Авторката на студията е доайен на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ, където е преподавала повече от 40 години. Проф.Златева е изнасяла лекции в 8 български и 13 чуждестранни университета, включително Виенският университет, Dr. rer. pol. на Лайпцигския университет.
Била е заместник-декан на факултета (1983–1985) и ръководител на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” (2003-2007), член на Борда на директорите на световната мрежа от катедри на ЮНЕСКО по комуникация и връзки с обществеността ОРБИКОМ (2006-2008) и др.
Една крупна фигура от първата половина на ХХ век е знаменитият репортер Егон Ервин Киш. Той е автор на 23 книги с репортажи, 1 стихосбирка и 1 роман. Известен е по света с името „Der rasende Reporter“, или „Вихреният репортер“ (Kisch, Egon Erwin. Der rasende Reporter. Berlin: Erich Reiss Verlag, 1925), както се нарича една от неговите книги – бестселъри с репортажи от 1925 г., станала собствен „бранд“ на журналиста.
Освен репортер, публицист и писател той е бележита личност в обществения, културния и политическия живот на Европа и планетата ни през миналия век, заема достойно място сред големите майстори на огненото слово, будили обществената съвест в световен мащаб и допринесли за възтържествуването на истината чрез предупреждение за надвисналите над човечеството опасности при заплахи за свободата и демокрацията.
Егон Ервин Киш е сред първите големи журналисти и писатели, прозрели наближаващата катастрофа, породена от човеконенавистната идеология, философия и практика на хитлерофашизма, с които лично се среща неведнъж.
Разрешете ми да наруша хронологията и да започна с едно събитие – необикновено и неповторимо, направило Киш световна знаменитост, към което се налага да направя кратко въведение.
В нощта на 27 февруари 1933 година, когато избухва пожарът на Райхстага в Берлин, като виден представител на левите сили Киш е арестуван от Гестапо и отведен в Полицейския президиум на Александерплац, оттам е изпратен в затвора Шпандау заедно с десетки други интелектуалци, юристи, политици, а в неговата килия са и 28 работници. Разпитват го за холандските му приятели, които са му изпратили току-що отпечатаната там книга с негови репортажи, с цел да направят връзка с Маринус ван дер Любе, заловен и заподозрян за пожара. Този факт дава на Киш ясна представа за пъкления план на нацистите.
Фашистката преса веднага съобщава за ареста му. Но Киш е гражданин на Чехословакия и в онзи кобен час това го спасява. За него се застъпват от пражкото представителство на Чехословакия, от различни институции – писателски, социалдемократически, журналистически. На 10 март 1933 година той е екстрадиран от Германия. Цивилни полицаи го придружава до германско-чехословашката граница и там го предават на чехословашките полицаи. Верен на репортерския си дълг и рефлекс, Егон Ервин Киш начасà реагира на случилото се.
Изпод перото му се раждат първите свидетелства на репортер-очевидец за това, с какви методи хитлерофашистите „добиват“ нужните им самопризнания от арестуваните антифашисти, за да използват пожара за т.нар. „лов на вещици“ срещу левите сили. Киш подготвя разследването си „За скритите причини на пожара на Райхстага“(Kisch, Egon Erwin. Über die Hintergründen des Reichstagsbrandes. München: Eher, 1933).
Под заглавието „Фюрерът“ този текст е разпространен тайно в Германия още преди появата на прочутата „Кафява книга за пожара на Райхстага и Хитлеровия терор“. Киш не само участва в нейната подготовка, както и на текстове за листовки в защита на арестувания на 9 март 1933 г. виден ръководител на международното работническо и комунистическо движение Георги Димитров и другарите му, но по-късно става участник в Контрапроцеса в Лондон срещу истинските подпалвачи на Райхстага – хитлерофашистите.
На 10 май 1933 г. на Опернплац в Берлин нацистите правят показно аутодафе – грандиозен пожар на книги на прогресивни немски и чуждестранни писатели. На кладата са хвърлени и книгите на „вихрения репортер“ Егон Ервин Киш. Написана е една от най-позорните страници в историята на фашизма.
Затова неслучайно тъкмо Киш е избран като делегат на Световния комитет за борба с войната и фашизма със седалище Париж и председател Анри Барбюс да вземе участие в Конгреса против войната, свикан през ноември 1934 година в Мелбърн, Австралия.
За пръв път Киш се отправя на път не като репортер, а като посланик на волята за мир на народите по света. Разбира се, куфарът му е пълен с книги за Австралия. На 6 ноември 1934 година, когато британският лайнер „Стратърд“ („Strathaird“) достига Фриментъл– пристанището на Пърт в Западна Австралия, Киш получава известие, че има забрана да стъпи на земята на държавата континент Австралия. Вземат му паспорта. Планът му да се качи на влака за Мелбърн, за да пристигне навреме за откриването на Конгреса против войната, пропада. По време на пътуването му австралийските власти разгръщат мощна кампания, чийто смисъл е резюмиран в думите на министър-председателя: „Кракът на Киш никога не трябва да стъпи на австралийския континент!“ Гласът на световните привърженици на мира не трябва да прозвучи от трибуната на Конгреса!
На 12 ноември 1934 г. корабът влиза в пристанището на Мелбърн. Посрещат го възгласите на делегатите на Конгреса и австралийските работници „Искаме Киш! Ние сме с Киш!“.
„И аз съм с вас!“ – отговаря им пратеникът на мира от борда на кораба. Полицията контролира всекиго, който иска да стъпи на борда на кораба. Но десетина привърженици на Киш и журналисти все пак успяват да се изплъзнат на конвоя и се качват на лайнера. На един млад репортер сред тях Киш успява да спомене
да остане още 5 минути на кея след отплуването на кораба.
На 13 ноември в 14 часа Киш получава решението на Генералния съдия на правителството, че забраната влиза в сила. Той има само няколко минути, за да вземе решение. В 14,15 часа корабът започва маневра за отплуване. В този момент „вихреният репортер“ скача от борда на парахода от височина 80 стъпки, или над 5,5 метра, и пред смаяните погледи на всички присъстващи – полицаи, митнически служители, чиновници, пасажери, журналисти – „каца“ на Зеления континент... със счупен крак.
Така естествено се ражда и заглавието на бъдещата му книга– „Landung in Australien“ (Kisch, Egon Erwin. Landung in Australien. Amsterdam: Verlag Allert de Lange, 1937), което означава кацане, приземяване или дори десант в Австралия. На български език книгата е преведена от Карл Сабитаев и излиза през 1950 г. под заглавие „Пратеник на мира влиза в Австралия“ (Киш, Егон Ервин. Пратеник на мира влиза в Австралия, прев. от немски Карл Сабитаев. София: Профиздат, 1950).
По този рискован и необикновен, но единствено възможен начин кракът на Киш, образно казано, стъпва на Зеления континент, на който ще престои до 11 март 1935 година, преодолявайки безброй препятствия от всякакъв характер, и ще успее да изпълни възложената му от Световния комитет за борба с войната и фашизма мисия: да приветства австралийските привърженици на мира от техните събратя по света, да сподели личните си впечатления от фашисткия терор в Германия, да помогне на миролюбивите сили в целия Тихоокеански регион в борбата им срещу кафявата фашистка чума.
Юлиян Смит, под чийто псевдоним пише колегата му Tom Fitzgerald (Том Фитцджералд) (Цит. по Haupt, Klaus. Auch auf dem fünften Kontinent kämpft Kisch für den Frieden der Welt. In: Haupt, Klaus, Harald Wessel. Kisch war hier. Berlin: Verlag der Nation, 1985, S. 215) , ще нарече публикуваната си през 1936 г. книга за пребиваването на Киш в Австралия „On the Pacific Front“ – „На тихоокеанския фронт“ (Smith, Julian. On the Pacific Front. The Adventures of Egon Kisch in Australia. Syndey: Australien Book Servise Limited, 1936). Така Егон Ервин Киш стъпва на петия континент в кариерата си и се превръща в един от най-знаменитите гости, които Австралия е посрещала на своите брегове.
Капитанът, притиснат от австралийските власти, издава заповед да качи Киш обратно на кораба като негов пленник, за да го предаде в Сидни на полицията в щата Нов Южен Уелс. Следват протести, изпит по „шотландски“ английски, затвор. Паметни завинаги остават и думите, с които „вихреният репортер“ се обръща в първата си реч към 20-те хиляди привърженици на мира в Сидни на 18 ноември 1934 г., седнал на стол: „My English is broken, my leg is broken. But my heart is not broken!“ – „Моят английски е завален, кракът ми е счупен, но сърцето ми не е сломено!“
И продължава: „Тъй че съм в състояние да изпълня поръчението си и да предам посланието за мир на австралийския народ“( Цит. по Haupt, Klaus. Auch auf dem fünften Kontinent kämpft Kisch für den Frieden der Welt. In: Haupt, Klaus, Harald Wessel. Kisch war hier. Berlin: Verlag der Nation, 1985, S. 216). Следват секунди пълна тишина и след тях – мощни овации. Австралийски работници триумфално носят Киш на ръце до болницата.
Равносметката от пребиваването му е впечатляваща – след масови протести е пуснат от затвора, за да се лекува в болница. Той подписва документ и я напуска на собствена отговорност въпреки реалната опасност от ампутация на счупения крак, за да участва в голям митинг в защита на мира. Десетки пъти Киш застава пред съда, осъден е на 6 месеца принудителен труд, на два пъти над него надвисва дамоклевият меч да бъде качен на германски кораби и върнат на нацистите. Но Киш успява със своя висок професионализъм и действен хуманизъм да вземе участие в Конгреса и в близо 100 митинга в защита на мира и да спечели на своя страна колеги журналисти от почти всички политически сили.
Сред тях е и младият репортер от социалдемократическия ежедневник „The Labor Daily“, на когото Киш е успял да подшушне в Мелбърн да почака още 5 минути на кея след отплаването на парахода. По-късно този младеж става негов предан симпатизант, член на Комитета за защита на мира. Можете ли да познаете кой е той? Отговор след десетки години ни дават журналистите Харалд Весел и Клаус Хаупт в прекрасната си
книга с 12 репортажа за вихрения репорер „Киш беше тук“ (Haupt, Klaus, Harald Wessel. Kisch war hier. Berlin: Verlag der Nation, 1985).
Младежът е Джон Фишър (Haupt, Klaus, Harald Wessel. Kisch war hier. Berlin: Verlag der Nation,
1985, S. 219-220.), син на лейбъриста Андрю Фишер, който от 1908 до 1915 г. е министър-председател на Австралия. Киш запазва конфиденциалност за името на сина му до края на живота си, за да не създава ненужни проблеми на семейството му. Джон се превръща в опитен журналист, страстен борец против войната и фашизма. Заедно с британските войски той стига до Берлин и вижда затвора Шпандау, където Киш e бил хвърлен от нацистите в дните след пожара на Райхстага през 1933 година. Историята има своя логика на развитие!
Нека се върнем сега към началото, към любимата на Киш родна Прага с нейната очарователна красота, величие и уникалност.
Денят е 29 април 1885 г., сряда. Пролетта изненадва пражани с горещите 26,6 градуса по Целзий, а богатият еврейски търговец на платове Херман Киш и съпругата му Ернестине щастливи дочакват раждането на втория син в семейството. Фамилията живее в известната ренесансова къща от XIV век „При
двете златни мечки“ на улица „Кошна“ (днес „Мелантрихова“)№ 1 – само на 200 метра от една от вечните забележителности и символи на града – астрономическия часовник, монтиран през 1410 година на южната фасада на Пражката община, включен с гордост в герба на града. Защото е едва третият астрономически часовник в света и единственият, който безупречно функционира до ден днешен. Тъкмо това дава основание на гражданите на Златна Прага да я нарекат „майка на градовете“.
Децата на семейство Киш са петима братя с различни съдби. Най-големият е Паул (1883-1944) – той ще загине в концентрационния лагер Терезиенщад. След него е Егон (1885-1948), наричан ласкаво Егонек, който винаги е с цигара в левия ъгъл на устата си. След публикуването в Дрезден на първата му книга със стихове той прибавя към името си и псевдонима Ервин.
Третият брат Волфганг (1887-1914) пада убит през Първата световна война край Люблин. Четвъртият брат е Арнолд (1889-1942), който умира в гетото на Лодз. А петият е Фридрих, по чешки Бедржих, наречен Каспар (1894-1968), с когото Егон Ервин Киш ще бъде много близък през целия си живот (Haupt, Klaus. Im Haus „Zu den zwei goldenen Löven“ beginnt für Egonek die Welt. In: Haupt, Klaus, Harald Wessel. Kisch war hier. Berlin: Verlag der Nation, 1985, S. 8).
На въпроса на учителите си каква професия ще избере, Егонек отговаря без колебание „журналист“. След матурата през януари 1904 г. той все пак се записва за студент в Техническото висше училище в Прага, но след една година е повикан на военна служба като корпорал, т.е. ефрейтор, в армията на Австро-Унгария и никога повече не се връща към техническите науки.
През 1905/1906 година, вече двадесетгодишен, Егон Ервин Киш посещава една година откритото през 1899 година в Берлин частно журналистическо висше училище на Вреде в Берлин. Това е краят на неговото обучение. Оттук нататък негов главен учител става Животът.
През април 1906 г. Киш започва работа във вестник „Бохемия“, издаван от 1828 година на немски език в Прага. Редакцията гордо изписва в главата му, че е „един от най-старите и най-уважавани вестници в Европа“. В него Киш ще работи до 1913 г. Една от първите обширни публикации с подписа на младия репортер е интервюто му с Карл Май, направено в Радебойл край Дрезден. То разкрива образа на автора на обичаните герои на Карл Май – Винету и Олд Четърхенд, на апачите и команчите, от които Киш е запленен още когато е на 7 години. Той успява да получи книга с автограф от Карл Май при посещението му в Прага през 1898 г.
По време на интервюто си като репортер на 9 май 1910 година Киш се постарава да открие истината в документите за криминалното минало на Карл Май отпреди 40 години, заради което 86-годишният писател е подложен на клеветническа кампания, да го окуражи да се бори срещу клеветниците и да напише, че Карл Май е обещал да разкаже в новата си книга цялата истина за това минало, за да я противопостави на злословията по негов адрес. Това обещание Карл Май, макар и ненапълно, успява да осъществи.
Младият репортер на вестник „Бохемия“ Киш се отличава с бърз и повратлив ум, с удивително чувство за социалната значимост на фактите от обществената действителност, което наричам „острота на социалното зрение“. Триъгълникът, в който се движи: родният му дом – редакцията на „Бохемия“ и прочутото кафене „Монмартър“ го захранва постоянно с нови впечатления, теми, проблеми.
В кафенето „Монмартър“ се събират млади литератори и интелектуалци, които водят шумни дискусии и обсъждат пламенно актуалните пражки и световни новини. Сред тях е и Ярослав Хашек – бащата на храбрия войник Швейк, заедно с когото по-късно двамата ще издадат обща книга „Пътуване по Европа за 365 дни (Гротеска в 15 картини)“ (Jaroslav Hašek, Kisch, Egon Erwin. Die Reise um Europa in 365 Tagen. Eine groteske Begebenheit in 15 Bildern. Berlin: Arcadia, 1930).
Киш упорито търси да открие своите уникални журналистически теми, с които да улови вниманието на читателите и да ги накара да запомнят името му, както и да си осигури първенство сред колегите. Едно от най-силните му оръжия завинаги става силното му чувство за хумор.
Още в началото на своята дълголетна журналистическа кариера, продължила повече от 4 десетилетия, през която Киш пише стотици репортажи от 5-те континента, той успява да направи своите първи „професионални удари“. През 1912 г. Егон Ервин заминава за Лондон, за да опи ше в „Бохемия“ как Армията на спасението е организирала грижите си за бездомниците. Ориентира се бързо в обстановката и като използва „метода на превъплъщението“, се преоблича като парцалив бездомник, нарежда се на опашката от несретници и прекарва една нощ в един от осемте приюта на Армията на спасението в квартала Уайтчепъл в известния лондонски квартал. Ист енд. С репортажа „При бездомните в Уайтчепъл“ започва книгата му „Вихреният репортер“ (Kisch, Egon Erwin. Unter der Obdachlosen von Whitechapel. In: Der rasende Reporter. In: Gesammelte Werke, Band V. Berlin und Weimar: Aufbau Verlag, 1974, S. 7-12).
Картината на приюта, която рисува перото на Киш, се запечатва завинаги в паметта на читателя:
„Всяка вечер по Мидълстрийт, където в неделя цари шумната суетня на вехтошарския пазар, се мъкне бедна, дрипава, замръзнала, изнемощяла, прегърбена от нуждата върволица.Тук, на ъгъла на улицата, се намира убежището на Армията на спасението... Слизам по стъпалата на пъкъла... След вечеря за един фартинг –дребната монета, която на друго място в Англия вече е забравена, [но] тук още е запазила своята стойност... ми се струва, че сме в ада: сега сме в някаква гробница. От тавана две или три крушки осветяват слабо и призрачно дълги редици черни ковчези, поставени на ниски катафалки. Това са „леглата“, ако се изразяваме с евфемистичния език от надписа на вратата (човекът на входа спомена за нарове).
Мислено пресмятам: 321 – 211 е 110. Сто и десет тесни сандъка с капаци от черна мушама. Под тях – одеяло и дюшек от зебло, чийто безнадеждно сив цвят може би се обяснява само с честото пране. Веднага започва танцът на мъртъвците. Моите съжители са хвърлили дрипите и множество скелети, голи или в савани, застават до ковчезите, оправяйки покривалата. След това се вмъкват в гробовете си...Шест часа сутринта: свирка. В ковчезите започва движение, след това се показват черепи, разгъват се кости, осветени слабо от утринните лъчи. Мъртъвците се протягат и търкат очи като живи... Вратата се отваря. „Най-после“– мисля си аз и жадно гълтам свежия въздух.“ (3 Пак там, с. 12).
Междувременно в разговор с бездомниците Киш на учава какъв е животът им извън приюта, как се справят с несретата си, в какви тъмни сделки се забъркват с едничката цел да имат дребната монета за влизане в приюта, за да не замръзват нощем по бреговете на Темза и да дочакат и следващото утро. Така перото му ни поднася една ярка социална картина от лондонското „дъно“ на процъфтяващата Британска империя.
Друг един „професионален удар“ от периода на работата му във вестник „Бохемия“ е свързан със случая с полковник Редл, репортажите за който са събрани през 1924 г. в книгата на Киш „Случаят с шефа на Генералния щаб Редл.“ (Kisch, Egon Erwin. Der Fall des Generalstabschefs Redl. Berlin: Die Schmiede Verlag, 1924). Той е полковник от Генералния щаб на 8-и Пражки корпус. Двамата с Киш случайно посещават едно и също кафене – „Континентал“ във Виена. На 25 май 1913 г. Редл внезапно се самоубива. Военните искат да потулят новината. Но от приятеля си от футболния отбор Киш узнава, че е бил повикан спешно за претърсване на жилището на Редл.
Като комбинира обстоятелствата на мистериозното самоубийство с помощта на „логическата фантазия“ (т.е. с въображение, което се опира обаче само на реални факти!), като съпоставя фактите и новините за тях, Киш изпраща в „Бохемия“ на 28 май 1913 г. кратка новина със заглавие „Слухове от Виена“. В нея той лансира версията, че самоубийството е заради „шпионаж за чужда държава“.
Сензационната новина облита цялата европейски преса. А след залеза на Австро-Унгарската империя през 1918 г. Киш провежда сериозно журналистичес ко разследване и документално доказва, че полковник Редл е шпионирал в полза на руското разузнаване. Едноименната драматизация на това знаменито журналистическо разследване му носи нова популярност и има силен резонанс след поставянето на пиесата в Прага и на други европейски сцени.
През 20-те години на ХХ век Егон Ервин Киш работи в Берлин в редакцията на вестник „Arbeiter-Illustrierte-Zeitung“, публикува неуморно цяла поредица от книги с репортажи, които множат славата му и го превръщат в утвърден професионалист– репортер и писател.
През 1922 г. излиза от печат книгата му „Запиши си това, Киш!“(Kisch, Egon Erwin. Schreib das auf, Kisch! Leipzig: Verlag der K Andréschen Buchhandlung, 1922) с репортажи от годините на Първата световна война. През 1923 г. се появява уникалният сборник „Класическа журналистика“ (Kisch, Egon Erwin. Klassischer Journalismus. Meisterwerke der Zeitung. Antologie. Berlin: Rudolf Kaemmerer Verlag, 1923) с майсторски творби на журналисти, политици и мислители, отпечатани най-напред на вестникарските страници.
Над неговото съставяне Киш работи усилено и сериозно, защото разбира огромното значение на образците от класиката, които трябва да се познават и да служат като „висока летва“ за всяко ново поколение журналисти. С много млади репортери той се среща в любимото си „Романтично кафене“ на знаменития булевард „Унтер ден Линден“ в Берлин, недалеч от Бранденбургската врата.
През 1925 г. издателство „Ерих Райс“ публикува две негови книги – „Вихреният репортер“ и „Хайка през времето“ („Hetzjagd durch die Zeit“) (Kisch, Egon Erwin. Hetztjagd durch die Zeit. Berlin: Erich Reiss Verlag, 1926).
От декември 1925 г. до май 1926 г. Киш осъществява своето първо пътуване в болшевишка Русия, плод на което е книгата му „Царе, попове, болшевики“, издадена през 1927 г. Тя представя реалистична картина на болшевишка Русия от гледната точка на европейския репортер комунист, който оценява трансформациите в живота на руското общество доброжелателно, оптимистично, но и критично. През следващите три години книгата претърпява цели 10 издания!
През същата 1927 година Киш поставя своеобразен рекорд и написва за три месеца цели 4 книги. Освен „Царе, попове, болшевики“ той издава също „Криминални пътни записки“ (Kisch, Egon Erwin. Kriminalistisches Reisebuch. Berlin: Die Schmiede Verlag, 1927).
„Рисковани дела в целия свят“(Kisch, Egon Erwin. Wagnisse in aller Welt. Berlin: Universum – Bücherei für Alle, 1927), а също „Макс Холц – писма от затвора“(Hoelz, Max. Briefe aus dem Zuchthaus, herausgegeben von Kisch. Berlin: Erich Reiss Verlag, 1927) в подкрепа на революционера, за чието освобождаване има личен принос
„Вихреният репортер“ наистина е вездесъщ, всевиждащ, улавящ като чувствителна антена всички най-актуални и значими събития, тенденции и проблеми на времето. Любопитно е да отбележим, че Киш високо оценява значението на радиото като трибуна за общуване с масите и често го използва и в Германия, и при пътуванията си в чужбина.
Егон Ервин Киш също винаги е в центъра на най-оживените дискусии, свързани с професионалните проблеми на журналистиката и литературата. Той е „един от първите, който се старае теоретически да осмисли труда на репортера“. Още през 1918 г. в „Das literarische Echo“ се появява неговата статия „Wesen des Reporters“ („Същността на репортера“). В нея се съдържат редица точни наблюдения и обобщения като: „Всеки добър журналист е репортер.“; „Работата на журналиста сама за себе си винаги е най-честната, най-обективната, най-важната.“; „Резултатите от събирането на материала са от първа ръка, те са от живота.“; „Разбира се, фактът е само компас за неговото [на репортера] пътуване, той се нуждае обаче също от един бинокъл: логическата фантазия.
Защото никога от предложените му предположения не се съставя една пълна картина на положението на нещата.“ Понятието „логическа фантазия“, което Киш въвежда в журналистическата теория, е едно щастливо и точно попадение на блестящия майстор на ювелирната фраза, което означава, че репортерът се нуждае от въображение, но то трябва да се съобразява с реалните факти от действителността. [...] Като прави по-нататък в статията си „Същността на репортера“ съпоставка между творческия акт при художника и при фотографа, Киш заключава:
„Що се отнася до предаванията на преживяванията, един трети човек притежава светочувствителна, специално обработена пластинка, от която художникът няма нужда и която средностатистическият гражданин [...] не притежава. Това е журналистът. Защото той изобщо е междинно стъпало и посредник между художника и гражданина.“ ( Kisch, Egon Erwin. Wesen des Reporters. In: Das literarische Echo, Heft 8, 1918, с. 208).
Когато след публикуването на „Вихреният репортер“ сред писателите и интелектуалците в Германия се разгръща сериозна дискусия за репортажа и унгарският литературен критик и философ Дьорд Лукач критикува жанра [репортаж] за това, че чрез него се възпроизвежда само повърхностният слой на социалната действителност, без репортерът да прониква в нея в дълбочина, документалните репортажи на Киш, написани въз основа само на реални факти, но и с високо художествено майсторство, доказват, че репортерът може да бъде не само информатор за събитията като техен очевидец, но паралелно с това и художник на словото, и борец със собствен обществено-политически ангажимент.
И всяка следваща книга на Маестрото на репортажа ще доказва отново и отново, че Киш е творец не само със завидно майсторство и оригинален индивидуален стил, но се отличава и с преданост и всеотдайност към професията си, които респектират, будят не само уважение, но и възхищение и сред приятели, и сред врагове вредом по света.
От октомври 1928 г. до април 1929 г. Егон Ервин Киш посещава САЩ – страната на неограничените възможности, рекламирана в Европа с помощта на кинотворбите на Холивуд. Киш избира за бъдещата си книга заглавие невероятно, неочаквано, но типично в негов стил „Егон Ервин Киш има чест да ви представи рая Америка“ (Еgon Erwin Kisch beehrt sich darzubieten: Paradies Amerika. Berlin: Erich Reiss Verlag, 1930). Една книга, в която авторът ни разкрива честно, критично, забавно и вълнуващо двете страни на медала, т.е. на рая Америка.
Книгата, написана през 1929 г. и публикувана през 1930 г. в Берлин, и днес се чете с несекващ интерес, защото предлага една пъстра, занимателна, но и задълбочено критична картина на САЩ с всичко, което можем да открием там и до ден днешен: президентските избори, производството на автомобилите „Форд“, фабриката за киноилюзии Холивуд, производството на дъвката, историята на Ал Капоне, затвора Синг Синг, небостъргачите на Ню Йорк и Чикаго и т.н.
(следва продължение)
