Аз съветвам всеки да използва в ежедневието си изкуствен интелект и в частност ChatGPT, казва Николай Попов, математик и компютърен информатик, преподавател в университета в Линц.
Визитка:
Д-р Николай Попов (53) по професия е математик и компютърен информатик. Той работи като изследовател в Института по символни изчисления в Хагенберг (Горна Австрия) в групата по конструиране на софтуерна система за автоматично доказателство на математически твърдения Theorema. Освен изследовател, Николай Попов е и преподавател по математика и компютърни науки в университета в Линц.
Г-н Попов, как стана така, че преподавате математика и компютърни науки на студенти в университета в Линц?
- Това за мен са два въпроса: защо математика и компютърни науки; защо в Линц.
Има хора, които са математици по професия, но някак случайно са попаднали – просто така, да имат професия. Аз съм математик, защото искам да съм такъв и не искам да практикувам друга професия. Често се случва в ежедневието ми някой да погледне към мене със снизхождение, обяснявайки на друг, че съм математик и затова ...
За мен математиката е не само професия, но настройка на мисълта и действията. Напълно съзнавам, че за другите, това е по-скоро диагноза, но за мене любовта към математиката е повече от желанието ми да съм нормален в смисъла на повечето хора.
Компютърните науки са един голям дял в математиката – в момента най-големия. Математиката се разделя на три части: алгебра, геометрия и логика. Алгебрата е науката, която се занимава с числата, техните свойства и пресмятането с тях.
Геометрията е науката, която произлизайки от земемерене, се занимава и до днес с измерване на повърхности и обеми. Логиката е науката, която се занимава със съждението и правилата на извод. Колкото и странно да звучи в нашето съвремие, компютърните науки произлизат от логиката. Понякога, например, вместо компютърно програмиране се казва изчислителна логика.
Завърших математическия факултет на Софийския университет и за мой най-голям късмет получих покана от проф. Бруно Бухбергер за специализация при него в Института по символни изчисления в Хагенберг, Горна Австрия. Трябва да кажа, че проф. Бухбергер е най-изявеният специалист по символни изчисления в световен мащаб. И така, в началото си мислех, че след година или две ще се върна в София, но все още съм тук в Хагенберг и Линц.
Живеете в Австрия вече 25 години, какво мислите за живота в емиграция, за това лесно ли се успява? Бил сте едва 28-годишен, когато идвате в алпийската страна?
- За мен емиграцията протече по по-различен начин. Аз не тръгнах от България с цел да се измъкна; моят път не започна с миене на чинии и разнасяне на вестници.
Тръгнах с един куфар, пълен с книги и когато пристигнах, подредих книгите на бюрото, което ме очакваше. Не си давах обаче сметка, че тези книги няма да тръгнат скоро по обратния път. Животът в Австрия е по-различен от този в България.
Отне ми години да науча къде и как мога да паркирам и къде не, с какво мога да се шегувам и с какво не. В крайна сметка, животът, хората, порядките, стилът на работа тук много ми допадат и считам Австрия за своя втора Родина.
Какво обичате да казвате на вашите студенти?
- Освен конкретиния материал, който преподавам, често споделям със студентите две мои наблюдения – мислене-вярване и събиране на вектори.
Мислене и вярване са понятия, които често са взаимно заменяеми в немския, а също и в английския език. Вярването, за разлика от мисленето, е пасивен процес. Човек вярва например в Бог; вярва в доброто у човека, и т.н. Мисленето обаче е по-различен процес, той е активен.
Грубо казано, мисленето е свързано с обработката на информация, правенето на изводи и заключения въз основа на факти и правила на извод и взимането на решения. Аз лично не съм против вярването, напротив, произхождам от семейство на вярващи и аз самият съм вярващ, в Бога. Вярвам, също, в доброто у човека.
Като математик обаче не вярвам в Питагоровата теорема. Не вярвам в нито един математически резултат. Математиката не е наука на вярата, а на мисълта. Аз мога да докажа и доказвам Питагоровата теорема. Аз мога да докажа и доказвам истинноста на повечето математически твърдения.
И така, съветвам студентите да не вярват в нито едно твърдение, което им се поднася, независимо от кого. Съветвам ги да мислят и да доказват дори и най-често срещани, широко разпространени твърдения преди да са сигурни в истинността им.
Векторите са като отсечките, имат дължина, но имат и посока. Когато два вектора са с еднаква насоченост, тяхната сума е равна да сумата от дължините им, посоката е същата като на всеки от отделните вектори. Когато обаче, два вектора се насочат един срещу друг, т.е. имат противоположни посоки, тяхната сума се получава като от по-големия се извади по-малкия. В частност, ако векторите са равни, но противонасочени, то тяхната сума е нула!
Хората и техните сили са като векторите. Гледат ли двама в една и съща посока, резултатът е сумата от техните индивидуални сили. Насочат ли се обаче един срещу друг, резултатът е раликата на техните сили. Това се отнася не само за хората и техните индивидуални действия, но и за по-големи единици, като например държави.
Сътрудничат ли си две държави, резултатът е равен на сумата от техните сили. Стане ли война, побеждава по-силният, ама не точно. Например, ако А има 100 и воюва с Б, която има 90, то А побеждава и в крайна сметка остава с 10. Ако обаче, А и Б си сътрудничат, то резултатът е 190.
Какво мислите за изкуствения интелект? Доколко са оправдани някои страхове, очаквания…
- Нека си представим следното: Искаме да се придвижим от Виена до Линц. Преди много, много време, човек би ходил пеша седмица или дори две. В по-късни времена, човек би се яхнал на кон и за два дни би стигнал.
