Визитка: Д-р Елена Кирчева е основател, а от септември 2005 година и генерален секретар на Виенския икономически форум.
Активен участник в демократичните промени в България - на Кръглата маса, депутат във Великото Народно събрание и вицепрезидент на Комисията за изработване на действащата Конституция на Европейска България, посланик в Швейцария, Лихтенщайн, Финландия и Австрия.

Г-жо Кирчева, как се роди идеята за Градинско дипломатическо парти?

- Позволете да започна по-отдалеко, тъй като става дума за процес, а не за спонтанно възникнала идея. След приемането от Великото Народно събрание (ВНС) на новата Конституция на България през лятото на 1991 година последваха и други радикални промени във вътрешното устройство и в представителството навън на новата българска държавност.

И ако се върнете с поглед назад, ще установите, че първата голяма група от нови посланици на България - т.н. “Посланици на Президента Желев” беше от представители предимно на университетските общности. Аз имах честта да бъда част от тази група нови и необременени със съветска школа зад гърба си посланици като Посланик на България в Швейцария и в това ми качество да участвам и открия за мен значението и ролята на Световния икономически форум в Давос, да ги анализирам и да им направя оценка, която нося в себе си и до сега! 

Като посланик в Швейцария в последствие бях и директно акредитирана в Княжество Лихтенщайн, а като посланик във Финландия съпреживях и се гордея и до днес с факта, че поканата към България да започне преговорите за членство в ЕС беше постигната по време на моя мандат в Хелзинки- на 10 декември 1999 година.

В чест на това събитие в централен квартал на София едно малко площадче бе наименувано и до днес носи името “Площад Хелзинки”. След Финландия бях акредитирана като български посланик в Австрия, какъвто бях от 2001 до 2005 година.
На Вашия въпрос относно идеята за Градинското парти:

Австрийската столица е традиционен притегателен център за държавите от региона на Балканите и Югозападна Европа- това е факт с много важно и дълго във времето историческо, политическо и географско значение.
Като посланик във Виена от лятото на 2001 година, този факт и оценката ми за духа на Световния икономически форум в Давос ме доведе до убеждението, че Виена е подходящото място за един Регионален форум ”Мини- Давос”. Налице бяха, кумулативно дадени, и 3-те предпоставки за успеха на едно начинание: Точното място, точното време и точните хора!

Виена бе точното място! Времето бе много ползотворно и точно за отварянето на държавите от региона за нови и различни инвестиции и за възможностите за Точните хора- инвеститорите от различни икономически браншове, да експандират в държавите от региона.

Разговарях с тогавашните ми колеги- посланиците от региона и предложих, вместо да се конкурираме като отделни и сравнително малки държави, да си сътрудничим като регион, който би събудил по-голям интерес за потенциални инвеститори.

Шега, но и истина, е старата поговорка, че всеки интерес преминава най-напред през стомаха: и така организирахме заедно Първото градинско парти през юни 2002 г. Всяко посолство подготви национални вкусотии - шегувахме се никой да не слага на трапезата сърмички, за да не се скараме чие национално ястие са те.

И така.....ето ни u днес в градината на българската резиденция в 13-ти Виенски квартал, на 25-тия юбилей на Градинското парти на Виенския икономически форум. Благодаря на Посланик Десислава Найденова-Господинова за поканата и чудесното мото: ”На 25-тия си рожден ден Градинското парти се връща там, където бе родено”.

Как Градинско дипломатическо парти "повлече крак" за създаване на Виенския икономически форум?

 - На първото градинско парти съвместно с другите посланици поканихме представители на австрийската икономика и политика, заедно с представители на регионалната икономика и политика.

Ентусиазмът на участниците беше заразителен, работата така самоотвержена и посветена на общия регионален дух и стремеж за възход на икономиката, резултатите отлични и видими, че решението за учредяването на Vienna Economic Forum (VEF) през 2004 година беше логично и естествено продължение на духа на Градинското парти!

За осъществяването на идеята ми за учредяване на Виенския икономически форум (Vienna Economic Forum (VEF) бях много силно подкрепена от много широк кръг представители на австрийската икономика и политика по това време, особено от 
д- р Ерхард Бусек, бивш вицеканцлер и федерален министър, визионер и изключителна личност с голям престиж в Австрия, в Европа и специално в нашия регион. 

