавим много и излизаме навън. Разхождаме се из Стария град: навсякъде продават герданчета, гривни и шалове. Разбира се, и аз си купувам. Харесват ми и лампите от плат.

Тръгваме към Джокханг/Jokhang Temple /-духовният център на града.Тук е основана Лхаса и е започнало утвърждаването на тибетския будизъм като процес с продължителен контакт с Индия. Преди това Тибет е имал друга столица. Първо Лхаса се е казвала Раза / от името на бог Ра/ и по-късно се преименува.

Храмът Джокханг е основан през 7-и в. Вратите му са дървени и в старата централна част са запазени без повреда. Това важи и за рисунките. Тук се пази една статуя на Буда, направена докато той е бил жив, и отговаря на неговото лице и фигура. Казват също, че тя била благословена от него. Тя е най-голямата светиня на будизма. Всеки тибетец трябва да дойде поне веднъж в живота си тук и да й се поклони. Пред храма поклонници също се молят , падайки по очи и после - ритуала на поздрава на слънцето в йогата.

Следобяд се отправяме към двореца Потала. За да си вземете билет, трябва да покажете виза. Минаваме 2 проверки, все едно сме на летището. Входът за общата част, парка и стъпалата е без ограничения за времето. Но влезнал в палата, посетителят има 60 минути да го разгледа и да си тръгне.

Това е място, в което преди са живеели различните Далай Лама. Било е цял град около палата, който вече го няма. Тук сега живеят около 100 монаси, които превеждат от санскритски, изучават още старите книги, поддържат и ремонтират комплекса. Долната част на Потала е без прозорци. Вътре има 8 гробници на Далай Лама. Телата се намират в ступа положение.

На входа ни посрещат 4 големи статуи на пазачите на 4-те посоки на света. Стълбите от входа до вратата на палата са много и понеже някои от монасите са деца, то те използвали коне, за да стигнат до Потала. Първото стълбище е като свастика.

В момента Потала се управлява от Панджи Лама, който ръководи от място духовния живот. Съкровищата, които се пазят тук са великолепни, не могат да се опишат, трябва да се видят. Това е бил зимният дворец на Далай Лама.

В Лхаса живеят около 700 хил. души, напоследък има много преселници от Китай. Местните обитават предимно Стария град. Ходят с традиционните за страната носии и се молят непрестанно. Носят със себе си броеници с които отчитат броя на отправените молитви. Много характерно за тях е молитвата с лягане по очи на земята.

Посетих тибетски масаж, извършван от слепи хора. Човекът пееше и се молеше през цялото време и изглеждаше щастлив. След процедурата се почувствах по-добре.

Последен ден от престоя ни в Тибет. Посетихме толкова важни манастири, сега се отправяме към още един от най-значимите, този в Drepung. Бил е резиденция на първия Далай лама. Построен е през 1416 година. Разгледахме го отвътре. В Тибет драперията трябва да е в императорско жълто, зелено, червено, бяло, синьо- цветове, които символизират петте елемента. Приличат на панделки и често ги слагат на входната врата. Хапнахме за обед тофу с ориз и зеленчуци, а за вечеря – мляко от тибетски як.

Отиваме в манастира Sera. Известен е с това, че вътре правят големи мандали от пясък, който оцветяват с природни минерали. 6-7 монаси го изработват за около седмица.

Тръгваме си от Тибет и Китай променени. Ще ми трябват месеци да мога да премисля всички хора, ситуации и забележителности, които видяхме.Това не е ескурзия, това е духовно пътешествие, което се помни цял живот.