All for Joomla All for Webmasters
Виктор Меламед: Тайланд успява да ме изненада почти винаги

30-50 хиляди българи посещават всяка година прекрасната страна, Чианг Май е основен световен център за медитация и йога школи.

 
Вместо визитка:
Повечето хора ме познават като Генерален почетен консул на  Кралство Тайланд в България. Това е доброволен, почетен ангажимент, за който тайландската страна ме е избрала от 2003 година и който мисля, че достойно изпълнявам и до днес в интерес на двете държави.
 
Преди това близо 20 години съм работил в Българския национален авиационен превозвач, авиокомпания “Балкан”, където изминах целия път от редактор на ведомствения вестник “Полет” до директор “Външни връзки и реклама” и говорител на компанията. 
 
В по-ново време от 15 години съм партньор и съсобственик в компанията за публични комуникации “Fama Consulting”,  която съдейства на големи чуждестранни инвеститори в тяхното общуване с държавните институции и регулаторни органи. 
 
Автор съм на две книги с разкази и на една с детска поезия. Завършил съм специалност “Българска филология” в СУ “Св.Климент Охридски“ и съм минал няколко задочни курса по маркетинг и комуникации на различни университети, като “Делауер юнивърсъти” и НБУ.
 
Г-н Меламед, откъде тази любов към Тайланд?
- Обичам този въпрос. Това не беше любов от пръв поглед. Това е осъзната любов, плод на дългогодишно познанство, на разбиране и приемане. Струва ми се, че с Тайланд вече толкова се харесваме, че не можем един без друг.
 
Всъщност, както всеки обект на любов и Тайланд не е еднозначен. Има много неща, които те опияняват от удоволствие и други, които те смущават или объркват, но най-главното е, как се чувстваш след срещата с тази прекрасна… държава?
 
Моето усещане е винаги на радост, спокойствие и малко тъга, когато се разделяме за известно време. Да, сигурно има хора, които се влюбват в нея от пръв поглед, но аз мисля, че истинската трайна любов идва след като я опознаеш в нейната цялост.
 
Вие десетилетия наред сте Генерален почетен консул на кралство Тайланд в България, може ли Тайланд с нещо да Ви изненада?
- О, това е най-сигурният белег за една трайна и сериозна „връзка“. Тайланд успява да ме изненада почти винаги. Имало е случаи, когато в годината съм правил по три четири пътувания, през няколко месеца и винаги съм откривал, че нещо от това, което добре познавам вече се е променило – сгради, инфраструктура, хора…
 
На пръв поглед, трафикът е същия, магазините са същите…, но в следващия миг откриваш, че улицата е преобразена, че сградата до хотела, която минали път беше до петия етаж е вече завършен небостъргач, че тайландците по улиците, които до скоро бяха облечени в жълто, в чест и почит към кралското семейство, сега се носят в лилави цветове в знак на друга почит и уважение и това са само външните белези на промяната.
 
После откриваш, че все повече млади хора могат свободно да общуват с чуждите туристи на английски, че небето на плажа в Пукет вече не е закрито от стотиците прилепени един до друг чадъри, че пърпорещите и замърсяващи въздуха моторикши – „Тук-Тук“, вече са масово заменени от подобни, но електрически. Ето такива работи. Промените в Тайланд са начин на живот. 
 
Имате ли си любими места в Банкок и в Тайланд? 
- Да, разбира се! Има градове и места в Тайланд, които определено фаворизирам.
Без съмнение, за мен най-любимото място в Тайланд е Банкок. Този космополитен град всеки път ме зарежда с букет от емоции.
 
Той е съвършената азиатска еклектика, съчетала в себе си, древност, кралско величие, зашеметяваща съвременна архитектура, бедност и лукс на една ръка разстояние, натрапчиви азиатски аромати и вкус на екзотика на която не мога да се наситя.
 
Другото ми любимо място е вторият по големина град в Тайланд Чианг Май и провинцията около него. Той е съвършено различен от шумния и не заспиващ Банкок. Чианг Май е на север в сърцето на тайландската джунгла. Зелен (във всеки един смисъл на думата) и омиротворяващ град. Тази област е духовния център на държавата.
 
Тук са съсредоточени много от най-големите и красиви действащи будистки храмове, много йога школи, уелнес центрове, изобщо места, където не само тялото, но и духът се възражда. На кратки разстояния от града има прекрасни паркове и природни забележителности. 
 
Пукет и другите острови в Андаманско море са прекрасни места, но с твърде много европейци и с желания от тях начин на релакс. Предпочитам Азия.
 
Имате ли обяснение защо азиатския тип човек има малко, а е щастлив, а  ние-западните хора, европейците -имаме повече, а сме нещастни? Какво можем да научим от тайландците?
- Това е един от въпросите, които ние европейците най-често си задаваме, след посещение в Азия. Моят отговор е, че това е свързано не само с различния начин на живот обусловен от природните и климатични фактори, но преди всичко от различната религиозна и философска доктрина в която сме възпитавани ние европейците и азиатците (в конкретния случай тайландците).
 
Будизмът, а тайландците 90% от които са искрени будисти, възпитава точно това – да потискаме желанията се за притежание, за превъзходство, за гняв и завист, а да възпитаваме смирение, търпимост, уважение към всички, хора и всякакви други твари, стремеж към красота и хармония в живота. Трогателен за нас европейците е начина по който, тайландците се отнасят и грижат за своите възрастни роднини, уважението и почитта с които са обградени.
 
Изобщо семейството е все още основното ядро на тайландското общество и то устоява въпреки глобалните тенденции към прагматичен индивидуализъм.
 
Отдавна западния свят е преоткрил Азия за медитационни практики, йога, ретрийти, бойни изкуства, будистки практики и други. Къде е Тайланд на тази карта?
- За всичко, което изброявате Тайланд е сред водещите дестинации. Аз вече казах, Чианг Май е основен световен център за медитация и йога школи. Може би единствено в Индия има повече. Същото е и с будистките практики.
 
Големите действащи храмове и манастири в Тайланд приемат за обучение желаещи поклонници от цял свят. А, тайландския бокс – Муай Тай е световно популярен имено заради Тайланд и амбицията на кралството да го наложи, като световен и дори олимпийски спорт.
 
Като бивш председател на „Конфедерацията по Кик бокс и Муай Тай“ в България мога с гордост да кажа, че нашите състезатели по тези два спорта са едни от най-добрите в Европа, а конкретно за Муай Тай и в света.
 
Някои чужденци отбелязват, че все повече Банкок се сингапуризира, т.е  заприличва на Сингапур. Вие какво мислите?
- Не! Не мисля, че това е така. Двата града са много различни във всяко едно отношение, но преди всичко в същността си, а от там и в цялостната организация на обществено-политическите, икономическите, а и чисто човешките отношения. Сингапур е град-държава, докато Банкок е най-големият, столицата, но все пак един от градовете в голямото кралство Тайланд.
 
Мултиетническият характер и строго дисциплиниращите порядки на Сингапур са чужди на Бангкок. Единствената прилика може да е само в международния финансов и инвестиционен интерес и към двата града. 
 
Колко са българите вече в Тайланд и с какво се занимават?
- И преди и сега българите в Тайланд са незначителна бройка. Може би малко повече от 2003- та година, когато бях избран за Почетен консул на Кралството, но така или иначе в сравнение с други европейски държави българското присъствие в Тайланд е много малко.
 
Без да имам точната статистика, мога да предположа, че като постоянно живеещи в цял Тайланд има не повече от 100-200 българи. Основно това са половинки от смесени бракове, главно мъже, както и малък брой чисто български семейства с траен бизнес в страната.
 
Стига да има желание, един европеец с образование лесно би си намерил работа в Тайланд, въпреки обезкуражаващата бюрокрация, но повечето от европейците се заселват в Тайланд най-вече след пенсионирането си и предпочитат, топли и спокойни старини, пред нервния и несигурен живот в Европа.
 
Българите в Тайланд работят, като учители и университетски преподаватели, в международни институции или големи транснационални компании, както и като мениджъри на различно ниво в хотелски и СПА вериги.
 
Защо нямаме там нито консулство, нито посолство, нито търговско представителство? Какво може да се направи?
- Това е един от най-болезнените и трудни за отговор въпроси, поради отсъствието на всякаква нормална аргументация и логично обяснение на тази крещяща липса на национална ангажираност. Много е тъжно да се признае, но е факт, че България, като държавен интерес е изключила не само Тайланд, но и много от другите, бързоразвиващи се и влиятелни държави от Югоизточна Азия.
 
Но случаят с Тайланд е особено необясним и заради огромния туристически интерес на наши граждани към тази страна. Средно между 30-50 хиляди българи посещават Тайланд всяка година. А, тези наши сънародници не разполагат с никаква защита или подкрепа от страна на нашата държава ако попаднат в трудна ситуация.
 
Само от началото на тази година имаше няколко много неприятни инцидента с български туристи и хората първо се обръщаха към нашето Почетно консулство за информация и съдействие. Да, но нашата основна грижа са тайландските граждани попаднали в България и за това аз разполагам с целия инструментариум на Тайландската държава, а моят колега българският почетен консул в Тайланд, няма дори един печат с Българския герб, за да официализира своите писма и контакти с държавните институции в Кралството.
 
Какво може да се направи ли? Да се приеме правителствено решение за възстановяване на Българската дипломатическа мисия (независимо с какъв ранг) в Банкок и да се даде колкото се може по-скоро рестарт на българо-тайландските отношения във всички сфери, но най-вече на търговско-икономическите отношения.
 
Нека да внесем малко и виенски момент в интервюто, тъй като е  предназначено и за българите в Австрия. Кралица Сирикит например  посещава Виена през 70-те години на миналия век. Някои виенски българи все още помнят това посещение. Благодарение на нейната визита в Германия и Австрия, тя става много популярна и е лице на Тайланд. Каква е ролята й през годините?
- Без съмнение Кралицата-майка Н.Пр. Сирикит е една от най-популярните личности в Кралството. Тя е олицетворение и символ на  красотата, обаянието и силата на тайландската жена.
 
Нейната роля на съпруга и партньор на най-популярния и обичан владетел в съвременната история на Тайланд Крал Рама ІХ и майка на новия тайландски крал Рама Х е много повече от представата за спокоен  и аристократичен дворцов живот. Кралица Сирикит е изключително дейна и ангажирана с десетки съзидателни и благотворителни каузи личност.
 
Тя е патрон на множество инициативи свързани с историята, културата и социалния просперитет на тайландците. Не случайно, нейния рожден ден 12-ти август е един от националните празници на Тайланд.
 
Какво бихте посъветвали един млад човек, който тръгва към Тайланд, търсейки нови възможности?
- Преди всичко да прочете предварително възможно най-много за Тайланд и тайландците. Да не бърза с решенията си, а да се потопи в живота на местните хора и да усети техният ритъм, техният начин на мислене, техните приоритети и амбиции.
 
Да е наясно със себе си какво иска – да живее леко и безгрижно, като турист или да е готов за сблъсъка с цяла нова вселена напълно различна и често трудно разбираема от нашите работещи на съвсем друга честота и логическа основа мисли и чувства. 
 
И все пак това е предизвикателство, което си струва, защото успехът гарантира истинско житейско удовлетворение. 
 
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Прочетено 194 пъти Последна промяна от Понеделник, 20 Май 2024 22:15
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…