Виенският икономически форум бе учреден съгласно австрийското законодателство с цел подкрепа на развитието на регионалните икономики и тяхното консолидиране - днес ние вече говорим за регионалната ни икономика като иманентна част от европейската и глобална икономика. 

Регистрацията на Vienna Economic Forum (VEF) бе направена на 24-ти април 2004 година на адреса на българското посолство във Виена, а д-р Ерхард Бусек бе избран и бе дългогодишен президент на организацията.

След края на мандата ми като посланик в края на август 2005 година д-р Бусек беше този, който настоя да поема ръководството на Vienna Economic Forum (VEF) и да продължа работата по неговото развитие и израстване.

Днес оргавизацията се радва на много голямо признание в регионален, европейски и глобален мащаб и на добро име. През 2005 година не допусках, че успешната работа на Vienna Economic Forum (VEF) ще ме ангажира толкова много и дълго.

И до ден днешен обаче разглеждам, и смятам че и България също трябва да разглежда Виенския икономически форум като българска инициатива в Австрия, в сърцето на Европа. В работата на Vienna Economic Forum (VEF) има потенциал и за следващите двадесет години и аз съм готова да споделя аргументи за това с компетентните органи на българската държава. 

Какво да очакваме за 25-то традиционно Градинското парти на Виенския икономически форум, което отново ще се проведе в резиденциятта на българския посланик на 19 юни 2026 г.?

- Традиционното Градинско прати на Виенския икономически форум се провежда под мотото “Кулинарно и музикално пътешествие из страните-членки на Vienna Economic Forum”. 

Това мото възпроизвежда един текст на тогавашния Федерален канцлер д-р Волфганг Шюсел, който във видео - обръщение обрисува символизма на партито ни като “Проспект за пътешествие из един прекрасен регион”.

Символизъм има и в това, че вече четвърт век традиционното Градинско парти на Виенския икономически форум поддържа една типична виенска традиция - традицията на радостното и любезно съвместяване на кухни, манталитети и култури, на учтивост един към друг, на добро съжителство, с което допринася и за развитието на виенския дух на традиционно добър микс  между Изтока и Запада.

На посолствата на държавите - членки е предоставено да изненадат и зарадват около 300 гости с национална кухня и напитки.
Но Културната програма вече е факт и музикалните изпълнения – вокални или на различни инструменти, танците и особено надиграването накрая на общо хоро са любимите очаквани моменти за всички присъстващи.

Малко хора знаят историята на българската резиденция във Виена, бихте ли споделили нещо по тази тема?

- България има сравнително много държавна собственост във Виена, придобита около 80-те години на 20-и век. Това означава и голяма грижа и отговорност за тези държавни сгради. 

Сградата на българската резиденция е една от тях, тя е била собственост и на Виктор Хиршфелд (Victor Hirschfeld (1858–1940), който е живял със жена си Отилия десетилетия наред в нея.

Под псевдонима Виктор Леон (Victor Léon) той е авторът на много от либретата на известни оперети, като например "Веселата вдовица". Къщата има прекрасно излъчване и е с типично виенско архитектурно решение - от улицата не виждате и не подозирате дори красивата градина вътре, в която ще бъде градинското парти.

Как бихте обобщили дългогодишния успех и на двете Ви инициативи – на Градинското парти и на Виенския икономически форум?

- Обичам да се шегувам с парафразата “В началото бе… Гардън партито“- то наистина доведе до създаването на Виенския икономически форум.

Но посланието ми е същото: съревнованието, надпреварата са предпоставката - те са необходими за по-добрия подбор на годните и успешни за икономиката инициативи. Истинското добро развитие се дължи обаче на кооперирането, на сътрудничеството, на търсенето на решения, полезни за всички участници, особено в един сложен свят. Ценя много съревнователния дух, но без сътрудничество не може да съществува светът. 
Това е печелившото поведение: сътрудничество! В областта на икономиката, на политиката, на културата. 

Това принципно разбиране е в основата на успешното развитие на общото ни „Градинско парти на Държавите от Адриатическо до Черно море“, както и на Vienna Economic Forum (VEF) и неговите многобройни регионални, европейски и глобални постижения.

Сътрудничеството е това, което трябва да изграждаме постоянно, и това се отнася за всеки от нас! Отнася се и за развитието и на регионалната, и на европейската икономика! Сътрудничеството е неоспорима част от общото ни европейско бъдеще.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков