В предговора авторката цитира балканската поговорка: "Ако си помогнал в беда някому - премълчи, ако някой ти е направил добро - разкажи!".„Настоящата книга - пише тя,- е скромен опит да изпълня тази повеля, доколкото ми е възможно, като се опитам да възстановя историческата истина за извършеното от австрийския народ през войните 1912-1918 г. най-благородно и високохуманно дело - благотворителността, за която няма граници, езикови бариери и... давност.
Насочването ми именно към Австрия не е случайно. То е плод на многогодишен човешки и научен интерес, породен у мен от разказите на моябаща (който е баща и на проф. д-р Минка Златева, доайен и преподавател с над 40- годишен стаж във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, наш автор в сайта),израснал и възпитан в сиропиталището за войнишки сираци в Свиленград. В неговото съзнание завинаги бе запечатан детския спомен за вкусените за пръв път през живота му бисквити и бонбони в красива цветна опаковка с надпис: Виена.”
XXX
Съобразно нуждите на българското санитарно дело Австрийските санитарни мисии се разпределят съответно:
В София, в болницата "Гладстон" се настанява I-ва санитарна австрийска мисия, начело с д-р Ервин Суханек, състояща се от 1 комендант, 7 души лекари, 15 души санитари, 10 милосърдни сестри, 6 санитарни фелдфебели и ефрейтори и 20 санитари-редници. (Вижте част I)
II-та санитарна австрийска мисия в Горна Джумая е в най-голяма близост до бойната линия. Тя се ръководи от д-р Владимир Роич (някъде е изписан и като Ройч - б.авт/. Отначало тя е командирована в Скопие, но по-късно е принудена да се измести в Горна Джумая в състав: 1 лекар, 2 помощни лекари-хирурзи, 10 милосърдни сестри и 25 санитари. След превземането на Ниш от българската армия мисията се премества в района на Западните пригранични райони и се установява в местното училище, което се превръща в болница с 300 легла. По време на престоя си тя обслужва над 1654 ранени и болни войници и част от бежанците, отиващи към София.
В изрядно състояние се поддържат рентгеновото отделение и операционните зали. Нуждите на района, както и популярността на лекуващите лекари и медицинския персонал, стават предпоставка ръководството на мисията да удоволетвори молбата на военната инспекция и БЧК да се допускат на лечение в мисията и граждански лица. Броят на преминалите през болничните заведения жители на Ниш и бежанци за 2 години достига до 2390 офицери и войници и около 1100 цивилни, между които 116 жени и 171 деца.
Личният състав полага особени грижи по подготовката на местното население и военните подразделения, квартируващи в района, за борба с инфекциознните заболявания като извършва проверки в околността и на по-оживените обществени места и организира разяснителни беседи с домакинствата за опасностите от заразните болести. По лична молба и настояване на царица Елеонора, персоналът на тази болница организира и т.нар. подвижно отделение, в състава на което са зачислени 1 комендант, 1 лаборантка, 13 санитарни фелдфебели и 2 санитарни редници.
III-та австрийска санитарна мисия мисия в Ниш се ръководи от д-р Леополд Артц. Тя по същество е голяма, модерна, бактериологична жп лаборатия, разположена в 2 железопътни вагона. В нея работят 1 комендант, 6 лекари, 11 милосърдни сестри, 7 души санитарни фелдфебели, 4 санитарни ефрейтори и 16 санитарни редници. Лабораторията има партида (клон) в болницата "Гладстон" в София и в още няколко на македонския фронт, като най-големият е в Горна Джумая и пряко се отчита за извършената дейност пред нейното ръководство.
След започване на войната с Румъния и разгръщане силите на Българската армия на Добруджанския фронт, част от състава на тази болница е изпратен в Кюстенджа, където е предоставена изцяло в услуга на фронтовата войска. Към болницата се числи и подвижната помощна команда, състояща се от 1 управител, 1 лекар и 4 санитарни редника. Към нея се числи и IV- та австрийска санитарна мисия, която представлява подвижна санитарна и питателна железопътна мисия, устроена във влак с три вагона. Тази последна новост в медицинската военна техника изпълнява функциите на подвижна лаборатория за борба с инфекциозните, венерическите заболявания и епидемиите.
Мисията се ръководи от д-р Ернст Гертнер. В състава й са включени 1 комендант, 2 лекари, 3 милосърдни сестри, 2 санитарни ефрейтори и 6 санитарни редника. Тя е пригодена и подготвена да работи срещу евентуални наченки на епидемии от тифус, малария и дезинтерия. Тази лаборатория прави над 30000 бактериологични изследвания в борба с посочените заболявания сред армията и населението.
Санитарният влак е личен подарък от Австро-Унгарския император за България.
На Централна гара в столицата се разгръща V-та австрийска санитарно-питателна мисия, чиято цел е да поеме, приеме и разпредели за лечение пристигащите от бойното поле ранени войници. В състава си има 1 главен лекар, 5 медицински сестри и 7 санитари. По лична заповед на ерцхерцог Франц Салватор разноските на тази мисия се поемат изцяло от Главната инспекция на доброволната санитарна служба на Австро-Унгария.
IV-та австрийска санитарна мисия се ръководи лично от принц Франц фон унд цу Лихтенщайн и неговия подделегат (заместник) Вакснер. Тя представлява едно санитарно депо, оборудвано и снабдено с материали на стойност 100 000 крони, което се разполага в театър "Нова Америка"- София. По времена целия престой мисията е изключително старателно и точно попълвана с необходимите за армията медикаменти и санитарни материали. В помощ на населението и армията тя раздава над 8 384 кг. памук.
Депото е подарък на царица Елеонора от Австрийския червен кръст, което тя предава на болница "Гладстон". По нейна молба, в помощ на австрийския персонал на мисиите са изпратени и 191 души наш обучителен и санитарен персонал. На 12 октомври 1916 г. в помощ на българското военно санитарно дело и австрийските мисии от Виена пристигат още 20 лекари.
Отбелязвайки първата годишнина от пребиваването и дейността й в българската столица, отпътуващият от страната австро-унгарски пълномощен министър граф Адам Тарновски заявава: "Взаимните симпатии между Австро-Унгария и България гарантират завинаги най-добрите отношения. Те не са само на книга, но произлизат от най-искрени вътрешни чувства и взаимно разбиране"... И за сбогом отново дава своята лепта от 1000 лв. за столичните бедни.(1)
Австрийските санитарни мисии и особено тази на д-р Суханек трасират нови, непознати пътища за взаимно опознаване и разбирателство. Личният им състав успява да спечели симпатиите и уважението не само на военното командване, но и на гражданското население, към което отправя и своите интересни визии. Именно поради това може да се твърди, че в организационно отношение, реализация и прояви австрийските санитарни мисии могат да се оценят изключително добре, без това да омаловажава дейността на останалите членове на чуждестранните мисии у нас.
На фона на извършената от мисиите на Австрийския червен кръст разнообразна и изключително полезна дейност, изявите на другите три мисии - на Германския, Маджарския и на Малтийския червен кръст имат други, не по-малки приноси, които обаче остават в рамките на самото формирование или военната област, и не винаги получават гласност, което ги прави и по-малко обществено познати.
Под егидата на Австрийския червен кръст се намират и останалите 2 от общо трите други чуждестранни мисии - Унгарската (Маджарската) и на Малтийския орден.
I-ва Маджарска (Унгарска) мисия се настанява в болница "Априлов"- София и е под ръководството на майор Ибрани. Имуществото й е разположено в шест вагона, без санитарен материал за депо. Нейният личен състав се състои от 5 лекари, 16 милосърдни сестри, 5 санитарни фелдхфебели, 16 санитарни войници и 8 души помощен персонал.
II- ра Маджарска (Унгарска) мисия, водена от проф. д-р Боценхард, д-р Керани и д-р Керекеш, е настанена в гимназия "Антим I " и включва в състава си 4 студенти-медици - Херц, Недай, Клай и Маринов, 12 милосърдни сестри между които Маргарита фон Рес, Матилда, Роза, Тереза и Анна Байове, 6 санитрани фелдфебели, 16 санитарни войници и 8 души помощен персонал.(2)
Мисията на суверенния Малтийски орден пристига в София през ноември 1915 г. под ръководството на коменданта на мисията граф Вилхем фон Вурмбранд Щупах, гл.лекар д-р Грундо Кроненфелс и лекари д-р Хайнрих Брага, д-р
Карел Харден и д-р Ханс Ремен. Тя се настанява в помещенията на болницата, в която е превърната гимназия "Граф Игнатиев". В състава й се числят: 1 директор, 4-ма лекари, 12 милосърдни сестри, между които Матилда Слимс, графиня Марго Тереза Колалто, графиня Мария Фютер, баронеса Росини Кхои. Съпровождат я 4-ма санитарни фелдфебели, 14 санитарни войници, 2 майстори и 12 души помощен персонал. В първите месеци през кабинетите преминават 292 ранени офицери и войници, докато в края на първата година (до 25 ноември 1916 г.) техният брой е вече 1573. В болницата са направени 609 операции. От май до ноември 1916 г. в амбулаторните кабинети са обслужени 685, а в стоматологичния кабинет - 2654 души.
Съставът на мисията на Малтийския орден подкрепя и се включва във всички мероприятия на Австрийската санитарна мисия, но в полето на милосърдието осъществява и свои идеи. По време на Коледните празници личният състав посещава ранените войници от ХI- та военна болница и раздава подаръци и медикаменти на стойност 8435 лв.; в чест на 3-и март - Освобождението на България, съвместно с общината и австрийското землячество в столицата организира по време на престоя си благотворителна вечер, "Чаен ден" с лотария, в която участват и артисти от Народния театър-София и гвардейския оркестър на ВНВУ.
На повика на Софийската община да се помогне на бедните столични деца с обувки, мисията на Малтийския орден отговаря не само с дарителски вноски за закупуването на обувки и топли дрехи, но в своята обущарска работилница организира и ателие за безплатна поправка на детски обувки. Определена е заслугата на мисията и за насочване на вниманието на членовете на оредна и австрийската общественост към проблемите на БЧК и благотворителното дело. По идея на сестрите на ордена, Виенската община и Дамският благотворителен комитет организират новогодишния базар в Шьонбрун, посветен на бедните столични деца. По повод на едногодишната ползотворна дейност за България граф Щупах е награден от царя в присъствието на министър-председателя В.Радославов с орден " Александър”II ст. с мечове. (3)
Мисията на Германския Червен кръст включва в състава си 58 души и се настанява в Александровската болница - 7 лекари, 2 -ма стоматолози и 1 рентгенов оператор; в училище "Тодор Минков" - 2 лекари, 1 механик на рентгенов апарат и 1 инструменталчик,; в училище "Неофит Рилски" -1 лекар; в Пловдив - 3 лекари и 1 рентгенов механик; в Скопие - 4 лекари и 1 рентгенов механик; в санитарното депо на мисията - 3 аптекари; в I -ви санитарен влак - 4 лекари; във II-ри санитарен влак - 3 лекари.
Германският доброволен санитарен персонал включва общо 142 мъже и 133 милосърдни сестри и технически персонал. По тяхна молба БЧК прикомандирова към мисията и санитарното депо, настанено в училище "Трайчо Китанчев", което се състои от 133 души доброволен санитарен персонал, техници и майстори. Мисията е посрещната от д-р Голдемер, който предварително с помощта на БЧК оглежда отделенията на българската болница, където следва да се разгърне мисията по време на престоя си в България.
На 3 декември 1915 г. тя отваря клон в Скопие. Нейни екипи работят в 19 града на страната и изпращат свой персонал в новоосвободените земи на Добруджа, където открива и поликлиники. Във Варна мисията изгражда Дом
на слабосилните войници (инвалиди), в който постъпват на лечение и много от спасените добруджански бежанци. Мисията отваря и институт по стоматология, рехабилитационен център, ортопедичен институт в Банкя, санитарен склад в София, едно специално отделение за кожни болести, също и за очни болести, фабрика за протези в училище "Тодор Минков"-София, както и работилница за инвалидизъм, която организира и ръководи училище за инвалиди. В тях болните се обучават в дърводелство, шивачество, тъкачество, плетачество, обущарство, бояджийство, счетоводство, стенография, писане и рисуване.
Мисията на Германския Червен кръст работи съвместно с изградения в Берлин Спомагателен комитет за България, начело с д-р Закс, който развива изключително активна дейност и има голям принос в делото на БЧК по време на Първата световна война.(4)
БЕЛЕЖКИ:
1.в. Народни права”, бр. 256, 21.XI.1916.
2.в.”Дневник”, бр.4903,21.VI.1916.Унгарската санитарна мисия се представя от граф Сирмай- Главен председател на Унгарския Червен кръст (УЧК) и за неин директор е определен д-р Боценхардт.За преиода 1915-1917 г. в мисиляна са лекувани 5360 болни офицери и войници,направени са 1350 операции,преминали са през рентген 2490 души, през зондеровите апарати преминават 15 667 ранени, през лечебни водни процедури 16804 човека, масаж- 16944 и др. ; ИБДЧК , бр.95, ,19.I.1917, с.1517.Чрез граф Апони за 1917 Унгарският национален комитит за България внася 1 261 525 лв. Виж ИБДЧК, бр.12.V. 1917.
3.Дейността на Малтийската санитарна мисия е отразена по-подробно в : СОВ, бр.23, 14.XI.1915; „Военни известия” ,бр.253,19.XI.1916; в.”Народни права”, бр. 254,18.X.1916; в.”Дневник”,бр.491,28.IX.1916; пак там, бр.503, 19.XI.1916.
4. За Германската санитарна мисия виж по-подробно в ИБДЧК, бр. 54, 7.IV.1917, с. 909-911; СОВ , бр. 4857, 26.I.1917.
