Проф. д-р Минка Златева е доайен и преподавател с над 40- годишен стаж във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Пътят й в журналистическата практика започва през шестдесетте години на XX век и продължава до днес, а преподавателската й дейност обхваща 12 лекционни курса през периода от 1977 до 2019 г.

Била е заместник-декан на факултета (1983-1985) и ръководител на Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността”(2003- 2007).Член на Борда на директорите на световната мрежа от катедри на ЮНЕСКО по комуникация и връзки с обществността ОРБИКОМ (2006-2008). Чела е лекции в 8 български университета, както и в университетите в Лайпциг, Майнц,Мюнхен, Виена, Залцбург, Москва, Санкт Петербург, Новосибирск, Терамо, Леуварден, Солун, Кастория, Лисабон и Държавния университет на щата Айова в Еймс (САЩ). Специализирала е в Санкт Петербург, Майнц и Би Би Си в Лондон.

Автор е на 3 монографии и над 170 студии и статии в научни издания в България, Западна и Източна Европа,САЩ и Китай,както и на многобройни международни научни проекти. Има награди от СУ,СБЖ, ЮНЕСКО, БДВО и др.

Проф. Златева, по какъв повод се насочихте към темата за виенските възпитаници- преподаватели във Факултета по журналистика на СУ?

- За да пребъде едно дело, то трябва да бъде продължено от верни следовници. Учителите го поверяват на своите ученици, за да бъде осигурена приемствеността между поколенията. Нашите учители са и будители, които ни вдъхновяват и прбуждат желанието ни да ги следваме. Това с особена сила се отнася и за журналистиката и публицистиката, чиято цел е да творят в името на истината, да разпалват обществената съвест, всеотдайно да служат на своята мисия.

Юбилеите са чудесен повод не само, за да изразим благодарността си към учителите като си припомним тяхното дело и безценни уроци, но и сами да вложим мисъл и дела за продължение на изграденото от тях.
Интересът ми към темата за ролята на виенските възпитаници- преподаватели в нашия факултет се роди през 2002 г. при подготовката на 50-годишнината от началото на академичното журналистическо образование в България. По този повод на 12 април 2002 година от ФЖМК на СУ организирахме кръгла маса на тема „150 години българо-австрийски връзки в областта на публичната комуникация” съвместно с Института по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет и Българския изследователски институт в Австрия.

В моя доклад на този форум отделих специално внимание на приноса на двамата известни нам доктори на Виенския унверситет, които с плодотворната си преподавателска и изследователска дейност проправиха пътя на българо-австрийското сътрудничество в нашата сфера. Това бяха проф. д-р Дафин Тодоров, защитил дисертация по вестникознание, който с лекциите си дисциплината „Чуждестранна журналистика” откри пред нас непознатия свят на световната преса, и д-р Младен Младенов, завършил филмова и телевизионна режисура в Академиятта за музика и театрално изкуство във Виена и защитил дисертация по театрознание във Виенския университет.

Доразвих темата в студия, която подготвих въз основа не само на известни, но и на нови архивни материали в ЦДА и на публикации в пресата, която бе отпечатана в Годишника на Софийския университет (Факултет по журналистика и масова комуникация, т.10,София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2004 ,с. 325-344.)

Кои бяха новите факти и документи, с които за първи път запознахте както колегите от факултета, така и нашата общественост?

- В Централния държавен архив на Република България г-жа Ася Дертлиева бе завършила обработката на архива на проф. Георги Боршуков (1903-1975) - един от основоположниците на специалността „Журналистика” в СУ. При запознаването ми с неговия богат и ценен документален материал открих ред неизвестни факти и документи.

От автобиографията му научих, че нашият любим професор е започнал висшето си образование във Виена (1923-1925) със собствени средства. Доказателство за това е Свидетелството му за завършени четири семестъра във Висшето училище за култура на почвата от 1925 г. По-голяма част по това време обаче той е посветил на запознанството си с богатия обществено-политически и културен живот в Австрия и на кореспондетската си дейност за вестник ”Народ”.

В своята автобиография проф. Боршуков пише:„В младежките си години, още като ученик и студент, бях деятел на младежкото социалистическо движение. По-късно членувах в социалдемократическата партия, дето принадлежах към т.нар. „ляво крило на партията.” През 1929 г. Георги Боршуков отново е посетил австрийската столица, този път като делегат на Третия конгрес на Младежкия социалистически интернационал. Тогава е имал незабравими срещи с водача на австрийските социалисти Ото Бауер, с кмета на Виена Карл Зайц и е поднесъл на Макс Адлер българския превод на неговата брошура „Културното значение на социализма”.

През 2005 г. Република Австрия отбеляза няколко важни годишнини за възраждането на нацията и утвърждаването на държавата в Европа и света. На 27 април 1945 г. се ражда Втората република. На 15 май 1955 г. е подписан Държавният договор между Австрия, Съветския съюз, САЩ, Великобритания и Франция, с който се дава свобода и суверенен статут на републиката. На 26 октомври 1955 г. свободна Австрия изпълнява условието за Държавния договор като обявява с конституционен акт своя постоянен нутралитет. На 14 декември 1955 г. Република Австрия става член на ООН заедно с още 15 държави, между които и България.

Тези събития формираха основата на съвместния проект на ФЖМК на СУ и Посолството на Република Австрия в България на тема „Традиции с бъдеще: България и Австрия в обединена Европа”.В сборника „Австрия- България.Традиции с бъдеще” (Велико Търново: ПИК, ,2007, с. 188-196), ,създаден в резултат на проекта, представих вече и третия, но първи по старшинство виенски възпитаник сред преподавателите в нашия факултет - проф. Георги Боршуков.

(Корица на сборника „Австрия- България: традиции с бъдеще”)

Когато през 2023 г. се навършиха юбилеи от рождението на проф. Георги Боршуков (120 години), на проф. Дафин Тодоров (100 години години) и на проф. д.и.н. Филип Панайотов (90 години), създадохме Инициативна група от бивши преподаватели и студенти със задачата да открием нови факти и документи за тримата професори - исторци и тържествено да отбележим техните годишнини.

(Проф.Минка Златева произнася слово на тема „Рицари на духа” на тържественото честване на юбилеите на тримата професори - историци на 22 ноември 2023 г.)

През 2023 г. в сайта nabore.bg и в сайта на СБЖ се появиха 23 публикации, част от които бяха включени в сборника на ФЖМК „Журналистика, история, памет”(София, Универстетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2025).
Две от тях „Проф. д-р Дафин Тодоров- европеецът” и „ Проф. д-р Дафин Тодоров: щрихи от Виена и София” посветих на обучението и дисертацията на проф. д- р Дафин Тодоров (1923- 1989) във Виенския университет.

Със съдействието на сътрудници от архива на Виенския университет и на проф. д-р Роланд Буркарт публикувах за първи път непознати у нас негови снимки и документи: автобиография, заявление за постъпването му като студент по специалността „Вестникознание” във Философския факултет на Виенския университет, страници от студентската му книжка и копие на дипломата му за д-р по философия, представих изучаваните от него дисциплини и рецензентите на дисертацията му.

Третият и най-млад виенски възпитаник д-р Младен Младенов (1928-2000) е завършил филмова и телевизионна режисура в Академиятта за музика и театрално изкуство във Виена (1961-1963) и е защитил дисертация по театрознание във Виенския университет. В сборника „Австрия-България.Традиции с бъдеще” пубикувах копие на дипломата му за доктор по философия на Виенския университет ( 1965) и подробности за неговите преподаватели.

Докторът, както с уважение го наричахме във факултета, а и в БНТ, има внушителна творческа биография на автор и режисьор на стотици ТВ предавания и на четири многосерийни документални филма, направени оригинално, вдъхновено, майсторски и със завидно високо качество. Той прочете пред нашите студенти първите лекции по телевизионна журналистика, написа книгата „Телевизионна журналистика в термни” и стана Учител на поколения български телевизионни журналисти. 

В какво се състои разликата между журналистиката и публицистиката?

- В случая става дума за два термина, които имат различно тълкувание в България и в немскоезичното пространство.
Поради специфични исторически условия българската журналистика се ражда едва през 1844 г., при това извън пределите на отечеството ни, което тогава е част от Османската империя. Ето защо откриваме нейните извори не в информацията (каквато е традцията в западноевропейската и в американската преса), а в интерпретацията на информацията, т.е. ние разграничаваме „журналистиката на фактите” от „журналистиката на мнението ”. Затова в българската научна литература терминът „публицистика” е синоним на „журналистика на мнението”.

Както пише проф. Тодор Абазов (Въведение в публицистиката. София: СУ „Св. Кл. Охридски”.Факултет по журналистка и масова комуниация, 2004,с.115): „Публицистиката в пресата е вид журналистически текст с актуална обществено-политическа тематика, чиято същност е интерпретацията, постигана със средствата на понатийно-логическия анализ и емоционално-образния език.”

Докато в немскоезичната традиция „публицистиката е обозначение на продукти на публичната комуникация (информация, коментари, мнения), които се разпространяват чрез медиите. ”Както се вижда, в съдържанието на понятието „публицистика” според немските изследователи е включена и медийната информация. Между впрочем за тях журнализмът е поле на на професия и дейност”, а журналистиката е название за научна дисциплина в комуникационната наука”. (Bentele, Guenter, Hans-Bernd Brosius, Ottfried Jarren (Hrsg.) Lexikon Kommunikations- und Medienwissenschaften. Wiesbaden: VS Verlag fuer Sozialwissenschaften,2006, S.115-116.

