Автор на статията е проф. д-р Лилия Райчева.Тя е завършила първия випуск на профил „телевизия“ на специалността „журналистика“ през 1973 г. и сега е професор по медии и комуникации на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Защитава кандидатската си дисертация през 1977 г. във Факултета по журналистика на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“.
Автор на многобройни медийни публикации. Създател на предавания за радиото и телевизията, сред които телевизионното състезание „Минута е много“, просъществувало от 1980 до 2011г. и от което са излъчени 756 броя.
Ръководител на Катедра „Телевизия и радио“ (1998-2001 г.). Зам. Декан по международната дейност и научно-изследователската работа на ФЖМК (1999-2001г.). Член на Съвета за електронни медии (2001-2008г.). Гостуващ преподавател във висши учебни заведения в България и чужбина, предимно в САЩ.
Активен участник в множество научно-изследователски мрежи в Европейския съюз. Автор на 5, съставител на 14 книги и на научни публикации по различни медийни въпроси. Нейните научни интереси включват: развитие на медийната екосистема, екранен език, политическа комуникация, поколенчески проблеми, медийно потребление и медийна грамотност. Носител на национални и международни отличия.
Статията препечатваме от Newmedia21.eu.
„Няма нищо по-субективно от обектива на камерата. Защо? Защото зад обектива стои едно човешко око, а този човек нагласява камерата да вижда само тези неща, което той би искал да види“.
Тази фраза на Доктора е от творческата дипломна работа „Телевизионният екип“ на сириеца Надим Отри, защитена във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ преди четири десетилетия. Д-р Младен Младенов е създател на профила „Телевизия“. От завършването на първия му випуск през 1973 г. вече е отминал повече от половин век.
Живеем в дигиталното време на оскъдицата в мозаечното нелинейно мислене. Въпреки привидната безкрайност и всеобхватност на информацията в интернет обаче дейността на много значими личности, дори от съвременността, остават непокрити.
Във вездесъщата Уикипедия днес е записано само: „Младен Младенов – Доктора (1928 – 2000) – български журналист, преподавател по телевизия в катедра „Журналистика“ на Софийския университет“.
Невръстният ChatGPT през май 2024 предлага по-подробна, но непълна информация: „Д-р Младен Младенов е известен български телевизионен режисьор, сценарист и продуцент, който има значителен принос към Българската телевизия. Той е работил по различни телевизионни предавания, филми и сериали, като е известен със своето креативно мислене и професионализъм. Младенов също така е преподавател по телевизионна журналистика, като обучава бъдещи професионалисти в тази сфера. Той е участвал в различни проекти и е допринесъл за развитието на Българската телевизия, като често е канен за участие в жури на фестивали и конкурси. Неговата работа е високо оценена както в България, така и в чужбина“.
Българската национална телевизия, в която Доктора твори вдъхновено повече от три десетилетия, e направила само един негов портрет – в годината на кончината му. Той е недостъпен за широката публика. В рубриката „История на БНТ“ на интернет страницата си обществената ни медия не предлага (както и за всичките си знакови творци) нито негова биография, нито пък списък със заглавия на значимите му продукции, голяма част от които сe съхраняват в Златния фонд. А за своята дейност той е награждаван многократно и е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“.
Свидетелство за паметта към него си остава ежегодната стипендия, присъждана от БНТ на името на д-р Младен Младенов за творчески постижения на студент от профил „Телевизия“ във Факултета по журналистика и масова комуникация и връчвана традиционно от 2000 г. насам в Аулата на Алма матер на патронния празник на Университета. За журналистката Надя Обретенова и хоноруван преподавател във ФЖМК „Младен Младенов е човекът, създал телевизионните стандарти в българската журналистика, които и до днес дефинират критериите за професионализъм“.
В несъществуващия пантеон на пионерите във висшето образование по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ няма и следа за работата от първопроходеца на профил „Телевизия“ през седемдесетте години на отминалия век, създател на първите учебни програми и автор на първия учебник, който проф. Минка Златева оценява като „оригинална творба, съчетаваща теоретичните постановки на учебника с конкретиката на речника, като ги обяснява чрез практиката. Преиздаден и допълнен през 1996 г., този труд и днес е основа за подготовката по история, теория и практика на телевизионната журналистика на студентите във висшите училища в България“.
В публичния архив на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“, който през 2024 г. отбеляза половинвековен юбилей (висше журналистическо образование в страната ни съществува от 1952 г., но е създаден като самостоятелен Факултет по журналистика през 1973 г.), отсъства индикация за завършилите студенти от профил „Телевизия“, както и за заглавията на дипломните работи, които той е ръководил.
Уви, тези две институции не са се постарали да дадат конкретна представа за полифоничната същност на един изключително талантлив творец, вдъхновяващ педагог, бохем с неизтощаемо чувство за хумор, проникновен визионер. Затова, поради недостиг на систематични ресурси, този текст представя колаж от отзивите на мнозина, които са имали късмета да се докоснат до неординерната личност на Доктора.
Първи години
Младен Младенов е роден на 11.12.1928 г. край Огоста – в село Люта (сега Владимирово), Врачанско, в семейството на железопътен инженер и учителка. През 1956 г. завършва специалността „Българска филология“ в Софийския университет, с втора специалност „Обща история на литературата“. Работил е във вестник „Народна младеж“ заедно с Йордан Радичков, като двамата пишат сборника пътеписи „Горда Стара планина“. Работи по разпределение в Радио Стара Загора като завеждащ отдел „Култура“. През 1958 г. се мести в Радио София. Пише филмова и театрална критика в централни и регионални вестници и списания. Успешно се пробва в прозата с романа си „Нищожно престъпление“.
В едно от редките си пространни интервюта за професионалния си път Доктора споделя: „Преди да се занимавам с телевизия, работех известно време като журналист в младежкия печат, пишех очерци, които сега могат да се сравнят с формите на журналистическата изява, наричана фичър. Издавах и художествени разкази. Интересното от моята кратка журналистическа биография в пресата е, че работехме заедно с Йордан Радичков и с Дамян Обрешков в една стая. Така че, когато постъпих в Телевизията, имах зад гърба си един не голям, но не и малък вестникарски и радиостаж“ .
В „Танго с камера“ са намерили място и отзивите на журналисти, с които е работил по онова време:
Кольо Георгиев – писател: „Той беше много надарен човек. Всичко, което правеше, бе белязано от таланта му. Неговият единствен роман – също“.
Дамян Обрешков – журналист: „Героите на Младен бяха млади хора, които, както се казва, завладяваха живота. Той пишеше за тях с огромна обич, така както по-късно с огромна обич се отдаде на преподавателската си дейност и подготви много млади колеги в телевизионната журналистика. Той създаваше около себе си такава обстановка на ведрост, в която не можеше да има друго, освен хубави чувства, освен истинско приятелство. Не знам каква любов го залюби – още нямаше телевизия, дявол да го вземе, и той отиде да учи режисура, телевизионна режисура във Виена. И когато се завърна, извади една диплома, много красива, и казва: „Аз съм доктор“. Оттогава започнахме да му викаме Доктора“.
Проф. Веселин Димитров – радиожурналист, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация: „За първи път той се подписа доктор Младен Младенов не на друго място, а на гърба на обложката на една грамофонна плоча, издадена от „Балкантон“. Той беше режисьор на една композиция, която беше записана на грамофонна плоча. Подписът д-р Младен Младенов предизвика всеобщ смях и веселие, а след това се оказа, че това трябва да предизвиква и всеобщ респект“.
Така колеги и приятели от Университета и БНТ започват да го наричат с любов Доктора.
От цитирания по-горе личен медиен разказ за творческия път на Младен Младенов се разбира, че по щастлива случайност печели анонимен конкурс в Българската кинематография за сценарий за игрален филм, който така и остава незаснет:
„Но тогава Радио „София“ откри в мен специалист по киното. Назначиха ме с телеграма в Деня на радиото – 7 май 1958 г., за отговорен редактор на кинорубриката. Така започнах много да чета и да се интересувам от кино. За телевизия все още се говореше малко в България, правеха се проби и след една година започнаха да се излъчват и първите телевизионни предавания от по един час дневно.
