- Аз съм родом от Брацигово, малък град в полите на Родопите и тъй като родителите ми работиха дълги години в чужбина, съм прекарал доста време с баба ми, която почина преди няколко години на 87 годишна възраст. Тя беше доста колоритен човек – останала вдовица на 27, не се омъжила повторно, отгледала сама дъщеря си – майка ми и беше изключително трудолюбив човек.
Покрай нея съм ходил по ниви и ливади от ранна детска възраст, а и съм възпитан с уважение към природата и земята. Тя не беше религиозен човек, но казваше, че има Природа, в която вярва. Всъщност това уважение към природата, към земята, гората, водата и тази първична връзка със заобикалящия ни свят, бяха поводът да се заинтересувам и по-дълбоко от българския фолклор. С течение на времето в мен се появи интерес към лечебни практики, които народът ни практикува.
От една страна това беше продиктувано и от разговори с майка ми, която е детски лекар и тя като педиатър има погледа на научната академична медицина, но в същия момент тя е от поколение, което е израснало и с народните обреди за лекуване. Тогава от баба ми и от майка ми разбрах, че в рода на майка ми има няколко известни лечителки, наричани баячки. Започнах да търся и събирам останалото от тях знание.
Тук интересно е, че обичайно този тип обреди се предава на момичета в семейството, преди да достигнат полова зрялост, но не е изключено да се предаде и на момче пак в същия период, какъвто беше моят случай.
Така от роднини на майка ми започна и запознаването ми с този тип обреди и вярвания. С течение на времето интересът се засили и благодарение на обстоятелствата животът ме срещна с много интересни и знаещи хора, които по един или друг повод предадоха и на мен част от знанията си. Въпреки че обичайно традицията повелява такъв тип знание да се предава в семейството, то не е изключено и предаване извън него, ако старият лечител прецени, че човекът е подходящ.
Радвам се, че така са преценили и дано съм достоен носител на това знание, което дано се съхрани и за следващите поколения, защото то е жива памет, която в други региони на света е изчезнала отдавна, но при нас все още не. В рамките на образованието си и изучаването на чужди езици интересът ми стана и научен, а така се разшири и включи фолклора и обредите и на други народи, особено на другите балкански народи.
Една от основните причини за това е, че на Балканите всички сме много тясно свързани. Границите са се местили, а политическите и културните граници се разминават и по тази причина едни и същи обреди и вярвания могат да бъдат срещнати в различна етническа и езикова среда. Познаването на обредите и вярванията на другите балкански народи е според мен необходимост за всеки изследовател, а защо не и практикуващ, защото то ни показва, че ние имаме много повече неща, които ни сближават, отколкото да ни разделят.
Като немски възпитаник познавате и много народни традиции на Австрия. Ние имаме кукери, австрийците имат Die Perchten. Какви още общи обичаи и традиции имаме- казват Еньовден? Други?
- Езикът е наистина врата към света, защото ни дава възможност да общуваме и да погледнем с очите на другия, да надникнем в неговия свят на приказки, песни, обреди. Така също успяваме да видим, че ние може да сме географски не много близо, но имаме все пак общи неща.
Преди години имах възможност в рамките на някои служебни пътувания да присъствам и наблюдавам крампуси в Лиенц. Тогава с колегите от Австрия говорихме именно за тези общи неща, но и за специфичното. Всъщност мотото на Европейския съюз е видно и в тази област – единство в многообразието. Да, маскарадната обредност е явление, което се среща в културите на почти всички европейски народи (а и не само европейски, но в случая говорим за тях).
В същия момент всяко локално проявление е различно, носи свое послание, различен произход и е изминало различен исторически път. В днешни дни забравяме, че красотата на фолклора е всъщност в многообразието. Ето – дори названието на всички маскирани с кукери е такова размиване, защото всъщност маскираните и маскарадната обредност не носи само названието кукери в България.
Самите маскарадни обреди, свързани с календара, са закрепени от една страна към новогодишния празничен комплекс, в периода на т. нар. Мръсни (Погани, Некръстени) дни – от Игнажден (20 декември) до Богоявление/ Йордановден (6 януари) – в Западна България. За Източна и Югоизточна България те се изпълняват във времето преди Великденските пости, през т. нар. Сирна или Тодорова неделя.
В различни части на страната те имат различни названия – бабугери, сурваскари, станчинари, джамал, джамалари, старци и други. Не само названията, а и в самите обреди има разлики, които не са само във времето на провеждането им, а и в самите обредни действия, маски, участници и т.н.
Със сигурност едно сравнително изследване на обичаите по българските и австрийските земи би било интересно и би показало редица общи елементи. От една страна са връзките, които възхождат към далечното минало и древността, а от друга страна и някои обстоятелства, които оказват влияние. Ние споделяме сходни природни условия на живот, а те имат връзка и се отразяват в традиционната култура.
Планината, отглеждането на животни и други елементи от бита, които са сходни, показват и сходни духовни представи. Разделянето на материална и духовна култура, което е широко използвано в миналото, вече е все по-условно възприемано, тъй като границата трудно би могла да се фиксира, а по-скоро е много променлива.
В навечерието на Еньовден няма как да не споменем и това важно време на годината, когато по тези ширини са най-дългите дни и най-кратките нощи, когато природата и растенията са в своя апогей. Съвсем очаквано този период е почитан от дълбока древност като свещен за Слънцето, което пък е било почитано като божество от всички европейски народи.
(Johannisfest, Gemälde von Jules Breton 1875)
Въпреки различните образи и названия, които хората в миналото и днес, са му давали и дават, то някои връзки са толкова явни, че са общи за всички. Връзката на слънчевата светлина с растежа на растенията и с оздравяването са причина и Богът Слънце да е почитан като Лечител от древните хора, както е елинският Аполон например.
Така и в традиционните култури на европейските народи, вкл. австрийците и българите, в този период се събират лечебните растения и се отправят молитви за здраве, както и се извършват обреди като изплитането на Еньовския венец/Johanniskranz на немски. Всъщност самият венец, кръгът, е символично свързан със слънцето. Давам този пример, защото има разбира се много локални разлики, но има и общи примери ...в крайна сметка всички сме под лъчите на Слънцето и търсим неговата светлина и оздравителна сила.
Какво от фолклора на Горна Австрия ви впечатлява? А билките?
- Австрийският фолклор за мен е много интересен, защото планината и гората имат силен отпечатък в него. Ролята на растенията е все още съхранена и вярванията, свързани с тях са още живи.
Един от най-интересните примери за мен е ролята на една папрат, лунна папрат (Botrychium lunaria), която в Горна Австрия наричали Ankehrkraut и как към нейната помощ прибягвали за увеличаване на млякото на домашните животни със съответните заклинания и обредни действия. Много сходни примери има и в българската народна магическа традиция.
Как България може да направи своя фолклор по-интересен за света, за Европа?
- Въпросът за българския фолклор и неговото популяризиране е доста сложен. На първо място споделям едно мнение, което е изказвано от Юрий Венелин преди почти два века, а то е, че ние българите трябва да преведем на европейски езици своя фолклор, за да може останалата част от Европа да се запознае с него. За съжаление в тази посока няма направено много за изминалите почти два века.
По тази причина издадох и първата си книга на английски език - Thracian Magic: Рast & Рresent, в която към момента може да се прочетат в превод на английски език най-голям брой описания на магически обреди от българската народна култура.
Няма как да бъдем интересни, ако не ни познават, а няма как да ни познават, ако не пишем или превеждаме на езици, които се ползват от големи групи хора.
Как се развива българският фолклор в наши дни?
- Развитието на българския фолклор е болна тема за повечето негови носители и изследователи. Болна е, защото в последните години е изключително експлоатирана и монетизирана. Множеството събори, фестивали, състезания и други събития, се организират като масови мероприятия, чиято основна цел е да забавляват и по този начин да печелят.
Привидно в това няма нищо лошо, но това е наистина само привидно. Една голяма част от организаторите се интересува основно от броя на посетителите и реализираните печалби от продажби на билети, сувенири, храна и напитки. Количеството е взело траен превес над качеството. Мнението на изследователи и носители на фолклора често бива неглижирано, ако въобще някой посмее да каже нещо.
Този атракционен аспект на културата, това забавляване с цената на всичко и с всичко, е нещо, с което трябва да се внимава и което има деструктивен характер. Подмяната на фолклора и традиционната култура с продукти, които имат добър маркетинг и играят по емоционални струни на човешката душевност, са явление, което под маската на уж популяризиране всъщност разгражда останките от паметта ни като народ.
Под давлението на емоция критиките към подобни подмени често биват възприемани като хейт. Надявам се, че с времето и този период ще отмине и че емоционалността и копнежът към родното ще бъдат оздравени с доза познаване на традициите, а също и с уважение към носителите и изследователите на тази тема. Тогава смятам, че ще започне друг период в съвременния живот на нашия фолклор. Вече се виждат наченки в тази област и дано те са едно ново положително начало.
Вие сте и голям познавач на ролята на билките във фолклора. Разкажете ни повече за някои чудодейни билки и тяхното приложение. Напоследък много популярна в Австрия стана шаманската билка Ayahuasca. Безобидна ли е, обещават се чудеса и се очакват чудеса от нея?
- Растенията са моя страст от много години. На тях е посветена и последната ми книга „77 и половина чудни растения“.
Едни от най-интересните магически обреди, на които съм учен като малък, включваха събирането на определени растения в определени дни от определени места, приготвянето им по специален начин с думи и действия, които се предават в тайна. Ролята на растенията в народната магическа традиция е много голяма.
Съвсем умишлено казвам ролята, а не използването, защото в редица случаи ние хората се обръщаме към тях за помощ, търсим съдействието им. Това е една голяма разлика в отношението на традиционната култура и днешната нагласа – съдействието им някога и използването им сега.
Магическите растения в народната традиция са много, но има някои от тях, които се много популярни – вратигата (на сн.), дребното обичниче, кандилколистното обичниче, петопръстникът и други. При много от тези растения самото название препраща и към представата, която народът ни е имал за магическите сили на това растение – вратигата да връща лошото/доброто; обичничето да предизвиква обич и т.н.
Нямам личен опит с аяхуаската, но имам наблюдения над хора, които са я пробвали. Според нашата народна традиция растенията са същности, т.е. към тях се обръщат с молитва, оставят им се дарове и се установява вид връзка с тях. Вероятно и при приема на аяхуаска е подобна ситуацията.
Тук обаче бих искал да обърна внимание на едно нещо, а то е, че човек се свързва с растения, които растат в неговата заобикаляща среда, които са част от неговата история и са част от неговата културна памет. Да, ние вече сме граждани на света и пътуваме много, но все пак ние имаме едно родно място и по един или друг начин сме свързани с него. В миналото човек е свързвал и духовния си свят със заобикалящата го природа.
В този смисъл духовната връзка с растение и земя, които са далеч от нас, от нашата културна памет, е възможно по мое мнение да ни даде духовен опит, с който да не можем да се справим, да не можем да усвоим и това да доведе до съответни проблеми. Затова не мисля, че нещо е безобидно и смятам, че всичко, което правим, по един или друг начин оказва въздействие на нас или на хората около нас, а дали ще видим и ще бъдем свидетели на това въздействие, то това е друга тема, но такова ще има.
Има ли още в Австрия билкари, които поддържат жива клостерската традиция? Кои са магическите, ритуалните билки на Австрия?
- За съжаление нямам личен контакт с такива хора от Австрия, но вярвам, че след като в България има още живи хора като мен (тук неминуемо на лицето ми изниква усмивка), то и в Австрия ще има. Никога тези хора не са били много като численост, защото този тип знание и занимание, неминуемо водят до различен начин на живот и светоглед, а те не винаги съвпадат с тенденциите на деня. За магическите растения на Австрия не бих си позволил да говоря, но ще се радвам да прочета от знаещи хора от Австрия за тях.
Участвате в различни национални и международни конференции- какви теми излизат на дневен ред...
- В международните академични среди се забелязва разчупване на предразсъдъците спрямо носителите, т.нар. практикуващи, което смятам за положителна промяна. За съжаление в България това още не е така и учени като мен, които са и носители на този тип знание, биват все още до голяма степен гледани с по-особено око, но да се надяваме, че това с времето ще се промени.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
