Визитка:

Феликс-Максимилиан Богороди-Ливен е роден в Русе през 1973 г., а през 1977 баща му е убит във концлагера Белене. През 1987 г. той бяга от България. Завършил е Московската Духовна академия. Бил е свещеник в Гърция, в Кралския дом на Испания, преподавател във Франция, а понастоящем е свещеник във Фрайбург.

По бащина линия (Богориди-Ливен) той е наследник на Възрожденската (Фанариотска) фамилия Богориди, които стават първи князе на остров Самос, Гърция и на Руската княжеска фамилия Ливен (Светлейши князе).

По майчина линия (Сеферадски евреи) свещеник Феликс-Максимилиан е в роднински връзки с Нобеловият лауреат Елиас Канети.

Автор е на множество книги на богословска тематика, и на по вече от 350 статии на различни езици. Владее 8 езика. Председател е на Българското дружество във Фрайбург.

В Библията името на жената на Лот не се споменава. Но тя е повече от просто човек, превърнал се в стълб от сол

Тя дори няма собствено име. Поне такова не е запазено в Стария завет. Изглежда, че тя съществува само чрез своя мъж. В наши дни това е напълно неприемливо – и с право. Или не съвсем? «Имената са звук и дим», както се казва в «Фауст» на Гьоте – и точно затова значението на имената често се надценява днес, защото живеем във време, в което всичко трябва отново да се интерпретира и анализира, и защото много хора вярват, че това има нещо общо с прогреса. Хората често се опитват да определят другите чрез имената им – да ги «заковат», така да се каже. Имената придават идентичност, а тя от своя страна допринася за самосъзнанието на индивида. Или пък безименното освобождава? Човек все трябва да се хване за нещо – дори и на потъващ кораб – дори и да е толкова ефирно като име. Но за това – по-късно.

Едно грешно движение решава съдбата ѝ
Жената на Лот попада в Библията само заради едно грешно движение: по време на бягството от Содом, тя се обръща назад в неподходящия момент и се вкаменява от това, което вижда – именно миналото, което не е искала да пусне и остави. Ако Господ зове към нов живот, по-добре е човек да не прави компромиси, ако иска да вкуси от обещаната пълнота на този живот – защото от спомени, а най-вече от навици, човек трудно се откъсва. Затова е добре да се създават спомени, които носят радост и които човек ще пази с благодарност. Човекът в напреднала възраст е призован да се освободи от това, което го измъчва – но често се вкопчва именно в него, защото дори страданието понякога има нещо уютно и познато, което не се заменя лесно с несигурността на бъдещето.

С възрастта идва възможността да се отделим от младото си «аз», за да достигнем до себе си – но, и това може да утеши младите, човек първо трябва да е бил млад и да е допуснал грешки, чието осъзнаване и преодоляване водят до истинска свобода. Нито отричането, нито «погледът назад с гняв» (Джон Озбърн) водят до щастие. Трябва да се остави пространство за живота чрез очакването на бъдещето, без да си въобразяваме, че всичко вече е разбрано, или че всичко е свършило.

Но за да има бъдещето основа, трябва да се гради върху миналото и, ако е нужно, да се учим от грешките му – дори когато сме се чувствали добре в него. Тук отново се сблъскваме с противоречивата същност на живота, която хората често използват, за да се упрекват взаимно, вместо да я приемат като даденост и да се опитат – заедно, ако може – да я преодолеят и превърнат в двигател на обновлението. Поканата да гледаме напред не означава отричане на миналото – но не трябва и да го преценяваме в светлината на по-късно придобити прозрения. Времето е може би едно от най-големите тайни и със сигурност огромно предизвикателство за човека, който често се опитва да му противостои с неефективни средства – независимо от позицията, която е заел в живота си.

Погледите назад не винаги помагат
Колко много може да има в едно толкова кратко телесно движение и какви тежки последици! Една жена без име се обръща назад и се вкаменява. Бъдещето произлиза от миналото – но ако се вкопчиш в него, новото няма шанс. И днес го виждаме, както винаги – преодоляването е само дума: човек иска да притежава и задържа всичко, и точно затова го губи. Виртуалната илюзия изтласква реалността и хората вече не се ориентират в собствения си живот, тъй като постоянно се стремят към неща, за които не са създадени. Смятат, че могат да задържат мига чрез едно натискане на бутон – и точно така го губят, защото вътрешната същност на човека не го е регистрирала, а материалното, искаме или не, е обречено на разпад. Институциите и организациите подчиняват живото, което търси промяна, на строгостта на своите формуляри, превръщат се в самоцел и така възпрепятстват жизнения поток, който уж обслужват.

Беше ли този фатален поглед назад, който – както много други библейски образи – трябва да ни пред-пази от твърде човешко поведение, напразен?

Литературата познава жена без сянка – тук срещаме жена без име. В имената се срещат мимолетното и окончателното. След края на живота, от земна гледна точка, може би те красят един надгробен камък – а зад всяко от тези имена се крие съдба, обобщена в няколко букви, които никога не могат да предадат напълно преживяното.

Жената на Лот – паметник и днес
Всички големи и важни фигури в Свещеното Писание носят имена и тяхната съдба и мисия стават ясни още при споменаването им. В Стария завет тези имена се срещат само веднъж, в Новия – често се повтарят. Обичайно е децата да се кръщават с имената на велики светци, за да премине благодатта им и върху новия носител. Но никой не носи името на жената на Лот – може би с основание, защото кой би искал да предаде проклятие на следващото поколение?
Напоследък се забелязва тенденция да се избягват библейски имена – знак за нарастващо невежество, което пречи на бъдещите поколения да се осъзнаят в контекста на своята история. Как да намериш връзка със своя покровител, ако няма съответствие?

Изглежда, че съвременният дух иска да заличи всяка следа от Библията – но това няма да успее, защото Божието слово се изпълнява дори чрез своето отрицание.
Жената на Лот остава и днес паметник. Не си струва да се съпротивляваме на Господа, «защото Негово е царството, и силата, и славата» – и на никого другиго. В по-ново време «жената Хит», вкаменена високо над Инсбрук, напомня за последиците от гордост и коравосърдечие – една модерна «жена на Лот»?

Кръстът Христов обновява живота

Бог винаги желае доброто на хората – но те трудно вярват в това. Понякога тежки съдби ги отдалечават от Него – нещо напълно човешко. Но при жената на Лот това едва ли е причината – тя не се е разбунтувала, а просто е била непо-корна. Някои намират своя Създател именно чрез страдание, без да Го обвиняват. Жената на Лот просто е била дълбоко свързана с досегашния си живот и е искала още веднъж да види мястото, което е било неин дом. Не е ли вярвала на новото? Може би това също е било част от мотивацията ѝ. В днешния свят на постоянни иновации подобно недоверие би било повече от оправдано – но се потиска чрез култивирана фасцинация. Тогава новото сякаш е било още по-малко привлекателно – трябвало е да се научим, че Бог винаги предлага нещо ново, за да поддържа творението живо.
Най-новото трайно обновление човечеството дължи на кръста Христов – кой-то, може би, е възкресил и жената на Лот от солта към нов живот.