Пак чрез конкурс спечелих място за обучение по сценаристика в чужбина. Получи се така, че други заминаха, а на мен, макар че издържах изпита, ми предложиха след една година да замина или за Прага, или за Виена. Избрах да специализирам режисура във Виена. Много интересно бе организиран учебният процес в Академията за музикално и сценично изкуство. Учехме сутрин от 8 до 18 часа вечер. В тази Академия се изучаваха разнообразни дисциплини – музикална постановка, пиано, оперно пеене, цигулка, фагот, композиция, диригентство и т.н.
В сценичното изкуство преподаваха театрално майсторство, филмова и телевизионна режисура. Насочих се към телевизията, знаейки нарасналите интереси на нашето общество към най-новия медиум. Хвърлих всичките си сили към овладяване на знанията за нея, макар вкъщи (в София) да нямахме телевизионен апарат, но в Института всеки ден гледахме черно-бяла телевизия“.
В посоченото по-горе изследване на проф. Минка Златева за приноса на виенските възпитаници (Георги Боршуков, Дафин Тодоров и Младен Младенов) за журналистическото образование в България („Българо-австрийски връзки в областта на академичното образование по публична комуникация”, отпечатана в сборника: Филева, Петранка, Минка Златева . Австрия-България:традиции с бъдеще. Велико Търново: ПИК, 2008 , с.177-210. Цитатът е от с.203) се казва, че
„през 1963 г. Младен Младенов завършва филмова и телевизионна режисура в Академията за музикални и сценични изкуства във Виена (Universität für Musik und darstellende Kunst- Wien). Следва също театрознание във Виенския университет, като слуша лекции при професорите Киндерман и Дитрих, посещава курсовете по славистика при проф. Хам и философия при професорите Хайнтел и Рорахер. След успешна защита на дисертацията си на тема „Майсторски комедийни творби на Йон Лука Караджале, Бранислав Нушич и Ст. Л. Костов. Драматургична и сценична постановка“ през 1965 г. става доктор по философия на Виенския университет“.
Блясъкът на Новогодишните програми
След като се завръща в България през 1966 г., д-р Младен Младенов започва работа в Българската телевизия в литературния отдел с главен редактор Серафим Северняк. Първоначално го разпределят към екранизацията на разкази и новели на български и световни автори. Впоследствие става главен редактор на „Музика и забава“, както и главен режисьор на Телевизията.
В областта на развлечението той изгражда впечатляваща творческа биография, която обхваща многобройни телевизионни мюзикъли, театрални постановки, новогодишни телевизионни програми. Перфекционист с безпогрешен драматургичен усет, желязна ръка и безпощадно чувство за хумор, Доктора оставя значимо наследство в Златния фонд на Българската телевизия. С новогодишните си програми той утвърждава нов стил в празничното развлечение.
Ето още от неговия личен разказ пред бившия му студент – журналиста Димитър Лъжов: „Забавните програми, които реализирах в Българската телевизия, на пръв поглед нямат нищо общо с журналистиката, но напоследък все повече и повече се пише в световната професионална литература, че във възприятието на информацията и забавата почти няма разлика и че всяка информация е във висша форма забава, а всяка забава е до голяма степен информация. Сега световният телевизионен ефир се запълва с телевизионни игри, забавни програми, разнообразни филми.
В работата си над развлекателните телевизионни форми намирах не само лично удовлетворение на моите творчески амбиции, но и допълване към професионалните ми възможности. Започнах да снимам и информационни, и публицистични предавания. Ала реализацията на новогодишните програми бе като че ли водеща за мен и повечето от тях се наложиха със собствено име. „Експрес танго“ или „Среднощен експрес“ бяха своеобразна схема на летящ нощен експрес, със специфична жанрова окраска и структура, позволяваща динамика на отделните изпълнения с бързината на летящия нощен влак.
