В предговора авторката цитира балканската поговорка: "Ако си помогнал в беда някому - премълчи, ако някой ти е направил добро - разкажи!". „Настоящата книга - пише тя, - е скромен опит да изпълня тази повеля, доколкото ми е възможно, като се опитам да възстановя историческата истина за извършеното от австрийския народ през войните 1912-1918 г. най-благородно и високохуманно дело - благотворителността, за която няма граници, езикови бариери и... давност.
Насочването ми именно към Австрия не е случайно. То е плод на многогодишен човешки и научен интерес, породен у мен от разказите на моя баща (който е баща и на проф. д-р Минка Златева, доайен и преподавател с над 40- годишен стаж във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, наш автор в сайта), израснал и възпитан в сиропиталището за войнишки сираци в Свиленград. В неговото съзнание завинаги бе запечатан детския спомен за вкусените за пръв път през живота му бисквити и бонбони в красива цветна опаковка с надпис: Виена.”
XXX
След включването на България в Световната война по силата на Женевската конвенция, Австрийският Червен кръст поема задължението да подпомогне санитарното дело на Българската фронтова армия, да сформира и да изпрати отново в страната ни свои санитарни мисии. Те трябва да се присъединят към вече окоплектованите и подготвени за транспортиране 3 други: на Германския Червен кръст, на Малтийския орден и Унгарската санитарни мисии.
Според публикуваната в Известията на БДЧК статия, посветена на Австрийския Червен кръст, помощното санитарно отделение (мисията), отправено в България през 1915 г. е "едно от най-важните, което някога е изпращано от едно дружество на Червения кръст” (1)
За 1917 г. това струва на Австрийския Червен кръст 86 500 крони, които са изтеглени от сметката на БЧК от специалната военна субвенция, дадена му от австрийското правителство. Доказателство за истинността на това твърдение е фактът, че извън австрийската територия Австрийският Червен кръст е развил дейност единствено в България и по-малко в т.нар руска Полша, където открива болници и санитарни инсталации. За съжаление, както и през първите Балкански войни така и сега, чуждестранните санитарни мисии не оставят на разположение на БЧК своята пълна документация. Някои поради това, че не са се чувствали задължени да направят такъв жест, други - навярно заради престоящите им отчети пред по-висшите институции, а трети - поради усложнените обективни обстоятелства на фронта. Това намалява донякъде шансовете на изследователя да намери най-точния
отговор на въпроси, свързани с дейността и проявите на чуждестранните мисии у нас.
Австрийската санитарна мисия пристига в София на 6 ноември 1915 г. със специален санитарен австрийски влак Виена-София, начело с члена на парламента, пратеника на Австрийския Червен кръст (АЧК) - тайния съветник Ернест граф Силва-Таруна, началника на военния санитарен персонал - главния делегат на Австрийския Червен кръст, майор от Австро-Унгарската армия Хайнрих граф Бланкенщайн и делегата на АЧК майор граф Ханс фон Бьоме. За техническото оборудване отговарят инженерите от фабрика "Сименс" - Халски и И.Йохимсталер. Тя се комплектова по съвременните изисквания за водене на война. В нейния състав са включени 153 души, 4-ма от които влизат в управленския й състав.
При пристигането си в София на 18 ноември 1915 г. тя е посрещната най-тържествено от софийското общество и Двореца, съответстващо на нейния ръководен състав. Мисията носи със себе си оборудване за един питателен пункт и два вагона с подаръци за българските фронтоваци, които раздава в навечерието на Коледните празници. Те са събрани от специално създаден по молба на царица Елеонора Комитет, подпомогнат от Виенската община. Негов председател е генерал барон Шонайх, бивш министър на войната на Австро-Унгария и членове: фелдмаршал-лейтенант Льобел - началник на отделение в армията, фон Ройтер - имперски таен съветник, барон Белмон - капитанот армията, Франц Шпицер - поручик от армията, д-р Марсел Д. Халфон и Макс Грюбург.
Дамският помощен комитет към Виенската община се ръководи от Н.Пр. Изабела Шлайерфон Полтеалтера, съпруга на първия началник на Военно-санитарната инспекция при армията, Елза фон Мартерар, съпруга на помощник-началника на военната канцелария на Императора, баронеса Алис Баукгартивар, Еми фон Ефбруси- баронеса Хеда Шкода, Августина Киау, Валерия фон Ландау, Елизе Шпитцер, Маргарита Требант, Елза фон Форнер и
г-жа фон Шлайер, съпруга на първия началник канцеларията на Австро-Унгарския военен министър.
В средата на януари 1916 г. ръководството на БЧК посреща граф Траун, който идва у нас на инспекционна проверка на мисията. Посланикът на Австрийския Червен кръст, придружен от почетния консул Стиасни, извършва личен обход на болничните заведения, провежда конструктивни разговори с царица Елеонора и министър-председателя В.Радославов по организацията на БЧК и ролята му във военновременния период. Към лихвите от неприкосновените фондове (Денкоглу и П.Кауфман по 10 хил.лв. и Рачо Димчев - 50 хил.лв.), определени за столичните бедни, граф Траун прибавя в касата на БЧК сумата от 4000 лв. със същата цел и други 1500 лв. за Фонда в помощ на българските войници. Членовете на инспекционната комисия се запознават с личния състав и процеса на обучение на санитарното дело към ВНВУ.
Гостите внасят големи лични суми по време на благотворителния концерт, организиран в театър "Одеон" от артистите на Народния театър в София за героите от I-ва Софийска дивизия."(2)
Съобразно нуждите на българското санитарно дело Австрийските санитарни мисии се разпределят съответно:
В София, в болницата "Гладстон" се настанява I-ва санитарна австрийска мисия, начело с д-р Ервин Суханек, състояща се от 1 комендант, 7 души лекари, 15 души санитари, 10 милосърдни сестри, 6 санитарни фелдфебели и ефрейтори и 25 санитари-редници. Болницата "Гладстон" е клон на 5-та местна военна болница, както и на 15-та местна военна болница. На разположение на персонала остават 900 легла, 2 операционни зали, рентгенов апарат, водни легла за водолечение, санитарни стерилизационни помещения.
Със съдействието на БЧК в болницата се устройват рентгеново и електротерапевтично отделения, химико-биологична лаборатория и работилница за протези, която подпомага само за 28 месеца над 1769 военноинвалиди. Там тези тежко засегнати от войната мъже получават не само медицинска и санитарна помощ и протези, но преминават един специален курс за адаптация при новите условия, ръководен от медицинския персонал на мисията. Някои от тях по-късно са изпратени на едномесечно обучение за инструктори към Виена и Будапеща, където са посетени лично от царица Елеонора.
На базата от опита от последните войни и проучванията в столицата, ръководството на мисията изгражда изключително добре организирано и оборудвано инфекциозно отделение с пералня и гладачница. В техническата
работилница се правят ремонти на място от инженерите на Сименс. Нововъведние за столичани от 1916 г. е поетата от личния състав на мисията спасителна команда (линия за бърза помощ), отговаряща на телефон 1066, на разположение на която се намира 1 кола и 1 лекар, 5 милосърдни сестри и 4 санитари. Екипите й пътуват при повиквания из столичния град, оказвайки навременна първа помощ на болните и често изпаднали в тежко състояние ранени войници и бедстващи бежанци. Именно поради това може да се твърди, че работата на тази "бърза линия" е по същество предходник на днешната "Бърза помощ".
Добре подбраният състав на мисията и предоставените й най-добри в хигиенно отношение болнични помещения в столицата имат своето значение за успешната и широкомащабна работа, която персоналът извършва по време на своя престой в България. От голямо значение обаче се оказва и отличното модерно оборудване, което мисията притежава.
За първи път у нас австрийците доставят и ползват в работата си леките пружинни легла-носилки. наречени линксвайлерови апарати за превоз на тежко ранени и болни войници, термофори за храна, специални сандъци за инструментариум, факли за осветяване на бойното поле и операционните при полеви условия, санитарни раници, олекотени протези, богат санитарен склад.
Като доказателство служи фактът, че само за 2 години през нейните отделения и кабинети са лекувани краткосрочно или дългосрочно общо 5387 ранени и болни войници. 2 512 пациенти преминават през помещенията за предварителна стерилна обработка във връзка с борбата с инфекциозните заболявания, а през електротерапевтичното отделение - 3547 души военни и цивилни лица. Мисията на свои разноски изработва 1760 протези за българските инвалиди (3).
Присъствието на Голямата Австро-Унгарска санитарна мисия в София носи интересно послание до столичната общественост, свързана с християнските празници и значението им в живота на хората, принудени от съдбата да
живеят и работят заедно в нелекия военен период. По случай настъпващата Нова година персоналът на мисията организира благотворителен базар в полза на ранените български войници с предмети, събрани от личния състав и
поставя началото на Златната книга на дарителите. Събраната сума от 1000 лв. е поднесена лично на царица Елеонора на 31 януари 1916 г. от граф Бланкенщайн.
По инициатива на участващите в мисията лекари и сестри, съвместно с гражданите на София, се организират "Празници на огъня" (подобно на православния празник Заговезни). Големите огньове, запалени на Камен дял - Витоша стават място за среща на българската общественост с австрийското народно песенно изкуство, с поезията и прозата на австрийския народ. Заедно с Германската санитарна мисия започват и поредица от т.нар "Чайни дни" с кинопрожекции в "Модерен театър", сборът от които е посветен на българските военноинвалиди.
Персоналът на Австрийската мисия става инициатор за организиране на изложба от работи на лекуващи се в мисията и немския Ортопедичен институт и училище "Тодор Минков" войници-инвалиди. Общинската управа в лицето на кмета Ради Радев и ръководството на софийското кошничарско училище подкрепят инициативата на чуждите гости и само след 4 месеца откриват скромната си изложба, преодолявайки своя морално-психологичен Еверест.
Или както отбелязва в книгата за посетители д-р П.Колев от Ловеч: "Това е прекрасна изложба, имаща много по-голям морален ефект върху жертвите на войната, отколкото преминалата в Берлин изложба на готови култови войнишки талисмани и сувенири. Тук сред предметите заблестяват златните и добри сърца на лекари и медсестри, и виждаме доказателство за неслолимата воля и чиста душа на българския воин"(4)
Изразеното специално отношение и внимание на Столичната община към личния състав на мисията, още от пристигането й у нас, както и подчертано по-обстойното отразяване на нейната дейност в българския периодичен и специализиран печат, потвърждават нейното първостепенно значение за военно ни санитарно дело. За разлика от времето на Балканските войни, тази санитарна мисия, изпратена отново като дар на БЧК от Австрия, създава много по-широки не само професионални, но и обществени контакти, което я прави една от най-значимите, оказала
сериозна помощ на българското санитарно дело по време на Световната война.
Още с пристигането си, мисията на Австрийския Червен кръст и Спомоществователният комитет организират в София голяма изложба на австрийски медикаменти и санитарни принадлежности, която се приема излючително ласкаво и с интерес от цялата софийска общественост. След нейното закриване, в дар на БЧК, се оставят всички експонати на стойност около 300 000 лв"(5).
Във връзка с това се подготвя и провежда професионален квалификационен курс за българските лекари, запознаваща ги с най-новите лекарствени средства и пуснат в употреба медицински инструментариум. Работеща там
доброволно като санитарка, съпругата на пълномощния министър на Австро-Унгария у нас - графиня Тарновска започва да събира средства за бедните войнишки сираци веднага след като мисията трайно се установява в
болница "Гладстон" и по този начин включва личния й състав в благотворителното дело на БЧК. Ярък пример за взаимно разбирателство и колегиалност е и осъществената с изключителна настойчивост и желание дарителска акция, наречена "Възпоменателен щит"(описана по-подробно на стр.146-155 в книгата).
БЕЛЕЖКИ:
1.ИБДЧК, бр.80, 6.X.1917,с.1268;в. Дневник, бр. 4902,20.VI.1916; в. Народни права, бр.87, 2.IV.1917.Приходите от вход са за БЧК.
2.Австрийската санитарна мисия. Виж в.”Военни известия”, бр.120, 22.X.1915; СОВ, бр.21, 31.X.1915; ИБДЧК бр.260,19.III.1917;пак там, бр.99,16.II.1918, с.1600; пак там, бр.100, 23.II.1918.
3. Пак там.
4.в.”Военни известия”, бр. 153,25.XI.1915.
5. Сантарната помощ, която Австрийският Червен кръст дава на България. в. „Народни права”, бр. 32,10.II .1917. (следва продължение)