Кои са в наши дни най-важните комуникативни умения за практиците и изследователите на публичната комуникация?

- Днес живеем и работим в условията на глобализация и под ежеминутния диктат на новите комуникационни и информационни технологии. Информационните лавини, които на заливат денонощно, предизвикват коренни промени в дейността и на практиците, и на изследователите на медиите и комуникацията.

Неслучайно икономистът Георг Франк написа през 1999г., че потоците от данни заменят потоците от стоки и че протича процес на замяна на материалните продукти срещу информационни продукти. Парите вече на са всичко, защото се нуждаят от нематерален доход, който се получава чрез технологита на атракциона и насочване на внимането. Накратко: ”Вниманието е валутата на XXI век!” Битката за вниманието на читателите, слушателите и зрителите, за потребителите на все по-разширяващите териториите си дигитални услуги води до ожесточена конкуренция между традицонните и дигиталните медии, между мобилните източници на информация и създателите на продукти на изкуствения интелект.

В наши дни журналистите трябва да прибавят към досегашните си ресурси все нови и нови познания и опитности като все по-актуални компютърни умения; мениджърски способности; висока визуална грамотност и култура поради визуализацията на ежедневната комуникци; усет да се борави с възникващите хибридни смесени форми на комуникаця и тяхната ефективна употреба, както и чувствителност към много бързо променящия се медиен език.

Днес всеки потребител на глобаната мрежа си присвоява възможността за публичното споделяне в социалните медии и се изживява като творец на обществното мнение. Но тази т.н. „фастфуд журналистика” не може да замени специализираните познания и способности на професионалните журналисти, които творят с чувство за отговорност пред общественото мнение не само в родината си, но и по света, и притежават професионална етика, морал и вярност към хуманизма.

Каква е ролята на медийната грамотност в цифровата среда?

- Тази роля е много сериозна,много отговорна и ще продължава да расте.
Но в началото бих искала да направя едно уточнение. Тази важна практико-приложна наука, родила се през 60-те години на миналия век, е назовавана в англоeзичния свят с различни термини:медийна грамотност (media literacy), медийно образование (media education) и медийно знание (media awareness), но също
медийна педагогика (Medienрaedagogik) и медийна култура (media culture) в Германия, Франция, Русия и други европейски страни. Лично аз смятам, че между тях терминът „медийна педагогика” е най-сполучлив и го употребявам като синоним на медийна грамотност.

Защото неговият създател, професорът от Университета в Билефелд Дитер Бааке,когото имах честта лично да познавам, много правилно го определя като мегапонятие,включващо четири поддисциплини:
медийното възпитание, медийна дидактика, медиазнание и медийни изследвания. На тази основа проф. Бааке формира термина „медийна компетентност”, с който цялостно обхваща най-важните задачи на тази практко-приложна наука в дигиталния свят, и дава конкретни насоки за работа както на педагозите и медийните специалсти,така също на юношите и младежите и на техните родители.

Първата лекция по „Медийна грамотност” в България беше изнесена по инициатива на ФЖМК на СУ на 20 май 2002 г. от проф. Бернд Шорб от Лайпцигския университет пред студенти по връзки с обществеността във факултета. А от академичната 2003/2004 г. лекционният ми курс по „Медийна педагогика” от 30 часа лекции и 30 часа упражнения по мултимедия на компютърния специалист гл.ас инж. Иво Пиперков се превърна в част от учебния план на магистрите по пъблик рилейшънс.Така ФЖМК на СУ отново стана пионер в утвърждаването на академичното обучение по новата дисциплина в родното висше образование.

(Заседание във ФЖМК на СУ на участници от 9 европейски страни в проекта „Медийно образование за европейско гражданство” на ЕС в София, юли 2007 г.)

Нека припомним, че на 6 ноември 2008 г. Европейският парламент прие препоръка „медийната грамотност да бъде определена за 9-та основна компетентност в Европейската рамка за учене през целия живот”.
Развитията в социалната действителност в наши дни дават тревожни знаци: нараства пристрастяването на децата и младежите към дигиталните устройства; младежката интернет аудитория най-често попада в мрежите на „фалшивите новини”; липсват й изградени критерии за надеждност на използваните източници на информация;расте агресията в социалните мрежи, която безпрепятствено преминава в реалния живот.

Как можем да противодействаме на тези негативни явления с помощта на медийната грамотност ?
- Като формираме чрез медиите социална чувствителност към фактите и събитията; като възпитаваме у юношите и младежите чувство за отговорност към актуалните обществени проблеми и желанието за приобщаване към различни значими и полезни социални и благотворителни каузи и дейности; като оказваме положително въздействие върху емоционалната стабилност на юношите и младежите като медийни потребители.