Сега, човек се качва на кола и за два часа изминава разстоянието. Виена и Линц са там, където са си били винаги, разликата е в технологията. Опасен ли е конят? Разбира се, човек може да падне и да се нарани. Опасна ли е колата? Разбира се! Аз обаче, въпреки опасностите, никога досега не съм се придвижвал на крак от Виена до Линц. А вие?
Изкуственият интелект е безценен технологичен помощник. Аз лично съветвам всеки да използва в ежедневието си изкуствен интелект и в частност ChatGPT. Има обаче една тънкост – изкуственият интелект не поема отговорност. Когато кажем или напишем нещо, то излиза от нас и ние поемаме отговорността за него.
Може ли ChatGPT да състави структурата на един доклад? Може, може и целия доклад да състави. Но, преди да поставя името си под него, аз го редактирам и преценявам дали това, което ChatGPT е написал съвпада с това, което аз искам да изразя. Може ли ChatGPT да състави отговорите на тези въпроси? Може. А тези отговори, от ChatGPT ли са съставени или от Николай Попов?
С какво още Линц е специален за вас? Разкажете ни още в какво от живота на града участвате, напр. в Ars Electronica …
- Линц действително е специален за мен. Тук хората стават в пет и отиват на работа. Прибират се към пет вечерта и в девет са по леглата. Карат семейни коли, много пъти с клетка за домашен любимец в багажника.
В събота и неделя ходят на малки излети със семейството. Линц е град на хора от средната класа – хора, които с труд си изкарват хляба и споделят припечеленото със семействата си. Тук няма богаташи, няма и мизерия. С тези хора говорим общ език, защото имаме сходни интереси и начин на живот. Мога да си представя да живея в друг град, но не искам да живея в град, който не е от този работническо-семейния тип.
Фен на здравословния начин на живот, на вегетарианството... Лесно ли е да се поддържа сред толкова много изкушения около нас?
- В интерес на истината, прекратих месоядството през 2011 г. Причината тогава не беше здравословна, а по-скоро морална.
Трябваше да стана на 40+, за да си дам сметка, че шницелът, който изяждам на обяд, е бил част от нечий гръб, крак, гърди. Този шницел, преди да стигне до мен в чинията, е изпитвал радост, болка, тревога, щастие, нещастие. Поръчвайки моя шницел, аз поръчвам нечие убийство. На 41 се почуствах отровен от убийствата, които съм поръчал и си казах: „Стига толкова, не искам смърт на моята трапеза!“
Знам, че животните, които ядем са отгледани за храна и че не биха се родили, ако не са за храна. Така е, но считам, че е по-добре да не се раждат, отколкото да бъдат убивани. Животът ни е даден от Господ и аз не искам да решавам кой да се ражда и кой да умира.
Като вегетарианец, вече 12 години, се чуствам не по-зле от преди. И съвестта ми е по-чиста, вярвам. През последните години, съпругата ми Юлита започна да се увлича по веганството. Ние спазваме Великите пости и преди няколко години тя предложи след празниците с яйца и козунаци, да се върнем пак към постите.
И така, от няколко години ядем предимно храна без животински продукти. Веганството изисква промяна в хранителната култура, която като всяка промяна е трудна. При нас нямаше особена промяна, защото от пости преминахме в пости. Какво ядем ли? Има какво: зелето на фурна заменя свинското със зеле; чорбата с гъби кладница заменя шкембе чорбата и т.н.
Когато човек иска да направи нещо, път се намира – що се отнася за веган рецепти, пътища безбройни. Прилагам по-долу една наша любима рецепта за Огнена Зелена Магия. Проблемът там е, че толкова вкусно става, че човек се пристрастява; а страстите, казват, не са хубаво нещо.
Радвате ли се, когато прочетете новини, че българчета са с медали от различни международни олимпиади?
- Олимпиадите по математика – там е сърцето ми! Като ученик участвах в олимпиадите по математика и имах някои скромни постижения. Там се събирахме деца, които имахме специално отношение към математиката и ни подготвяха преподаватели, също отличаващи се с особеното си отношение към математиката.
Те, нашите преподаватели, не го правеха за пари – бяха много слабо платени, почти без пари. Те го правеха заради математиката и заради нас, бъдещите техни колеги. Особено е чувството, когато си на 13 и до тебе седне професор от университета с думите: „Ще опитам, млади момко, да ти предам не само познанията си по математика, но и отношението си към нея“.
Сега, когато съм от другата страна на масата, се опитвам да внушавам у момците и девойките специално отношение към математиката, онова отношение, което изградиха у мен моите незабравими професори. Земният път на повечето от тях приключи, но земното им дело е в пълен ход.
В заключение…
-Ще си позволя да споделя една любима рецепта от нашата кухня. Изобретатели сме, смея да кажа, жена ми Юлита и аз.
Огнена зелена магия (Guacamole), време за приготвяне: 15 min., време за изяждане: 30 min.
Опасности: Толкова е вкусно, че може да доведе до пристрастяване.Забележка: Веган
Необходими продукти: 2 добре узрели авокада; 3 скилидки чесън; 4 ореха; сок от половин лимон; няколко стръка девисил; щипка сол.
Приготовление: Поставете обеленото авокадо, солта, изстискания чесън и лимоновия сок в блендер и бъркайте в продължение на около 3 минути. Обелете орехите и нарежете ядките на ситно. Нарежете девисила на ситно. Добавете орехите и девисила към сместа в блендера и разбъркайте отново за около 20 секунди.
Сервира се с топли хлебчета.
Едно интервю на Светлана Желева
