За силата на нейното перо публикуваме едно нейно стихотворение:
РАНО Е
“Просто не казвай “Късно е!” Казвай си: Рано е, рано е…”
Карамфила Стефанова
Човекът по природа склонен е
да си внуши рестрикция за “Късно е”,
че заслужава своето спокойствие,
не центрофугата на чувствата…
И всеки е подвластен на капаните
на мислите ни, дяволски подтиснати,
закотвили ни в блатото на раните
с презумция, че не си струва риска и…
А всъщност е удобството на “Късно е”,
какво е късно, всеки ден е истински,
а любовта, въздигана и страдаща -
основното в житейския ни смисъл…
Кое е късно, как сме се погребали,
различно е от двадесет и тридесет,
да, лесно е на двайсет да си влюбен*,
но любовта ни няма възраст никаква…
Връхлита те, неземна и разлистена,
а ти се мъчиш да и се съпротивляваш.
Попита ли душата си, попитай я
дали е стара или отново пламва млада?
Протича топлината и по вените,
завихря енергийните ни бързеи
и шепне: Съживявай се човече,
поливай с обич чувството ти сбъднато!
Къде го пише, че да остаряваме
е нещо редно, чудно оправдание…?
Каква заблуда, с ДНК за вечност сме,
ти само си повтаряй: Рано, рано е…
*”Колко лесно е да бъдеш влюбен на двадесет години…”, Любомир Левчев.Поетесата Катя Кремзер представя във Виена новата си стихосбирка „Точка на доверие“
Eто какво пише за нейната книга Бисера Дакова, доцент, доктор по нова и съвременна българска литература в Института за литература – БАН, гост-преподавател по български език и литература в Университет Виена, Австрия:
Поезията на Катя Кремзер заговаря, т.е. стихотворенията ѝ са не само откровения, не само изповеди, но и диалози. Поетесата се обръща към някого: към "ти", към "нас", към Бог, към мирозданието. В текстовете ѝ почти винаги става дума за разпитване – любовта или битието биват поставени на изпитание. И почти всякога съответната творба приключва със силна поанта или с нов въпрос, който звучи поантово. Затова нейните текстове и книги са познати не само на критиците, биват не само награждавани, най-важното е, че са любими на читателите, въпреки че Катя Кремзер не е например автор на романи.Тя черпи вдъхновението си от ежедневието, но извисява вътрешния си свят до божественото – към съдбата или провидението. Текстовете ѝ излъчват драматизъм, но също и опалово сияние, а меланхолията и ведростта могат да проблеснат в буркан от смокиново сладко.
Заслужава си да изживеете вечерта в четвъртък. Когато става дума за истинска поезия, тя се усеща и в непознатия език. Ще бъдат представени и няколко превода на немски (направени от студенти), наистина сполучливи.
Очакваме Ви!
Анонсът на доц. д-р Бисера Дакова и на немски език:
Die Poesie von Katia Kremser spricht an: d. h. ihre Gedichte sind nicht nur Offenbarungen, nicht nur Bekenntnisgedichte, sondern auch Dialoge. Die Dichterin wendet sich an jemanden: an das Du, an das Wir, an Gott, an das Weltall. In ihren Texten handelt es sich fast immer um ein Ausfragen – die Liebe oder das Dasein selbst wird zur Bewährungsprobe gestellt. Und fast immer endet das jeweilige Werk mit starker Pointe oder mit neuer Frage, die als Pointe klingt.
Deswegen sind ihre Texte und Bücher bekannt nicht nur den Kritikern, sie sind ausgezeichnet worden, aber das Wichtigste – sie sind beliebt unter den Lesern, obwohl Katia Kremser keine Romanautorin z. B. Ist. Sie schöpft ihre Inspiration vom Alltag, aber erhöht ihre innige Welt zum Göttlichen – zum Schicksal und zu der Vorsehung. Ihre Texte strömen Dramatik aus, aber auch Opalstrahlungen, und die Melancholie und die Heiterkeit können oft im Glas der eingemachten Feigenkonfitüre sein.
Der Donnerstagabend lohnt sich, miterlebt zu werden. Wenn es um echte Poesie geht, man spürt sie auch an einer unbekannten #Sprache. Es werden aber ein paar Übersetzungen ins Deutsche (von Studierenden gemacht) vorgetragen, die wirklich gelungen sind.
Wir warten auf Sie!
Кога:
28.05.2026г., четвъртък, от 18:30ч.
Къде:
в Института по славистика във Виена,
Institut für Slawistik
Seminarraum 1,
Universitätscampus Wein,
Spitalstrasse 2, Hof 3, Gebäude 3.3,
1090 Wien.
Още в програмата:
Участва с музикални изпълнения и българският хор “Музикална палитра” с диригент Констанца Петрова.