Австралия даде първа пример в тази насока като забрани деца и юноши под 16-годишна възраст да ползват социалните мрежи, за да бъдат опазени от вредните влияния и последствия на прекомерното потребление на фалшивата информация, кибертормоза и несъответстващото на възрастта им запознаване с разнородна некачествена информация.

Напоследък сред специалистите по медийна педагогика вече активно се коментира предложението към 9-те основни компетентности за учене през целия живот да бъде добавена и социално-емоционалната компетентност. Дискусията по този актуален въпрос ще продължи и занапред.

Как се развиват връзките с обществеността на организациите и на публичните личности в дигиталната ера?

- И връзките с обществеността като всички останали сектори на публичната комуникация като журналистиката, публичната реч и рекламата, са подложени на многобройни предизвикателства в дигиталния свят.

На първо място, продължава процесът на сливане на PR, рекламата и маркетинга. Прилаганите комбинации между тях са огромно множество, защото с оглед на конкретните задачи и актуалната ситуация специалистите от тези три сфери търсят и намират разнообразни, макар невинаги рационални решения. Балансът в този случай е много деликатен и само доброто планиране и синхронизиране на усилията на специалистите от трите сектора и креативните им решения водят до отлични резултати.

Примери за това са наградените кампании в ежегодния конкурс „PR Priz” на първото професионално дружество в областта на PR у нас - Българското дружество за връзки с обществеността. То бе създадено през 1996 г. от група PR- практици и преподаватели на ФЖМК на СУ и негов първи председател стана проф. д-р Тодор Петев.

(Сред наградените по случай 25-годишнината на Българското дружество за връзки с обществеността през 2021 г. с почетни плакети с благодарност за подкрепата и личния принос към еволюцията на комуникациите в България е и проф. д-р Минка Златева (третата отдясно на ляво).

На второ място, все по-голямо място в работата на PR специалистите заемат различни форми на визуалната комуникация. Използват се онлайн пресконференции с участието на видни публични личности чрез пряка интернет връзка. Мапингът ("Mapping") става част от вътрешнокорпоративната комуникация. Появи се явлението „мрежово действащ индивидуализъм”, т.е. самопрезентиране на дадена личност в мрежата.

На трето място,характерни за нашето време са гражданските мобилизации за различни каузи,някои от които обаче не винаги са в синхрон с потребностите на обществото. Освен това използването на дигиталния език стана неразделна част от комуникативните умения, но нерядко чрез него се затруднява разбирането на медийните послания от страна на потребителите- неспециалисти.

Кои проблеми в съвременното развитие на публичната комуникация са интересни за Вас като изследовател?

- Един от най-сериозните професионални проблеми понастоящем е борбата с „фалшивите новини”. Хиляди жуналисти, PR специалисти и комуникационни изследователи търсят ефективни методи за откриване на „изворите” им и за публичното им изобличаване. Появиха се вече агрегатори за новини, които достигат до първоизточниците им и проверяват тяхната надеждност. Но тази битка ще бъде продължителна, а един от ефикасните инструменти в нея е повишаването на медийната компетентност на потребителите на новини.

Интересува ме въпросът за реалните възможности на специализираните информационно- аналитични системи (от типа на Медиалогия, СКАН и др.) Те осъществяват медиамониторинг на базата на рубрикатори с ключови думи и правят количествени и качествени контент-анализи на публикациите, въз основа на които се формират рейтинги и контекстуални аналзи. А това повишава ефективността в дейността на комуникационните специалисти.

И напълно есествено ме вълнува супер актуалната тема за влиянието на изкуствения интелект върху работата на професионалните комуникатори. Защото ИИ вече е реална част от практиката им. Научните изследвания по тази тема се множат, но авторите им предлагат мнения и прогнози в твърде широк спектър, част от които си противоречат. Едни от тях предсказват залеза на журналистическата професия, а други твърдят, че, както сочи историята на медиите, всяко ново явление в техния свят не изличава предишното, а поражда стимули за усъвършенстване.

Предстои ни да бъдем свидетели на интересни събития в тази област. И тъй като изкуственият интелект е дело на естествения интелект, т.е. на хората, главното, което трябва да ръководи създателите му в неговото развитие следва да дава отговор на въпроса как ИИ може да съдейства за мира и прогреса на цялото човечество. Затова споделям дълбокото убеждение на проф. Роланд Буркарт, че „разбирателството е водещият комуникативен принцип за бъдещето на нашето изпълнено с конфликти комуникационно общество.” (Буркарт, Роланд. Публичната комуникация на XXI-то столетие. Академично слово, произнесено на церемонията по присъждането на почетното научно звание „Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охрдски”, състояло се в Аулата на СУ на 15 май 2003. Университетски архив на СУ)

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков