Откъде идва меченцето Teddybär, на български му казваме плюшено мече. Имате ли играчка с логото на Маргарете Щайф? А някое от нейните Teddybär? Тази статия е за една изключителна жена, която не просто ги създава първоначално за децата, но и днес те имат колекционерска стойност и украсяват витрини и

шкафове.

Историята на Маргарете Щайф
Маргарете (1816–1894) e третото от четирите деца в семейство Щайф, което живее в провинция Швабен, Бавария. Тя има тъжната съдба 18 месеца след раждането си да се разболее от детски паралич. Въпреки трайните увреждания от болестта, Маргарете става добра ученичка, има весел характер и е борбена, при все, че расте в една строга фамилия.

През 1856 година тя отива да живее в семейството на един лекар, който й прави операция, но за съжаление интервенцията не води до подобрение на физическите й недъзи. Самата Маргарете определя този период, когато се е отделила от семейството за много полезен, а също и докато се възстановява в Bad Wildbad.

Болестта като благословия, не като проклятие
Интересното е, че Маргарете изразява желание да стане шивачка, когато е вече 40-годишна, нещо, което баща й отказва. Но тя упорства години наред, и през 1874 г., когато тя е 48-годишна, баща й пристроява долният етаж на къщата, така, че тя да има една шивашка работилница. Маргарете и сестра й получават все повече и повече поръчки, и тя е една от първите в градчето, която си купува шевна машина.

Любопитен факт е, че Маргарете Щайф трябва да се научи да шие на машината от обратната й страна, тъй като за нормалната работа с машината пречи това, че е прикована на стол с колела (Rollstuhl). Три години по-късно тя отваря магазин за филцови изделия, съвет, даден й от съпруга на една от нейните братовчедки.

Съдбата е на нейна страна. През 1877 година тя открива в едно модно списание кройка за ушиване на детско слонче-играчка. Заедно с нейните помощнички в ателиеето Маргарете изработват два чувала с детски играчки от филц. Те обаче били предназначени шивачките да си набождат върху тях игли и карфици. Но клиентите ги харесват и купуват като играчки.

През 1892 излиза първият илюстрован каталог на Щайф, в който има играчки под формата на кученца, котенца и кончета. Девизът на нейната фирма е „Für Kinder ist nur das Beste gut genug“ ("За децата минимумът е най-доброто"). Ателието на Маргарете Щайф купува вече 3 пъти повече филц.

С годините става така, че играчките й започват да се налагат над другите филцови изделия. През 1901 г. ателието на Щайф ги изнася дори за Америка. Много бързо Маргарете регистрира едноименна фирма като дружество с ограничена отговорност - нещо, с което тя е в крак с модата в икономиката.

(Steiff, Plüsch- und Spielzeugset bestehend aus Filzhasen, Eichhörnchen-Nadelkissen und Katze, um 1909. Foto © Bonhams)

По това време Щайф поверява търговията на своите пет племенника: Рихард, Паул, Франц, Хуго и Ото. Рихард е много изобретателен и предлага още на следващата година едно плюшено мече, което движи ръчички и краченца. В началото меченцето няма голям търговски успех като играчка. Но по време на Лайпцигския панаир един американец купува 3 хил. броя мечета.

Търговският удар

В историята на търговския успех на Маргарете Щайф по странен начин се намесва американският президент Теодор Рузвелт. Според едната версия по време на лов той отказал да стреля по живо мече, чиято майка също била убита. Заради случая се появила карикатура, в което малкото мече много напомня на играчката Teddybär, появила се скоро след това. Някои откриват връзка между името на Теодор Рузвелт, наричан галено Teddy, мечето от карикатурата (като инспирация за бъдещата играчка) и появата й на пазара от фирмата на Маргарете Щайф.

Втората версия за играчката Teddybär е, че закупените 3 хил. мечета от Лайпцигския панаир не се търгували добре, но президентът взел дъщеря си играчката, която тя нарекла Teddy. Според трета версия, пак от едно от тези 3 хил. мечета, било купено и поставено на трапезата на президента Рузвелт. И един от гостите възкликнал "Това е мечето на Teddy".

Но която и версия да си изберете, факт е, след е появата си, мечето на Маргарете Щайф става много популярно. И най-продавано е мечето на фирмата. Скоро тя влиза в голям договор с прочутия универсален магазин Хародс (Harrods). 

Малко по-късно фирмата на Щайф променя своето име на Spielzeugfabrik, след това -„Steiff - Knopf im Ohr“. Името идва от първоначалния начин на разпознаване играчките на Маргарете Щайф - копче в ухото, със щампа слончето и от което се подава жълто знаменце. Но по странен начин този фирмен начин на обозначаване на играчките е отменен от съда през 2014 г., който се произнася, че маркировката не е достатъчна да се запази инвидивидуалната марка.

Фирмата Щайф е известна и с това, че пуска много ексклузивни модели. През 1912 г. излиза от производство едно черно Teddybär, заради потъването на кораба Титаник. Само, че никой не искал да ги купува. Произведени били само 494 бр., които днес се радват на огромен колекционерски интерес.

Компанията Щайф, която успешно съществува и до днес, пуска на пазара и мече-папа, а също и мече- майка Тереза. Предлагат се и различни играчки луксозна колекционерска версия (като тази на снимката напр.) с цена около 289 евро. Много от висококачествените играмки на фирмата се произвеждат в Тунис и Португалия, и малка част - в Германия.

Маргарете Щайф умира през 1909 г. и до днес е считана за "майката на плюшените играчки". Филмът за Щайф може да видите тук.