За моя радост имах възможността да снимам Тина Търнър, Алла Пугачова, Джани Моранди, Салваторе Адамо, Оскар Бентън, Карел Гот и много други световни изпълнители. Снимал съм без изключение всички български звезди от естрадата, като се започне с Лили Иванова (на сн.) и Емил Димитров, както и много състави. Изключително много уважавам и харесвам бургаския „Тоника“ на Стефан Диомов заради неговата неповторима мелодичност и артистично майсторство. Снимал съм и всички наши комици – Георги Парцалев, Лео Конфорти, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и кого ли още не…“.
Операторът Любомир Милошев в книгата на Борислав Златанов „Телевизионен смях“ си спомня с топлота за талантливото съперничество между Младен Младенов и Хачо Бояджиев в областта на развлечението – и двамата – корифеи в своето амплоа, оцветяващи с колоритното си чувство за хумор телевизионния фолклор: „Между Хачо Бояджиев и Доктора имаше негласна конкуренция за новогодишните и шоу програми… и се раждаха нелоши неща… Веднъж Хачо влиза в кафенето, вижда Доктора на една маса и се провиква така, че да го чуе цялото кафе: „Здравей, хан Крум!“. Доктора на секундата отвръща: „Здравей, Нефертити!“.
Знакова е позицията на Хачо Бояджиев в цитирания вече филм „Танго с камера“: „Трябва да се знае, че Младен беше много сериозен телевизионен творец. Той предимно се развиваше в областта на документалистиката и забавата. Някой ще каже, че имало някаква вражда между нас. Напротив, никога вражда между мен и него не е имало, защото Младен беше изключително добър човек. Едър, респектиращ с фигурата си, но тая фигура в себе си криеше нещо много красиво, нещо като Боримечката. Бях в постоянна конкуренция с него и тази конкуренция беше благородна. Общо взето, по времето на Доктора разцъфтя забавната програма на Телевизията. Той създаваше около себе си такава обстановка на ведрост. Аз само мога да се поклоня пред паметта на Младен Младенов“.
Режисьорът на „Танго с камера“ Добри Тодоров е включил и една важна оценка за работата на Доктора: „През четирите години, които прекарах като генерален директор на Българска телевизия, един от малкото мои сътрудници по онова време, който имаше вече опит, а и диплома по режисура – и то от Виенския университет, беше режисьорът Младен Младенов, който се ползваше с голямо уважение. Както сега, тогава още повече новогодишните програми се следяха от цялата телевизионна аудитория. Те запълваха цялата новогодишна вечер и създаваха добро настроение. Тези програми бяха посрещани доста критично, но тогава, когато започна да ги прави Младен Младенов, достигнаха своя връх за онези години. Една хубава, добре композирана мозайка с много добри актьори, с добри естрадни изпълнители, балети. Всичко това беше сплетено в един хубав венец“ (Леда Милева – генерален директор на БТ).
В Златните години на телевизията
Според Мария Пеева – от първия випуск на профил „Телевизия“ в Софийския университет, дългогодишен драматург в Главна редакция „Телевизионен театър“ и продуцент в СТФ „Екран“ на БНТ: „За Доктора чиновничеството в професията бе противопоказно, най-важен бе качественият продукт. Той остави сериозна следа чрез интересните си творчески решения не само на новогодишните програми, на предаванията „Телевизионно вариете“ и „Събота вечер, неделя обед“, но и на цяла поредица от хумористични миниатюри с най-добрите ни комедийни актьори и редица телевизионни постановки, сред които „Вражалец“ от Ст. Л. Костов с незабравимия Стефан Данаилов в главната роля“.
В „Танго с камера“ Стефан Данаилов казва: „Заснехме заедно с него „Д-р“ на Бранислав Нушич, а и други симпатични неща. Леко работехме и това много ми харесваше – на мен, а и на зрителите“.
В същия филм-портрет проф. Веселин Димитров си спомня: „Младен е много силно противоречива личност – един метежен дух в най-добрия смисъл на думата. Литератор по образование, с пробив в други сфери на знанието – с работата си в Радио „Стара Загора“ например, където е оставил неизличими следи до днешния ден. Той ме покани, мисля, че бях студент тогава или бях репортер в Радио „София“, да взема участие в неговата първа игрална постановка в телевизията. Това бе новелата на Проспер Мериме „Матео Фалконе“ – неговият телевизионен игрален дебют“.
В цитираното интервю на Димитър Лъжов Доктора посочва: „Екранизирал съм доста – сред постановките ми са „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, „Нощен гост“ и „Милионерът“ на Йордан Йовков, „Ние, духовата музика“ – с колосален успех тогава, просто изненадващо и за мен, и за сценариста Йордан Радичков, който казваше, че това предаване ще остане в Златния фонд на БТ с безсмъртни актьори като Григор Вачков и Георги Парцалев“.
Младен Младенов е обичан и уважаван от колегите си заради таланта, брилянтното чувство за хумор и прямия си характер. Директорът на продукция Камен Йорданов в телевизията заявява: „Когато някой се обърнеше към Доктора с въпрос относно снимки, студио или каквото и да е, той отговаряше с: „Кажи, златен, да не забравиш!“. Предразполагаше го, беше готов да изслуша всякакво предложение за композиция, осветление, но, разбира се, не позволяваше да му се качват на главата.
Когато нещата са се забатачили, снимките не вървят, проваля се графикът поради закъснения или гафове с техниката, Доктора внасяше успокоение и увереност, че ще се справим, с неговия коронен лаф: „Нема страшно – че палиме, че гасиме и пак че го нагласиме! Айде, стегайте се!…“. На пръв поглед се държеше като гамен, но всеки, който го познава, знаеше, че Доктора беше изключителен благородник, с невероятно чувство за топлота за колегите и тази негова страхотна енергия сякаш преминаваше в нас и сами не усещахме как правим действително прилични неща с никакви средства и мизерна база…“ .
На стр. 38 в същото издание на Борислав Златанов операторът Константин Хаджиев пише: „Младен Младенов – Доктора е човек с невероятно чувство за хумор и зад привидната му арогантност прозираше доброта и обич към нас, операторите, сваляше напрежението и трудните обекти ставаха като на шега…“.
И още отзиви в „Танго с камера“:
Атанас Косев (композитор): „Младен е човек, за когото може да се говори в захлас в неограничено време. Той имаше голям афинитет към духова музика. Може би с това искаше да върне романтиката на нейното звучене по мегданите на селата и по градските градини, за да се помнят тези времена“.
Васил Найденов (естраден изпълнител): „Младен е човек, който винаги ни е внушавал своеобразен респект и винаги е създавал илюзията за строгост, обаче под тази строгост винаги се криеше един много широко скроен човек“.
Ганчо Йотов (оператор-режисьор): „Той излъчваше ураган от енергия, от хумор, от жизненост, така че около себе си създаваше атмосфера, в която е толкова подходящо да се работи с любов към творчеството. Младен Младенов за всички нас беше Доктора и трябва да кажа, че той действително беше доктор не само буквално, но и в преносния смисъл на думата. И сега да извадите което и да е от нещата, които той е направил като режисьор и сценарист, те не са изгубили своята свежест, своята блестяща празничност, което се дължи на това, че той винаги работи с големи таланти и с голяма любов.
А истинските неща, които се правят по този начин, запазват свежестта на момента, когато са създавани. И затова неговата фраза, когато нещо ние правехме заедно, беше: „Значи могло“. Прехвърляше щедро заслугата на екипа. Просто това беше маниерът на големия човек, на големия творец. Така че сега аз искам само да му кажа: „Младене, действително е могло“.
В „Танго с камера“ съпругата на Доктора, д-р Богдана Младенова, споделя: „С него да се живее, не е леко, но много, много интересно, защото той е нестандартен и вероятно звучи много шаблонно, но, както се казва, много широко скроен човек. За него просто не може да се говори в минало време“.
